Решение № 530 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2018 г.

Решение № 530 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касацонната жалба на "Мони-Тур-68" ООД гр. София срещу решение № 436 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8533 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Столична община в писмен отговор и чрез процесуалните си представители оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПK от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърил предявения на осн. чл. 128, т. 8 иск от "Мони-Тур-68" ООД гр. София за прогласяване на нищожност на решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. За да постанови посочения резултат, съдът е приел за установано следното, като фактическата обстановка, поради забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания, следва да се възприеме от настоящата инстнация: Дружеството има издадени Разрешение за строеж № 172/16.12.1994 г. и Акт за узаконяване № 8/15.08.1996 г. за пристройка на временен търговски обект "Бърза закуска". По адм. дело № 8710/2009 г. на АССГ, приобщено към дело № 8295/2012 г., има представен Договор за наем от 30.12.2004 г. на основание Решение № 53 по Протокол № 36/15.04.2002 г. и Решение № 51 по Протокол № 53/26.05.2003 г. на Столичен общински съвет между "Егида - София" /наемодател/ и жалбоподателя като наемател, според който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ терен с площ 51 кв. м., находящ се в гр. София, "Предгаров площад" срещу заплащането на съответната наемна цена. Съгласно раздел VII, т. 13 от Договора, същият може да бъде прекратен преди изтичане на срока с десетдневно предизвестие отправено от една от страните. С анекс към договора за наем от 30.12.2004 г. от 08.12.2008 г. срокът на договора е удължен до 31.12.2009 г. С предизвестие № 911/16.07.2009 г. за едностранно прекратяване на договор за наем, наемодателят е уведомил немателя, че счита договора от 30.12.2004 г. за прекратен след изтичане на текущото 10-дневно предизвестие. С писмо вх. № РД-26 00-357 от 09.10.2009 г. вр. и. д. кмет на район "Сердика" уведомява управителя на жалбоподателя, че договорът за наем на имот, е прекратен, за което дружеството е надлежно информирано от наемодателя. Тъй като имотът продължавал да бъде използван от наемателя е даден 3-дневен срок от получаване на писмото за освобождаване на терена. С писмо рег. № 1247/20.10.2009 г. "Егида-София" уведомява, че във връзка със започване на строителството на II метродиаметър, Метростанция 6- II, договорът за наем от 30.12.2004 г. е прекратен с писмено предизвестие, а "Мони-Тур-68" ООД гр. София пребивава незаконно на терена и възпрепятства строителството на обект от общоградско значение. Даден е срок до 31.10.2009 г. за освобождаване на терена, като в противен случай ще се предприемат принудителни мерки. На 20.10.2009 г. "Мони-Тур-68" ООД гр. София е сключило договор за наем на помещение с Пропърти Мениджмент Солюшън] при месечна наемна цена от 200 лева. Със Заповед № РД-09-1474/22.10.2009 г. на вр. и. д. кмет на Столична община, във връзка с изпълнение на строителните работи по обект II метродиаметър – "Пътен възел Надежда – Централна ж. п. гара – Площад Света Неделя – "Мони-Тур-68" ООД гр. София е било наредено доброволно да освободи до 25.10.2009 г. временен търговски обект, намиращ се в улична регулация, гр. София, местността "Главен градски център – Зона Б - 15, "Предгаров площад", който попада в разширението на метрото в София II метродиаметър, изграждане на Метростанция 6. В случай, че посоченият обект не бъде освободен доброволно, същият ще бъде премахнат принудително на 26.10.2009 г., което е било сторено. Заповед № РД-09-1474/22.10.2009 г. на Кмета на СО е отменена с Решение № 4777/01.11.2011 г. по адм. дело № 8710/2009 г. на АССГ, II отделение, тъй като основанието за издаването й е неправилно, а също така неправилно административният орган е приел, че се касае за временен строеж, а не за преместваем временен обект. По адм. дело № 8710/2009 г. на АССГ е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, според заключението на която Заповед № РД-09-1474/22.10.2009 г. на Кмета на СО се отнася за временен търговски обект сплощ 51 кв. м., разположен върху терен публична общинска собственост. Теренът, върху който е разположен обектът, непосредствено се засяга от извършваните строително-монтажни работи по изместването на главен канализационен колектор, което е недопустимо. В непосредствена близост до търговския обект са се изграждали шлицовите стени на Метростанцията, като само на два метра е работила грайфер – машина за пробиване на шлицови стени, което също било недопустимо. Делото е приключило като Заповед № РД-09-1474/22.10.2009 г. на Кмета на СО, както е посочено по-горе е отменена. Решението като необжалвано е влязло в сила. Поради отменената по съдебен ред заповед и поради настъпили според лицата вреди от приведения в изпълнение акт е подадена искова молба и образувано съдебно производство в АССГ по реда на ЗОДОВ. С Решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. на АССГ, II отделение, ЗЗ състав са отхвърлени, като неоснователни предявените искове от "Мони-Тур-68" ООД гр. София срещу СО, с които на осн. чл. 203-207 от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 247 929, 41 лева имуществени вреди(173 753. 16 лв. главница и 68 806. 25 мораторна лихва), за периода 01.11.2009 г. до 31.08.2012 г. и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице само първите две предпоставки от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменена по съответния ред Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г. на Кмета на СО( с Решение № 4777 от 01.11.2011 г. по АД № 8710/2009 г. на АССГ), която е издадена от административния орган при упражняване на административната му дейност, и настъпила вреда вследствие преустановяването на търговската дейност на дружеството. Не била доказана пряката причинна връзка между понесените имуществени вреди и незаконосъобразната заповед. Отделно от това съдът е приел, че е налице виновното поведение на ищеца, което е довело до издаване на отменената Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г. на Кмета на СО, респ. до вредите, които той е претърпял. Въз основа на това е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и ответникът – общината следва да се освободи от задължението да плати обезщетение, поради което е отхвърлил исковата претенция, като неоснователна. Чрез АССГ е подадена касационна жалба с вх. № 11540/07.05.2015 г. до Върховния административен съд(ВАС) от "Мони-Тур-68" ООД гр. София срещу Решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. от АССГ с доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск. С решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, е оставено в сила решение № 2836 от 22.04.2015 г. постановено по адм. дело № 8295/2012 г. по описа на АССГ. В мотивите на решението на тричленния състав на ВАС е прието, че първоинстанционното решение е допустимо, като постановено по допустима искова молба. Съставът на ВАС е приел, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно АССГ е приел, че не е налице пряка причинна връзка между понесените имуществени вреди и незаконосъобразната заповед, която е отменена с Решение № 4777 от 01.11.2011 г. постановено по адм. дело № 8710/2009 г. Тричленния състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С вх. № 33287/27.12.2016 г. е подадено искане от "Мони-Тур-68" ООД гр. София за отмяна на влязлото в сила Решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. по описа на АССГ. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна на решението изразяващо се в това, че решението на ВАС е основано на отменен по съдебен ред административен акт – Заповед № РД-09-1474/22.10.2009 г. на Кмета на СО. Наред с това искателят поддържа, че са налице основания за обявяване на нищожност на Решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия е отхвърлил подаденото от "Мони-Тур-68" ООД гр. София искане за отмяна на влязло в сила Решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г по описа на АССГ, на основание чл. 239, т. 3 от АПК. Изпраща за разглеждане по подсъдност на АССГ на искане за прогласяване на нищожност на Решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г по описа на ВАС. По направеното искане за прогласяване на нищожност на Решение № 7964 от 30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6573/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, ВАС, петчленен състав на първа колегия, е счел че исковете за установяване на нищожност на съдебни решения са подсъдни на регионалните административни съдилища като първа инстанция, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. Тази подсъдност е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от АПК, а определената в закона подсъдност не може да бъде изменяна по волята на страните или от съда. Адиминстративният съд е приел, че така предявеня иск е допустим, но е неоснователен с мотив, че в правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на право-раздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт. Такива са актовете (решения или определения), постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това. Нито една от посочените хипотези – пороци на съдебният акт не е налице в настоящия казус. В мотивите на съдебният акт на ВАС изрично е отчетено, че процесната Заповед е отменена, като действието на отмяната й е съобразено с останалите доказателства по делото и обосноваността на претенцията на жалбоподателя. В този смисъл актът, на който е основано решението трябва да е отменен впоследствие, т. е след приключване на инстанционното производство. Не е налице акт, невзет предвид от съда. В процесния случай съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав, в пределите на правораздавателната му власт. Изготвен е в изискващата се от закона писмена форма и е подписан. Съдържанието му е точно и ясно. Актът е постановен в производство, образувано по жалба на настоящия ищец срещу съдебно решение на АССГ и следователно производството не е недопустимо. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 7 в компетентност на административните съдилища е разглеждането на искове за обяваване нищожност на съдебните актове на административните съдилища. Действително критериите, по които се съдебният акт се преценя като нищожен, не са посочени в АПК, не са посочени в ГПК, приложим субсидиарно на осн. чл. 144 АПК. С оглед на горното правната доктрина, въз основа на съдебната практика, формирана в рамките на дълъг период от време е приела, че за нищожни следва да възприемат тези съдебни актове, които не са постановени от съд, постановени са в незаконен състав на съда или са неподписани от съдебния състав или тези негови актове, от които волята на съда не може да бъде извлечена, което може да бъде в хипотезата, когато съдържанието на акта не може да бъде установено. Към последния случай следва да се причислят актовете, които не са постановени в съотватната форма. Най-общо нищожността на съдебен акт е налице тогава, когато не е налице съд /орган, който не е съд, или от незаконен състав на съда или неподписан съдебен акт/ или не е налице акт / липса на форма, неясна воля на съда/. Впрочем, подобна е и съдебната практика при обявяване нищожност на административните актове - най-честите пороци на акта сочат или на липса на административен орган /липса на компетентност/ или на липса на акт /липса на форма, неясно волеизявление и пр. /. Впрочем липсата на компетентност - чл. 173 АПК винаги води до нищожност на административния акт. Предвид горното правилно съдът е преценил, че съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав, в пределите на правораздавателната му власт. Изготвен е в изискващата се от закона писмена форма и е подписан. Съдържанието му е точно и ясно. Актът е постановен в производство, образувано по касационна жалба срещу събеден акт на първоинстнационен административен съд. Не са налице визираните касационни основания и решението на АССГ следва да се остави в сила. Водим отгорното, Върховният административен съд