Решение № 11248 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по:

1.Касационна жалба на Калдо М ЕООД, [ЕИК], представлявано от Д. Гърков, срещу Решение 655/18.04.2022г. постановено по адм. дело 978/2021г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22000120006760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Хаджийска на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и М. Вълева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1475/23.09.2021г. на Директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП.

1. Частна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП срещу Определение 858/18.05.2022г., постановено по адм. д. 978/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане молбата на Директора на Дирекция "ОДОП" София за изменение на Решение 655/18.04.2022г. постановено по същото дело, в частта за разноските. С частната жалба се твърди, че съдът е следвало да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК, равно на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски в претендирания размер.

Калдо М ЕООД поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че дружеството е представило всички необходими документи за доказване на ВОД, а извода на съда за липса на реалност на доставките противоречи на събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на решението. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Петрова. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Венева поддържа частната жалба в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и на определението, след служебната им проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната и частната жалби са депозирани от страна по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Калдо М ЕООД срещу Ревизионен акт Р-22000120006760-091-001/ 04.06.2021 год., издаден от М. Хаджийска на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. Вълева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден Решение 1475/ 23.09.2021 г. на Директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София и е осъдил Калдо М ЕООД да заплати на на Дирекция "ОДОП София при ЦУ на НАП сумата от 200. 00 /двеста/ лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22000120006760-020-001 от 09.11.2020 год., за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г., връчена на ревизираното дружество по електронен път на 18.11.2020 год. Със Заповед за изменение на ЗВР Р-22000120006760-020-002/ 16.02.2021 г. и Заповед за изменение на ЗВР Р-22000120006760-020-003/17.03.2021 г. е продължен срокът за извършване на ревизията. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22000120006760-092-001/05.05.2021 год., връчен по електронен път на 06.05.2021г. Ревизията е приключила с издаването на РА Р-22000120006760-091-001 от 04.06.2021 г., с който са извършени корекции на декларираните от жалбоподателя задължения за данък върху добавената стойност, като са определени задължения, произтичащи от начислен ДДС в размер на 40 190. 32 лв. във връзка с непризнати декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN, Гърция, с предмет на доставките пелетни камини и готварски печки на твърдо гориво, както и лихви за забава в общ размер на 5 421. 91 лв.

Първоинстанционния съд е установил, че през ревизираните данъчни периоди КАЛДО М ЕООД е извършвало търговия с печки, камини и резервни части за тях внос от Сърбия, като през ревизирания период е декларирало извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС - вътреобщностни доставки на стоки, с получател TERMO TECH KOSTOV TSVEAN, Гърция по 24 фактури с данъчна основа в общ размер на 200 951. 43 лв. и предмет на доставките пелетни камини и готварски печки на твърдо гориво.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за липса на реални ВОД към TERMO TECH/KOSTOV TSVETAN по процесните фактури, тъй като от представените писмени доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин, че същите стоки действително са транспортирани до Гърция и получателя гръцко лице KOSTOV TSVETAN TERMO TECH. Според съдът не са представени валидни доказателства за транспорт на стоките, за реалното им получаване, а фактите по делото аргументират извод, че транспортните документи, представляващи ЧМР-та, включително и декларации, които са представени към всяка фактура, са създадени с цел обосноваването на ВОД. Съдът е приел, че товарителниците не доказват реално извършване на транспорт на стоки, като в случая представените ЧМР не съдържат дата на получаване на стоките, а с изключение само на две ЧМР, останалите не съдържат печат и подпис на крайния получател, включително и място на получаване на стоките. Съдът е отчел факта, че ЧМР и представените декларации за получаване на стоките са подпечатани с два различни печата на TERMO TECH/ KOSTOV TSVETAN и са подписани от различни лица, като декларатор и управител на фирмата получател, без същите да са вписани като управители.

Според решаващия състав е обоснован изводът на органите по приходите, че ревизираното дружество не разполага с документи, удостоверяващи извършването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, доколкото и представените за всяка доставка декларации не съдържат задължителните реквизити по чл. 45, т. 2. буква а от Правилника на прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. /ППЗДДС/, а именно данни относно: вида и количество на стоката, вида, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

В тази връзка съдът е приел, че законосъобразно доставките са третирани като такива с място на изпълнение на територията на страната и са обложени с ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При установените по делото факти, съдът е споделил извода на решаващите органи, че не е доказано и реалното извършване на транспортни услуги за международен превоз България Гърция.

Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон.

Развитите от касатора оплаквания са, че във връзка с вътреобщностните доставки съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства, установяващи получаването на стоката в друга страна - членка на ЕС Р Гърция. Оплакванията са неоснователни.

Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За процесните периоди на м. 03 - м. 12.2019 г. е приложим чл. 53, ал. 2 от ЗДДС в редакцията преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г., поради което основанията за прилагане на нулева ставка се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 от ППЗДДС. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Гърция са писмени потвърждения или транспортни документи, тъй като се твърди от ревизираното лице, че транспортът е организиран за сметка на получателя. В тази връзка по делото са приети като писмени доказателства транспортни документи и декларации, които се счетени от съда за ненадлежни доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ бр. 8/2016 г. /, тъй като не съдържат минимално необходимото и задължително нормативно изискуемо съдържание, съгласно редакцията на ППЗДДС в сила от 29.01.2016 г. Липсата на задължителните реквизити води до негодност на декларациите като писменото потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. По отношение на международните товарителници, по силата на чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В случая представените международни товарителници (с изключение на две товарителници), придружаващи стоката не съдържат място на получаване на стоката /клетка 24/. Въпреки, че посоченият в кл. 3 разтоварен пункт е в Гърция, при липса на изрично отбелязване в кл. 24 относно мястото на получаване и разтоварване, не може да се направи извод, че стоките са доставени и получени в Гърция. Този извод не може да бъде направен и въз основа на останалите събрани доказателства, тъй като от нито едно от тях не е видно наличие на изрично официално или изходящо от страните потвърждение за преминаване на стоките през границата на РБ и Гърция и съответно за получаването им в последната. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ на територията на друга страна членка на ЕС, обосновано е прието, че не е налице ВОД.

При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано стоките да са напускали територията на страна и не са налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което нулевата ставка на ДДС е неприложима. Данъкът е дължим на основание чл. 86 ЗДДС във връзка с чл. 25 от същия закон.

Решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Разноски за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като не е налице заявено искане от страна на ответника по касационната жалба.

Относно частната жалба: Настоящия състав преценява същата за неоснователна.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на Директора на Дирекция "ОДОП" София за изменение на Решение 655/18.04.2022г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението е правилно.

Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.

В настоящия случай до приключване на устните състезания по делото пред административния съд, частният жалбоподател не е представил списък за разноските, поради което и правната последица от непредставято му е недопустимост да се предяви искане за изменение на решението, в частта му за разноските. Ето защо при съобразяване с разрешението, дадено в т. 9 от ТР 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, правилно молбата за изменение на решението е оставена без разглеждане, като недопустима.

С оглед изложеното, определението е следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за производството по частната жалба, е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение