Решение № 8149 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2016 г.

Решение № 8149 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново срещу решение № 120 от 18.04.2016 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 674/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р - 04000715000082 – 091 - 001/29.06.2015 г. на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 373/04.09.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата подадена срещу процесния РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – В. И. М., в качеството му на [фирма], чрез адв. И., оспорва по същество касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С решение № 120/18.04.2016 г. по адм. дело № 674/2015 г. по описа на АСВТ, съдът е отменил ревизионен акт (РА) № Р – 04000715000082 – 091 - 001/29.06.2015 г., издаден от органи на ТД на НАП – В. Т., потвърден с Решение № 373/04.09.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. над сумата 1206, 41 лв. и съответните лихви, за 2012 г. над сумата 540, 24 лв. и съответните лихви и за 2013 г., както и частите, в които са определени допълнително задължения за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. и 2010 г. и лихви върху тях, както и лихви за внесени със закъснение авансови вноски за 2010 г. и лихви върху такива вноски до 15.02.2011 г. В останалата част на РА жалбата на лицето е отхвърлена. Пред настоящата инстанция се обжалва решението на АСВТ в отменителната му част. Решението не се обжалва в отхвърлената част на жалбата срещу РА. В тази си част решението на АСВТ като необжалвано е влязло в сила. За да постанови крайния си акт, с който отменя частично РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения на назначените основна и допълнителна ССчЕ. За да отмени РА, в частта за установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2012 г. и 2013 г., съдът е приел заключението на допълнителната ССчЕ, с която не се установява недостиг на средства, т. е. не се формира данъчна основа и дължим данък за 2013 г. и е променена данъчната основа за облагане за 2009 г. и 2012 г. За да отмени РА, в частта за задължения за ЗОВ за периодите 2009 г. и 2010 г., както и за начислени лихви до 15.02.2011 г., първоинстанционният съд се e позовал на практиката на ВАС, според която разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК се прилагат за установяване на задължителни осигурителни вноски, след влизане в сила на 15.02.2011 г. на разпоредбата на чл. 124 а ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично неправилно по следните правни съображения: Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за 2009 г., сумата в общ размер на 10 857, 12 лв. е приход. О. П. за извършена проверка № ПФ-04-1414220-073-01/17.12.2014 г. ясно е видно, че горепосочената сума е отразена като разход, което е установено с факта, че лицето е покрило разходи на съпругата си С. М.. Това сочи и издадения РА за съпругата, в който се сочи, че установения й паричен недостиг в размер на 10 857, 12 лв. е покрит със средства на съпруга й В. М.. На следващо място са основателни и доводите на касатора, че за същата 2009 г., съдът неправилно е приел, че следва да се увеличат приходите на РЛ за сумата 271, 19 лв. представляваща изплатена работна заплата от [фирма] за м. 01. 2009 г. Видно е от извадената разпечатка на банковата сметка на В. М., че заплатата за месец януари е получена по банков път на 09.02.2009 г., но същата не е била изтеглена и не следва да се съобразява при съпоставката на сумите в брой. Такава съпоставка е валидна едва след като сумата бъде изтеглена от банковата сметка на лицето. Следователно АСВТ неоснователно е включил сумата като пропусната. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумите в размер на 1938, 00 лв., за 2012 г. и 1922, 00 лв. за 2013 г. следва да бъдат определени като приход в полза на ответника по касационната жалба. Същият твърди, че сумите са разходвани за лични нужди и са били съхранявани в касата на ЛРС "Наслука – 2011", в което членува. В защита на тези твърдения В. М. е представил 41 бр. касови ордери, протоколи от събрания на Управителния съвет на сдружението, които обаче не съответстват на представените в производството счетоводни документи. Също така в ордерите липсва посочване на издател, липсва подпис на касиер на дружеството, което твърдение не може да се приеме за доказано с втория подпис положен на ордерите, освен този на РЛ, защото липсва име и длъжност под същия. Основателни са доводите на касатора, че протоколите от проведените общи събрания на управителния съвет противоречат на устава и вида на дружеството, което сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, което не разпределя печалба. С оглед изложеното, решението на административния съд в тази част е неправилно, което налага и отмяната му, съответно и отхвърляне на жалбата на В. М. против РА в тази част. В останалата част решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че разпоредбите на чл. 122 – 124 а ДОПК имат процесуалноправен характер, защото имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти. Също така неправилни са твърденията на жалбоподателя, че момента на прилагане на нормата е датата на образуване на ревизионното производство. Разпоредбата на чл. 124 а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.) е материалноправна норма и няма обратно действие. Разпоредбите на чл. 122- 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124 а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124 а ДОПК е препращаща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращащата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124 а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. В този смисъл е и задължителния характер на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, съгласно което - разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124 а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат допълнително разноски в размер за първата инстанция. Съобразно материалния интерес на спора и съразмерно на уважената/отхвърлена част от жалбата срещу РА в първата инстанция са дължими разноски в тежест на бюджета и в полза на ЕТ. ЕТ обаче не е искал изменение и не жали в тази част решението, поради което разноските следва да останат, така както са присъдени от първоинстанционния съд, без обаче да се присъждат допълнително такива в полза на бюджета на приходните органи. За касационната инстанция на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, изчислен спрямо уважената част от жалбата му, на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 към ЗА – в размер на 600 лева. На ответника по касация също се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата до 1375 лв. По компенсация в полза на ответника по касация се дължат 775 лв. за разноски в касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,