Решение № 1008 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2008 г.

Решение № 1008 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница-Пловидив срещу решение № 209/12.05.08 г. по адм. д. № 417/07 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обявено за нищожно писмо на началника на Митница Пловдив с изх. № 2-4400-0458/17.04.06 г. за претарифиране на стока, внесена с ЕАД № 3000/4-58075/8.11.04 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба ÷ Кооперация "Фармко" не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред касационната инстанция. С решение по адм. д. № 4101/2007 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил решение № 184/7.03.07 г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 717/06 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указания да провери допустимостта на съдебното производство с оглед срочността на подадената жалба и да прецени дали обжалвания акт е издаден от компетентен орган, тъй като в конкретния случай обжалваното писмо е подписано със запетая и съдът не е изискал от ответника, доказателства за лицето, качеството му и евентуалното му упълномощаване за подписването на обжалвания акт. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че подадена жалба е в срок и е основателна по довода за нищожност на обжалвания акт, тъй като от доказателствата по делото не се установява надлежно оправомощаване на лицето, за което се твърди, че е подписало акта вместо началника на митницата. Съдът се е позовал на разпоредби от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници" и е приел, че само началникът на митницата издава индивидуални административни актове в рамките на своята компетентност, а при отсъствие функциите му се изпълняват от един от заместник-началниците, определен със заповед. В случая има доказателства за отсъствие на началника на митницата в периода на издаване на писмото поради отпуск, както и доказателства, че зам. началникът е бил само един, но съдът е приел, че липса на изрична законова разпоредба овластяваща зам. началника да издава индивидуални административни актове при отсъствие на началника, е необходимо надлежно оправомощаване на заместника да издава такива актове, за което следва да е налице изрична заповед на началника. Решението е правилно. Предмет на спора в производството пред окръжния съд е било писмо изх. № 2-4400-0458/17.04.06 г. подписано със запетая от Началник Митница -Пловдив, с което на жалбоподателя Кооперация "Фармко" са определени допълнително митнически сборове и ДДС за стоката, внесена с ЕАД № 3000/4-58075/8.11.04 г. в резултат на претарифирането и вследствие на осъществен физически контрол над нея. Писмото е издадено от името на началника на Митница Пловдив Иван Праматаров и е подписано със запетая. В съответствие с указанията на ВАС при новото разглеждане на делото съдът е изискал от ответника доказателства за лицето, подписало обжалвания акт, неговото качество и евентуалното му упълномощаване за издаването му. От Митница Пловдив е представена заповед № 1467 от 7.04.2006 г., от която се установява, че на началника на Митницата Иван Тодоров Праматаров е разрешен 11 дни платен отпуск, считано от 7.04.2006 г. до 21.04.2006 г. включително. По делото са приложени Правила за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници". Съгласно чл. 53, ал. 2 от тях при отсъствие на началника на митницата функциите му се изпълняват от един от заместник-началниците, определен със заповед. Такава заповед в случая не е издадена. Не е установено и безспорно авторството на подписа със запетая пред името на началника на митницата. По устни твърдения от страна на процесуалния представител на ответника юрисконсулт Аврамова писмото е подписано от заместникът, който е само един и осъществява правомощията на началника при негово отсъствие, като твърди, че изрична заповед за това не необходима. Представено е щатно разписание от 15.05.2006 г., видно от което към 15.04.2006 г. заместник-началника на Митница Пловдив е само един - Боян Тодоров Тодоров, като втората длъжност "заместник-началник" към този момент не е заета. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 8 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници", във вр. с чл. 30 от Правилника за приложение на ЗМ, във вр. с § 1, т. 9 от ЗМ, и е направил извод за изключителната компетентност на Началника на Митница Пловдив да издаде обжалваният пред съда акт. Видно от представените доказателства, по това време същият е бил в платен отпуск и не той е лицето, издало и подписало обжалвания акт. По данни на ответната страна същият е издаден и подписан от неговия заместник, който е само един, но със запетая пред името на началника. Съдът е приел, че независимо че има само един заместник, той следва да бъде изрично оправомощен да издава индивидуални административни актове вместо титуляря на длъжността. Изискуемото от правилата оправомощаване не е било извършено и изрична заповед за заместване не е издадена. Възражението на юрисконсулт Аврамова, че заместникът черпи своите правомощия по силата на назначаването му като такъв, следователно и без заповед може да издава индивидуални административни актове вместо началника на митницата е прието като неоснователно от съда, тъй като това е така само в случай, че нормативен акт дава такива права на заместника, а в случая такъв нормативен акт няма. От така събраните доказателства не може да се направи категоричния извод, че заместник-началникът на Митница Пловдив е бил компетентен да издаде обжалваното писмо. Той би бил компетентен само в случай, че нормативен акт му дава тези правомощия или има издадена изрична заповед за заместване от началника на митницата. В случая нито една от двете хипотези не е налице, както правилно е приел първоинстанционния съд. По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение