Решение № 5139 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1161/2020 г.

Решение № 5139 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1161/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Христова от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 7259/25.11.2019 г. по адм. д. № 11092/2019 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № ДИЛ18-ГР94-1049-1/11.01.2019 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "Общински приходи", отдел "Илинден", потвърден с Решение № СОА19- РД28-17/22.04.2019 г. на Кмета на Столична община. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, като не е съобразил релевантно обстоятелство, настъпило след издаването на оспорения АПВ. Намира, че с преведената от нея на 25.03.2019 г. сума незаконосъобразно е погасено чуждо задължение, което е следвало да бъде съобразено от решаващия състав. Счита, че като не е сторил това, същият е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подчертава още, че считано от 19.12.2007 г. Д. Христова не е собственик на имота, за който са й определени публични общински задължения, което е следвало да бъде констатирано с оспорения АПВ. Развива аргументи, че са налице всички предпоставки за приложението на чл. 133 ДОПК за изменение на издадения акт за установяване на задължение. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АПВ. Ответникът по касационна жалба – Кметът на Столична Община, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Д. Христова срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № ДИЛ18-ГР94-1049-1/11.01.2019 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "Общински приходи", отдел "Илинден", потвърден с Решение № СОА19- РД28-17/22.04.2019 г. на Кмета на Столична община, с който е отказано възстановяване на претендираната сума от 1791. 40 лв., представляваща сбор от установените задължения с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 275185/19.09.2017 г., възложени и събрани от ЧСИ. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваният АПВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието му с материалния закон решаващият състав е съобразил, че с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК от 19.09.2017 г. на орган по приходите в Дирекция "Общински приходи" при СО, на Д. Христова са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижими имоти за периода 2012- 2016 г. в общ размер от 1343. 12 лв. Задълженията са във връзка с подадена от Христова декларация от 14.12.2007 г. за придобит недвижим имот, находящ се в [населено място]. Посоченият АУЗ е влязъл в сила на 03.12.2018 г., като с молба от 31.12.2018 г. Христова е поискала да й бъде възстановена сумата от 1791, 40 лв., представляваща задълженията по горепосочения стабилен АУЗ, които са възложени за събиране от ЧСИ. Посочила е още, че тя не е собственик на имота, тъй като през 2007 г., съгласно представения нотариален акт, го е дарила на дъщеря си. Приложила е и платежно нареждане от 02.10.2018 г. за заплащане на ЧСИ на сумата от 1788. 90 лв. С оспорения АПВ е отказано възстановяване на претендираната сума, тъй като е съобразено, че публичното общинско вземане е установено със стабилен административен акт и задължението е дължимо именно от Христова. Уточнено е, че задължението по откритата партида за периода 01.01.2008 г. -31.12.2018 г. е в размер на 3570. 24 лв., поради което няма надвнесени суми. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че след като Д. Христова не е декларирала промяната в собствеността на имота пред приходните органи, то тя е данъчнозадълженото лице за установените с АУЗ от 19.09.2017 г. задължения за ДНИ и ТБО. Те са определени със стабилен административен акт, с оглед на което задълженията не са недължимо платени, а са изискуеми и ликвидни. Решаващият състав е приел, че представената вносна бележка сочи, че Христова е превела чрез ЧСИ на Столична община дължимата сума на 25.03.2019 г., а оспореният АПВ е издаден на 11.01.2019 г., с оглед на което и по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК неговото съответствие с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. Към този момент сумата не е била преведена, за да се иска нейното възстановяване, а последващото й събиране от ЧСИ е въз основа на стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. По тези съображения първостепенният съд е достигнал до извод за неоснователност на искането за възстановяване на платената сума, с оглед на което е формирал крайно заключение за законосъобразност на оспорения АПВ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По дефиниция такова нарушение би било налице само в случай, че ако не бе допуснато, то решаващият състав би достигнал до друг краен извод. Такова заключение обаче не следва дори и съдът да бе ценил като нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК извършеното след издаването на АПВ плащане на 25.03.2019 г. Със същото е погасено публично общинско задължение, установено с влязъл в сила АУЗ, поради което не може да се приеме, че сумата е недължимо платена и подлежи на възстановяване. След като общият размер на задължението по откритата партида за имота за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2018 г. възлиза на 3570, 24 лв., то правилно първостепенният съд е приел, че липсват надвнесени суми, които да подлежат на възстановяване. Противно на доводите на касатора, прехвърлянето на собствеността върху имота, за който са установени задължения за ДНИ и ТБО, не би могло да е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АПВ. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва. Именно декларираното в нея става достоверно за органа по приходите, който не е задължен да извършва проверка за верността на декларираните с декларация данни преди да пристъпи към определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Обратното би обезсмислило значението на декларирането и на механизма на данъчно облагане чрез деклариране. Законодателят е възложил на самото задължено лице да посочи лично какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Действително, органът има право да не приеме за верни декларираните обстоятелства, но тогава негова е доказателствената тежест за установяването на неверността им. Независимо, че при данъка върху недвижимите имоти данъчното правоотношение възниква и съществува заради недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и правото на собственост/ ползване върху него, за данъчни цели обаче правото на собственост се доказва с декларация от съответния правен субект и приложен към нея документ за собственост. В случай, че са настъпили промени в правната връзка, която поражда данъчното задължение, за данъчното правоотношение те имат значение на нововъзникнало обстоятелство. Последното поражда задължение за задълженото лице за декларирането им. В случая както Д. Христова, така и дъщеря й, на която е дарен процесния недвижим имот, не са декларирали прехвърлянето на правото на собственост върху него, с оглед на което органът по приходите е приел за вярно първоначално декларираното от касатора. Поради това правилно първостепенният съд е приел, че именно Д. Христова е данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Задълженията й за ДНИ и ТБО са установени със стабилен АУЗ, чиято законосъобразност не би могла да бъде предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство. Несподелима е тезата, че прехвърлянето на собствеността върху процесния имот е основание за изменение на задължението за данъци по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, тъй като визираната норма е приложима спрямо задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено не със стабилен АУЗ, а с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. Освен това по реда на чл. 133 ДОПК задължението може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, каквито в случая липсват. Ето защо, като е приел, че претендираната от Д. Христова сума за възстановяване не е недължимо платена и законосъобразно с оспорения АПВ е отказано възстановяването й, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на сумата от 355. 40 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение