Решение № 38 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 890/2011 г.

Решение № 38 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 890/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. Х. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 113 от 07.11.2008 г. по т. д. № 172/2008 г. на Апелативен съд - Б., с което след частична отмяна на решение № 230 от 06.09.2005 г. по гр. д. № 117/2001 г. на Окръжен съд - Бургас, К. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 102 500 лв., представляваща възстановена от дружеството с РКО от 27.02.2001 г. продажна цена по предварителен договор от 21.02.2001 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 24.04.2002 г. и 7 331 лв. - разноски по делото. Молителят, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с влязла в сила присъда № 7 от 20.01.2009 г. по нохд № 166/2007 г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдена от Апелативен съд - Б. с решение № 51/19.04.2010 г. по внохд № 16/2010 г., оставено в сила от ВКС, II н. о. по н. д. № 339/2010 г., К. С. С. е бил признат за виновен в това, че на 27.02.2001 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на [фирма], в кръга на службата си, съставил разходни касови ордери, вкл. и разходен касов ордер за сумата 102 500 лв., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на лицето К. Х. С. е възстановена сума по предварителен договор от 22.02.2001 г. за продажба на имот в [населено място], [община] в размер на 102 500 лв., от които 100 000 лв. - главница и 2 500 лв. лихва, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 НК му е наложено съответното наказание. Поради това, че осъдителното решение, чиято отмяна се иска, е основано изцяло на този разходен касов ордер, молителят счита, че е налице основанието за отмяна по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. По съображения в молбата, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с присъждане на разноски за производството по отмяна. Ответното по молбата ТД [фирма], представлявано от К. С., е заявило становище за недопустимост на искането за отмяна поради сезиране на ВКС след изтичане на 3-месечния преклузивен срок, а по същество - за неоснователност на молбата. Съображенията са изложени в писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. За начален момент на този преклузивен срок следва да се приеме твърдяната в молбата дата - 19.04.2011 г., когато в резултат на случайна справка в сайта на ВКС/материализирана и на хартиен носител/, молителят е узнал за влязлата в сила присъда по посоченото наказателно дело. Молителят не е страна в наказателното производство, поради което не могат да се възприемат доводите на ответното по молбата дружество, че за момент на узнаването по см. на чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се счете момента на публикуване на касационното решение в сайта на ВКС. Считано от посочената по-горе дата, следва извод за спазване на преклузивния срок за сезиране на ВКС, в рамките на пределния едногодишен срок от влизане на присъдата в сила. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. С влязлото в сила на 23.11.2009 г. осъдително въззивно решение по т. д. № 172/2008 г. на Апелативен съд - Б. е приет за основателен предявеният от [фирма] /сега Е./ срещу К. С. иск за връщане на сумата от 102 500 лв., възстановена на последния от страна на дружеството с РКО от 27.02.2001 г. на основание т. 1.1 от предварителен договор от 21.02.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот, в рамките на предвидения 10-дневен срок. При отчитане на конкретните договорености между страните за отпадане задължението на продавача за прехвърляне на собствеността при възстановяване на сумата, както и наличието на влязло в сила решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен, решаващият състав е приел, че К. С. се е обогатил без основание за сметка на дружеството - продавач, тъй като му е била възстановена продажната цена с процесния РКО. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателствени средства във връзка с направеното от К. С. оспорване истинността на представените по делото частни документи - предварителен договор от 21.02.2001 г. и РКО от 27.02.2001 г., е приел за недоказано твърдението за допълване съдържанието на договора / т. 1.1./ - относно възможността за възстановяване на сумата и съответно за отпадане на задължението на продавача за прехвърляне собствеността върху имота, както и за допълване на РКО в частта относно заплатената сума от 2 500 лв. /цифром и словом/ с добавяне на цифрата "10" пред 2 500 лв. и думата "сто и" пред "две хиляди и петстотин" лв. След влизане в сила на този съдебен акт, с влязлата в сила присъда по посоченото нохд на Окръжен съд - Бургас, е установена интелектуалната подправка на издадения РКО от 27.02.2001 г. за сумата 102 500 лева. За извършено лъжливо документиране управителят на дружеството - К. С. С. е признат за виновен по чл. 311, ал. 1 НК, като му е наложено съответно наказание. След като по надлежния ред е установена неистинност на документа, на който е основано решението по иска за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 59 ЗЗД, то следва извода, че е доказано инвокираното основание за отмяна на въззивното решение. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответното дружество във връзка с истинността на РКО, тъй като лъжливото документиране по смисъла на чл. 311 НК е свързано със създаването на документ, в който са обективирани неотговарящи на действителността факти. В Наказателното право въпросът за съответствието между съдържанието на документа и действително осъществените факти възниква единствено при истинските документи, предвид определеното в чл. 93, т. 6 НК съдържание на понятието "неистински документ", а именно - в който като автор на изявлението е посочено друго лице, а не лицето, което действително го е съставило. В наказателноправен смисъл, за разлика от Гражданско процесуалното право, истинността или неистинността на документа се отнасят не и до съдържанието, а единствено до авторството на обективираното в документа изявление или волеизявление. Като ирелевантни следва да се преценят доводите на ответното дружество, свързани с признаването на РКО за истински документ, с постановеното въззивно решение, предмет на молбата за отмяна. В съдебната практика, а и в процесуалната теория не съществува спор, че отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се иска и в случаите, когато е налице неуспешно проведено оспорване на документа в гражданското съдопроизводство, но документът е признат за неистински с последваща, влязла в сила присъда. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК основание за отмяна на решението по т. д. № 172/2008 г. на Апелативен съд - Б., поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на настоящото извънинстанционно производство, на молителя следва да се присъдят разноски в размер на 2 050 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение