Решение № 49 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 814/2009 г.

Решение № 49 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 814/2009 г., I т. о., ТК, докладчик Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. к. "Български имоти"АД срещу тази част от решението от 3.04.2009 г. по гр. д. № 1901/2008 г. на Софийски градски съд с която е отхвърлен предявеният от ЗК"Български имоти"АД срещу В. Ц. В. обратен иск за сумата 5000 лв. В частта с която искът с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ на М. А. М. срещу ЗК"Български имоти"АД е уважен, като необжалвано, решението на СГС е влязло в сила. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: "Може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" към виновния водач, когато то е предявено по реда на чл. 175, ал. 2 ГПК (отм.) респ. чл. 219, ал. 3 ГПК?". В касационната си жалба ЗК"Български имоти"АД се позовава на това, че неправилно съставът на СГС се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК при преценката за правото на регрес, тъй като приложимият закон е Закона за застраховането (отм.) и следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 19, т. 2 НЗЗ (отм.) вр. чл. 81 ЗЗ (отм.). Счита за неправилно становището на СГС, че плащането на обезщетението съставлява правопораждащ факт за възникване на регресното право. Ответниците по касация М. М. и В. В. не изразяват становище. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Гр. д. № 719/20005 г. е образувано по иск с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ на М. М. срещу ЗК"Български имоти"АД. На 20.11.2003 г. в резултат на ПТП М. е претърпял вреди, като увреждащият автомобил "Шкода 120 L" със собственик и водач В. В. е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗК"Български имоти"АД. В рамките на първоинстанционното производство (протекло по реда на ГПК-1952) ответникът е привлякъл като трето лице помагач В. и е предявил обратен иск срещу него. Първоинстанционният Софийски районен съд е отхвърлил иска по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ и поради това е оставил без разглеждане обратния иск. Сезиран с въззивната жалба на М., Софийски градски съд е приел, че искът с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ е основателен за сумата 5000 лв. За да отхвърли обратния иск, съставът на СГС се е позовал на това, че се касае за регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ, който е неоснователен поради несбъдването на предпоставката застрахователят да е заплатил на пострадалия застрахователното обезщетение. Поради това, не може да бъде уважен под условие като обратен иск. Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящия въпрос е следното: Преди всичко следва да се отбележи, че материалноправната квалификация на регресното притезание на привличащата срещу подпомагащата страна е под режима на Закона за застраховането (отм.) и Наредба № 4/2003 г. за застраховането (отм.), доколкото правопораждащият факт (застрахователното събитие) е възникнал при действието на този закон и тази наредба. При действието на ЗЗ (отм.) е предявен и искът за удовлетворяването му (20.05.2005 г.), макар и при действието на НЗЗ № 18/2004 г., дефинираща същите основания за регрес при риска "Гражданска отговорност". Оттук следва, че квалификацията по чл. 274, ал. 1 КЗ, която му е дал СГС е неправилна, но тази квалификация не рефлектира върху допустимостта на решението, а до неговата материална законосъобразност. На второ място, налице е процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 175, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно изпълнително основание. Налице е смесване от страна на състава на СГС на материалноправната категория "момент на възникване на правото на регрес" с процесуалния ред за удовлетворяването му. Няма спор, че ако, че застрахователят вече е удовлетворил пострадалия (било извънсъдебно, било в резултат на уважен иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ), то в този случай би разполагал със самостоятелен иск срещу деликвента, чийто застраховател е. Няма пречка, обаче, това право да бъде упражнено и в рамките на производството по чл. 407, ал. 1 ТЗ и именно в това се състои процесуалната икономия на реда по чл. 175, ал. 2 ГПК (отм.), доколкото правото на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното задължение е погасено. Т. е. след като привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Оттук и липсата на пречки регресното притезание да бъде предявено и удовлетворено по реда на последващо обективно съединяване на искове в рамките на основното производство по прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ. В случая обратният иск е основателен, доколкото обстоятелството по чл. 19, ал. 1, т. 2 НЗЗ (отм.) - употреба на алкохол от виновния водач В., е установено безспорно. Като е отхвърлил обратния иск, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи предявения обратен иск. Разноски за настоящата инстанция от ЗК"Български имоти"АД не са претендирани и такива не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.