Решение № 14242 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2017 г.
ВАСVI отделение22.11.2017 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 28.03.2017 г. по адм. дело № 50/2017 г. на Административен съд Р.. ОСЪЖДА ЕТ "И. В.-ИВОН"/в несъстоятелност/, ЕИК *********, да заплати на О. Р. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14242 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. С., синдик на ЕТ "И. В.-ИВОН"/в несъстоятелност/, гр. С., ул. "К. Б. I" № 71 против решение № 11 от 28.03.2017 г по адм. дело № 50/2017 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлено оспорването по жалба на ЕТ "И. В.-ИВОН"/ в несъстоятелност/ депозирана чрез синдика Е. С. против Заповед № РД-01-4 от 4.01.2017 г. на Кмета на О. Р., и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са били налице предпоставките за принудителното преместване на МПС марка "Фолксваген транспортер" с рег. № Р 0042РК. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна И. В. не е изразила становище във връзка с касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 11 от 28.03.2017 г по адм. дело № 50/2017 г. Административен съд Р. е отхвърлил оспорването по жалба на "И. В.-ИВОН"/ в несъстоятелност/ депозирана чрез синдика Е. С. против Заповед № РД-01-4 от 4.01.2017 г. на Кмета на О. Р., с която е наредено да се изпълни принудително преместване на МПС марка "Фолксваген транспортер" с рег. № Р 0042РК., цвят бял, собственост на И. Т. В., ЕТ "И. В.-ИВОН"/в несъстоятелност/, ЕИК *********, чиято търговска дейност е прекратена и с правомощия от синдик Е. С., което МПС е паркирано и/или изоставено в гр. Р., ул. "Ц. К." №...; МПС да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/. Съдът е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното място, на което е бил паркиран автомобилът, е част от общински път, който съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата е със статут на публична общинска собственост, че автомобилът е излязло от употреба, съгласно Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на О. Р. и собственикът на МПС не е изпълнил даденото му предписание за преместване на автомобила в установения за това 3 месечен срок. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със Заповед № РД-01-1443 от 18.06.2015 г. Кметът на О. Р. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 и чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на О. Р. е назначил нарочна комисия в поименно посочен в заповедта състав, която да извършва проверки на моторни превозни средства (МПС), за които има съмнение, че са излезли от употреба; да прави предписания на собствениците на излезли от употреба МПС (ИУМПС), намиращи се на терени общинска или държавна собственост, за тяхното преместване и да съставя констативни протоколи за техническото състояние на излезлите от употреба МПС; да извършва проверки за изпълнение на предписания за преместване на ИУМПС и да съставя констативни протоколи за преместване на изоставени регистрирани МПС. С. Заповед № РД-01-427 от 12.02.2016 г. горната заповед е изменена в частта относно поименно определения състав на нарочната комисия, като един от членовете, съответно длъжностното лице, което да го замества в негово отсъствие са заменени с други длъжностни лица. След извършена проверка от комисията на 28.07.2016 г. е съставен Констативен протокол № 118 от същата дата за техническото състояние на ИУМПС марка "Ф. Т.", с рег. № Р0042РК, цвят бял. Комисията е установила, че горепосоченото ИУМПС е било паркирано и/или изоставено на терен общинска собственост, находящ се в гр. Р., ул. "Ц. К." до № 15 и е излязло от употреба, съгласно Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на О. Р., следващ технически преглед - 2011 г. При извършената на 28.07.2016 г. последваща проверка на горепосоченото МПС, на предното стъкло е бил залепен стикер-предписание № 118 за преместване на ИУМПС. П. съдържа дата и правно основание за издаването му, данни за автомобила, адрес на паркиране. С него се уведомява собственика на автомобила, че в срок от 3 месеца следва да освободи заеманото от собственото му МПС място общинска собственост, като го премести в имот частна собственост или го предаде на площадка за събиране и временно съхраняване на ИУМПС, или в център за разкомплектоване на ИУМПС. П. е, че преместването на друго място, общинска или държавна собственост, не спира изпълнението на предписанието, като при неспазване на посочения 3-месечен срок МПС ще бъде принудително преместено от "ЕКО В." ЕАД на адрес: гр. Р., ул. "Д." №... и разкомплектовано. Предписанието е подписано от всички членове на комисията. На 31.10.2016 г., след изтичане на 3-месечния срок за изпълнение на даденото предписание за преместване на ИУМПС, е извършена повторна проверка, при която е установено, че автомобилът не е преместен от собственика в указания срок. Резултатът от извършената повторна проверка е отразен в КП за преместване на изоставено регистрирано МПС № 118 от същата дата. С оглед направената констатация, че собственикът на МПС-то не е изпълнил даденото му предписание за преместване на автомобила в установения за това срок комисията е дала становище да се издаде заповед за принудително преместване и предаване в център за разкомплектоване. В административната преписка се съдържа още Писмо вх. № 24-27-285#1 от 18.11.2016 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Р., в което се посочва, че собственици на МПС марка "Ф. Т.", с рег. № Р0042РК, цвят бял, в движение, са И. В. и ЕТ "И. В.-ИВОН". При тези данни въз основа на осъществената контролна дейност в проведената процедура по констатиране на техническото състояние на конкретното ИУМПС и необходимостта от принудителното му преместване, поради неизпълнение на даденото предписание в установения за това 3-месечен срок кметът на О. Р. е издал оспорената заповед № РД-01-4, с която на основание чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, във вр. с чл. 37 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на О. Р. е наредил да се изпълни принудително преместване на МПС марка "Ф. Т.", с рег. № Р0042РК, цвят бял. Със заповедта е наредено още посоченото излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките за издаване на заповед по чл. 37, ал. 1 от Наредбата за принудително преместване на ИУМПС и предаването му в център за разкомплектоване на МПС. С. не е изпълнил дадено му предписание за преместване на ИУМПС, намиращо се на терен общинска собственост в срок от 3 месеца, считано от деня, следващ посочената на стикера-предписание дата на поставяне, като този факт е констатиран по надлежния ред. Съгласно § 1, т. 4, б. "б" от ДР на Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на О. Р., по смисъла на Наредбата "Излязло от употреба МПС" е отпадък по см. на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, в т. ч. моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед, съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № H-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост. Аналогична е и разпоредбата на § 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. Към момента на проверката на 28.07.2016 г., видно от съставения констативен протокол, процесният автомобил е бил с незаверен знак за технически преглед от 2011 г. Съгласно § 1, т. 4б от Наредба № 15 "излязло от употреба МПС" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Наредбата е издадена на основание чл. 13 от Закона за управление на отпадъците и определя изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване. Неоснователно е оплакването, че процесното МПС не се е намирало върху общинска собственост, при факта, че е било паркирано на улица "Ц. К." № 15 в гр. Р., установимо от констативен протокол № 118 от 27.07.2016 г., съответно - 31.10.2016 г. Улицата е ПИ с идентификатор 63427.65 и е собственост на община Р., установимо от скица на ПИ № 15-75729-22.02.2017 г. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК. На съставянето на констативните протоколи е присъствал Т. Т. - баща на едноличния търговец И. В.. Не е осуетено правото на защита, като при реализирането му не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган и съда. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ да заплати на О. Р., сумата от 100,00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение