Решение № 11368 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2025 г.
ВАССедмо отделение13.11.2025 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4704 от 22.05.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 2337/2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е реда на по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) по Програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" (ПВЕЕЕЕС/Програмата) на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. (ФМЕИП) срещу Решение 4704 от 22.05.2025 г. по адм. дело 2337/2024 г. на Административен съд Бургас. С обжалваното решение съдът е отменил Решение Е-РД-16-2659 от 11.12.2024 г. на ръководителя на ПО по ПВЕЕЕЕС, с което на Община Бургас е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор 93-ОП20-52/14 от 04.03.2021 г., сключен с Улично осветление ЕАД, за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС), на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП, всичките квалифицирани като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) и финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор 04-00-162/11 от 14.10.2021 г. със Сдружение Рънсайкъл , за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 1, б. a от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Касационният жалбоподател ръководителят на ПО по ПВЕЕЕЕС на ФМЕИП, счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е прието, че от Община Бургас не са осъществени посочените в акта нарушения. Пресъздавайки подробно мотивите на първоинстанционния съд, счита изводите му за липса на нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКСза неправилни и не съответстващи на действителното съдържание на документацията за участие в проведената от възложителя процедура за избор на изпълнител, като сочи, че първоинстанционният съд е кредитирал безкритично и изцяло защитната теза на Общината, без да направи обективен анализ и оценка на доказателствата, като въз основа на неправилно установената фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до неправилни констатации и правни изводи. За неправилни счита изводите на съда, че УО не е изследвал въпроса дали в случая строежът отговаря на посоченото в документацията трета група, пета категория и дали ще бъдат извършвани СМР, посочени в Националната класификация на икономическите дейности (НКИД), позиция Строителство , както и дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Излагайки относимата нормативна регламентация и поставеното от възложителя изискване в документацията на процесната обществена поръчка, касаторът твърди, че в него изрично не се уточнява, че при участие на обединения по ЗЗД, съответствието с критерия за подбор ще се доказва от всяко от лицата, включени в обединението, което ще изпълнява дейността, за осъществяването на която, по силата на ЗКС, се изисква нарочна и надлежна регистрация (в процесния случай за изпълнение на строеж от трета група, пета категория), предвид което счита за неправилни и необосновани изводите на съда за липса на нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. В допълнение сочи, че неправилно съдът се е позовал на представено в съдебното производство Разрешение за строеж 48 от 13.03.2020 г., издадено от Началник отдел Геодезия и техническа инфраструктура към Общинска администрация гр. Бургас, в което Общината твърди, че е допусната техническа грешка, изразяваща се в това, че строителният обект е от VI-та категория, а не от V-та категория, като неправилно съдът е възприел недоказаните устни изявления от Общината, игнорирайки материалната доказателствена сила на процесното разрешение за строеж, което следва да бъде кредитирано изцяло, предвид факта, че неговата доказателствена сила не е оборена в съдебното производство. Счита за незаконосъобразни и изводите на съда, че е налице процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и липса на данни за нередност, реализирана в следствие на нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП, тъй като в акта от страна на УО подробно е обосновано защо формулираните от възложителя критерии са неясни и създават предпоставки за неправомерна свобода при тълкуването им, което от своя страна създава възможност за неравно третиране на участниците. Сочи, че на оценяване подлежи не начинът на представяне на информацията в офертите на участниците, а характеристиките на представените предложения, така както са описани в чл. 70, ал. 5 ЗОП, като допуснатото нарушение несъмнено влече и нарушение на сочената в акта разпоредба на чл. 70, ал. 7 ЗОП, тъй като процесната методика за оценка на офертите не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно предложенията в офертите и не осигурява достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Обосновава подробни изводи по отношение на показателите за оценка и надграждащите обстоятелства, посочени за всеки един от тях и сочи, че по начина, по който са описани от възложителя, същите не позволяват обективно да се оцени предложеното във всяка оферта ниво на изпълнение и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Счита, че присъждането на оценките не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии, доколкото оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, следователно показателят за оценка позволява неограничена свобода на избор, не гарантира реална конкуренция и има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата. В този смисъл счита за неправилни изводите на съда, че от УО е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в тази част на акта се съдържа подробно описание на нарушението, което е подведено под относимите правни норми на чл. 70, ал. 7 във вр. с чл. 70, ал. 5 ЗОП и същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Наредбата, тъй като в процедурата е налице минимално ниво на конкуренция, предвид факта, че са подадени само две оферти. По отношение на изводите на съда за липса на нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, касаторът твърди, че същите са неправилни и необосновани, тъй като предвид фактическата обстановка по делото и събраните доказателства, възложителят е следвало да сключи договор за обществена поръчка след провеждане на вътрешен конкурентен подбор по Рамково споразумение 93-ОП20-65
от 17.12.2020 г., а не да сключва отделен договор с друг изпълнител, в хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, при условие, че в случая е съществувало валидно рамково споразумение. Твърди, че противно на приетото от първоинстанционния съд, от страна на Община Бургас е осъществено нарушение на чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП, тъй като е налице възлагане на обществена поръчка по облекчен ред, при условие, че същият въобще не е бил приложим в конкретния случай, предвид факта, че в сключения договор с изпълнителя Сдружение Рънсайкъл е посочено като правно основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, без това да кореспондира със съществуващото фактическо положение наличие на действащо Рамково споразумение. Предвид изложеното, касаторът счита, че е налице незаконосъобразно разделяне на поръчката, същата е възложена от Общината, без да бъде приложен законоустановеният ред за избор на изпълнител, чрез вътрешен конкурентен подбор по процесното рамково споразумение, което правилно е квалифицирано от УО като нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и за него правилно е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по сключения с изпълнителя Сдружение Рънсайкъл , договор. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Касаторът се представлява от юрисконсулт А. Хаджийски. Ответникът по касационната жалба Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между Министерството на енергетиката, в качеството му на Програмен оператор по Програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" 2014-2021 г., финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, от една страна и Община Бургас, от друга страна, на основание чл. 7. 6 от Регламента за изпълнение на ФМЕИП и Решение Е-РД-16-2 от 06.01.2021 г. на ръководителя на ПО на Програмата относно проектно предложение с вх. номер ИСУН BGENERGY-2.001-0072 на 02.03.2021 г., е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. BGENERGY-2.001-0072-002, с наименование на проекта Модернизация на системата за улично осветление на 22 зони, включващи главните пътни артерии на град Бургас . Предоставената безвъзмездна финансова помощ по проекта е в размер на 1 173 498, 00 лева.
На 22.06.2020 г., с Решение 93-ОП20-52, кметът на Община Бургас обявява открита процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: Модернизация на уличното осветление в гр. Бургас , по две обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 Модернизация на системата за уличното осветление на 22 зони, включващи главни пътни артерии на град Бургас и Обособена позиция 2 Подмяна на елементи от осветителната система на гр. Бургас в участъци от бул. Ст. Стамболов и бул. Демокрация .
Документацията е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/65508.
На 04.03.2021 г. между Община Бургас и Улично осветление ЕАД е сключен Договор 93-ОП-20-52/14, с предмет: Модернизация на системата за уличното осветление на 22 зони, включващи главни пътни артерии на град Бургас , на стойност 1 505 879, 36 лв. без ДДС, съответно 1 807 055, 36 лв. с ДДС.
На 14.10.2021 г. между Община Бургас и Сдружение Рънсайкъл , на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, е сключен Договор 04-00-162
с предмет: Обезпечаване на участници, осигуряване на техническа подкрепа и промотиране на нощна спортна инициатива по проект Модернизация на системата за улично осветление на 22 зони, включващи главните пътни артерии на град Бургас , на стойност 3 780,00 лв. На 13.03.2024 г. ръководителят на ПО на Програмата уведомява Общината за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 29.03.2024 г. Община Бургас представя възражение. На 31.10.2024 г. ръководителят на ПО на Програмата уведомява повторно Общината за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция по отношение на сключения със Сдружение Рънсайкъл договор. На 18.11.2024 г. Общината представя възражение. На 11.12.2024 г., с Решение Е-РД-16-2659, ръководителят на ПО по ПВЕЕЕЕС, определя на Община Бургас финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор 93-ОП20-52/14 от 04.03.2021 г. сключен с Улично осветление ЕАД, за нередност за нарушения на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП, всичките квалифицирани като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор 04-00-162/11 от 14.10.2021 г. със Сдружение Рънсайкъл , за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 1, б. a от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед Е-РД-16-230 от 18.04.2024 г. на министъра на енергетиката, с която на издателя на оспорения акт са възложени функциите на ръководител на Програмния оператор по ПВЕЕЕЕС. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, от формална страна в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на първото твърдяно за осъществено от Община Бургас нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, излагайки подробно фактите по делото и аргументирайки изводите си с практиката на Върховния административен съд, първоинстанционният съд приема за неправилни констатациите на административния орган, че по начина, по който е поставено изискването от възложителя, се изисква при участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването за регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) да се доказва от всеки участник в обединението. Съдът приема, че административният орган не е изследвал въпросът дали в случая строежът отговаря на посоченото в документацията трета група, пета категория, дали ще бъдат извършвани СМР посочени в НКИД позиция Строителство , както и дали в предмета на обществената поръчка се включват и други дейности, за които не се изисква регистрация. Счита, че противно на констатациите на административния орган, не може да се направи извод, че в изпълнението на дейностите пряко ще участват членове на обединението, за които не се изисква вписване, което да прави поставеното изискване ограничително спрямо тях. Първоинстанционният съд приема, че възложителят не е изискал съответствието с поставения критерий за подбор да се доказва от всички членове на обединението, а е съобразил възможността част от тях да са ангажирани с дейности, които не са поставени под специалния режим на чл. 3, ал. 2 ЗКС, като спрямо тях не е предвидено условие за вписване в ЦПРС. По тези съображения, съдът намира, че не е налице посоченото в акта нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. За неправилни и необосновани първоинстанционният съд приема и изводите на УО за осъществено от Общината нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, доколкото последният е обосновал, че е налице ограничително изискване единствено с позоваването на издаденото от Общината разрешение за строеж, в което е посочено, че строежът е от VI-та, а не от V-та категория, без обаче да анализира дейностите, които се предвиждат да бъдат извършени в процесната обществена поръчка и дали реално сред тях има и такива, за които не се изисква регистрация. Счита, че не е налице соченото от УО нарушение, предвид което актът и в тази част е незаконосъобразен. По отношение на посочено в акта нарушение на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, относно поставеното от възложителя изискване за притежаване от участниците на застраховка Професионална отговорност , съдът обосновава изводи, че макар действително в документацията на процесната обществена поръчка, от страна на възложителя да не е определена минималната застрахователна сума на изискуемата застраховка за професионална отговорност в поставеното изискване, то същото не следва автоматично да се приема като ограничително такова, тъй като от УО и по отношение на това твърдяно за осъществено от Общината нарушение, не са анализирани дейностите, които следва да бъдат извършвани и дали се включват и други строителни дейности, различни от шеста категория. Счита, че в тази част актът е постановен от административния орган, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е самостоятелно основание за отмяната му в тази част. Първоинстанционният съд обосновава подробни доводи и прави задълбочен анализ на всички спорни подпоказатели в одобрената от възложителя методика, въз основа на което счита изводите на УО, че е налице незаконосъобразна методика за оценка на офертите , за неправилни и необосновани. Приема, че не е налице припокриване между надграждащите обстоятелства и минималните изисквания, тъй като те са свързани с основните критерии и ги допълват като дават добавена стойност на техническото предложение на съответния участник, като гарантират навременното и качествено изпълнение на предмета на поръчката. Съдът намира, че оценката на участника, съгласно утвърдената от възложителя методика, се формира на база минималните изисквания и предложените от него допълнителни надграждащи елементи, поради което е осигурена обективна съпоставимост между отделните оферти, свеждаща се до това дали съдържат само предложение в обхвата на минималните изисквания или съдържат и допълнителни условия (някои или всички), за които се присъжда и съответният брой точки, предвид което счита, че не е налице ограничаване достъпа на участниците в конкретната процедура, нито е налице разубеждаващ ефект спрямо тях. Анализирайки подробно съдържанието на методиката, в частта по отношение на надграждащите обстоятелства, на всеки един от подпоказателите, съдът сочи, че противно на констатациите на УО, всички използвани думи при описването им са с ясно значение и присъстват в употребимия български език. Приема, че на участниците е предоставена свобода в преценката относно това какви аспекти от организацията и координацията си да посочат с оглед навременното и точно изпълнение на поръчката, но тази свобода, противно на доводите на УО, не граничи със субективизъм, а е израз на състезателното начало във възлагателните процедури, доколкото в настоящия случай достатъчно ясно са определени предметът на обществената поръчка и параметрите на нейното изпълнение, а това поставя необходимите рамки на възможните интерпретации на надграждащите изисквания. Отделно от изложеното, първоинстанционният съд приема, че от посочените в акта фактически основания не става ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в чл. 70, ал. 7 ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина на определяне на оценката по всеки показател. В допълнение сочи, че е налице съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото за осъществено от Общината нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Наред с това, според съда, административният оран твърди и нарушения на оценяването на пълнотата на техническите предложения, като ги разглежда едновременно и без да конкретизира фактите по всяко от нарушенията, предвид което съдът намира, че актът е немотивиран в тази си част, поради което и следва да бъде отменен. По отношение на последното твърдяно за осъществено от Община Бургас нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП, съдът приема изводите на административния орган за неправилни и необосновани, тъй като от една страна органът не е установил по категоричен начин дали към датата на възлагане на първата обществена поръчка на възложителят му е било известно, че ще възложи и останалите със сходен предмет, в рамките на едногодишния срок, а от друга, счита че соченото нарушение неправилно е квалифицирано като нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Наред с това съдът приема, че според твърденията на органа нарушението се изразява в незаконосъобразно разделяне на поръчката , но в същото време твърди, че възложителят е следвало да сключи договор след проведен вътрешен конкурентен подбор по Рамковото споразумение 93-ОП20-65
от 17.12.2020 г., което несъмнено поражда съмнение какво е соченото от административния орган нарушение, осъществено от Община Бургас, за което е определена финансовата корекция. Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на органа не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС:
Административният орган приема, че по начина, по който е формулирано изискването към участниците същото задължава от една страна всеки член на обединението, който извършва строителство, да е регистриран в ЦПРС, а от друга, всеки член на обединението, който извършва строителство да е регистриран в ЦПРС за трета група, пета категория на строителство. Според органа така, както е записано пояснението от възложителя в същото не се уточнява, че при участие на обединения съответствието с критерия за подбор ще се доказва от всяко от лицата, включени в обединението, което ще изпълнява дейността, за която се изисква регистрация, а е записано, че при участие на обединение, регистрация се изисква от всяко лице, което ще извършва строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на същото, като под строителство може да се разбира и друга дейност, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП.
Тези изводи са неправилни.
В Раздел IV Критерии за подбор: Минимални изисквания и доказателства за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, икономическото и финансовото състояние и технически и професионални способности на участниците на обществената поръчка , т. 1 Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност от документацията на процесната обществена поръчка, възложителят е поставил следното изискване:
Участникът трябва да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Строителната камара за изпълнение на строежи от категорията строеж, в която попада обектът, за ОП 1: Трета група, Пета категория строежи; за ОП 2: Трета група, Трета категория строежи, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя (ПРВВЦПРС) и чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а за чуждестранни лица в аналогични регистри, съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
В допълнение от възложителя е направено уточнение, че ако участникът е обединение, което не е юридическо лице, изискването за регистрация се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 ЗКС за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.
Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона.
С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършват дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението.
В случая, противно на изводите на административния орган, възложителят е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще изпълняват дейност по строителство.
Правилно съдът приема, че по делото се установява, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж трета група, пета категория. За извършването му строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. Както правилно приема първоинстанционният съд, при обосноваване на нарушението органът не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще изпълняват дейност по строителство, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС.
Наред с това, както правилно сочи и съдът, от страна на възложителя е направено изрично уточнение, че по отношение на участниците обединения, съответствието с критерия за подбор се доказва съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП.
По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на осъществено от Община Бургас нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС.
Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция.
По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП:
Административният орган обосновава изводи, че при проверката на конкретната обществена поръчка е установено, че е издадено Разрешение за строеж 48 от 13.03.2020 г., от което е видно, че обектът е от VI-та категория, а не от V-та, което поставя изискването на възложителяучастникът да има регистрация в ЦПРС, извън необходимите изисквания по чл. 59, ал. 2 ЗОП. Приема, че лицата, които са вписани в ЦПРС за пета категория строежи, следва да отговарят на по-високи изисквания от тези, които са вписани за шеста категория строеж, какъвто е обектът на строителство в настоящата обществена поръчка, предвид което обосновава констатации, че изискването, свързано с притежаване на регистрация за по-висока категория строежи пета, не е необходимо за изпълнение на възлаганото строителство, като същото е необосновано завишено спрямо действителната категория на обекта и ограничава необосновано участието на лица, притежаващи регистрация в ЦПРС за шеста категория строежи.
Тези изводи са неправилни.
Действително видно от представеното по делото Разрешение за строеж 48 от 13.03.2020 г. на началник отдел Геодезия и техническа инфраструктура към Община Бургас, в същото е посочено, че категорията на строежа е VI-та, като е посочена разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която касае втора категория строежи, за която се изисква вписване на строителите в ЦПРС.
Предвид изложеното следва да се посочи, че доводите на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал твърденията на Общината, че в разрешителното е допусната техническа грешка, са неоснователни, тъй като касаторът е имал възможност да оспори съдържанието на въпросното разрешително и твърденията на Общината, но видно от доказателствата по делото, последният не се е възползвал от тази възможност.
Както правилно приема и първоинстанционният съд административният орган не е изследвал въпроса дали дейностите, които са включени и подробно описани в документацията на процесната обществена поръчка по ОП 1 (подмяна на осветителни тела на територията на главни улици и булеварди в гр. Бургас, чрез LED осветители LED осветители с модул за димиране; реновиране на табла за управление; реновиране на стълбове чрез боядисване; инсталиране на соларни LED осветители на пешеходни пътеки; подмяна на осветителни стълбове; полагане на ново трасе на ел. кабелна линия) и по конкретно тези за които е издадено разрешението за строеж (демонтаж на съществуващи осветителни тела с НЛВН и монтаж на нови LED осветителни тела; демонтаж на съществуващи ел. табла за улично осветление и монтаж на нови ел. табла; монтаж на соларни осветителни тела и метални стълбове) попадат сред посочените в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗКС, съгласно която строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя.
Предвид липсата на изложен анализ от УО дали в предмета на процесната обществена поръчка са включени и строителни дейности, за които не се изисква регистрация в ЦПРС, не може автоматично да се приеме, че поставеното от възложителя изискване е ограничително и необосновано завишено, само защото в процесното разрешително за строеж е посочено, че същото е издадено за строеж от VI-та категория, за която не се изисква регистрация на строителите в ЦПРС.
Изложеното прави изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, правилни.
Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция.
По отношение на нарушението посочено в т. 1.2 от акта, на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП:
Административният орган приема, че в поставеното от възложителя изискване участниците да притежават застраховка Професионална отговорност не е определена конкретна минимална застрахователна сума на изискуемата застраховка за професионална отговорност за обекта от ОП 1, като критерият за годност изисква вписване в ЦПРС за по-висока категория строежи от действителната категория на обекта. В допълнение УО приема, че е налице неяснота относно конкретния критерий за икономически възможности, на който участниците в процедурата следва да отговарят, което несъмнено води до неравно третиране и допускане на дискриминация на участниците и има разубеждаващ ефект спрямо заинтересованите икономически оператори.
Тези изводи са неправилни.
Както многократно е сочено в практиката на Върховния административен съд неяснотата на дадено изискване не обосновава извод, че поставеното изискване е ограничително.
В документацията на процесната обществена поръчка в Раздел IV Критерии за подбор: Минимални изисквания и доказателства за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, икономическото и финансовото състояние и технически и професионални способности на участниците на обществената поръчка , в т. 6 Икономическо и финансова състояние , възложителят е поставил изискване, участникът да притежава застраховка Професионална отговорност на участниците в строителството по чл. 171 ЗУТ, покриваща минималната застрахователна сума, обхваща категорията строеж съобразно категорията строеж, в която попада обектът в обособената позиция, за която участва, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени, съгласно Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектиране и строителството, или съответен валиден аналогичен документ.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ задължава строителите да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Условията и редът за задължително застраховане на строителите и останалите лица по чл. 171, ал. 1 ЗУТ са регламентирани в НУРЗЗПС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 НУРЗЗПС, сред лицата, задължени да имат застраховка при условията и по реда на наредбата, са и строителят - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи. В чл. 5, ал. 2 НУРЗЗПС са предвидени минималните застрахователни суми за строителите, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ.
Както правилно приема и първоинстанционният съд, отново от страна на УО е направен един изолиран и повърхностен анализ на поставените от възложителя изисквания към участниците, тъй като макар категорията на строежа да не предвижда задължение строителите да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, то не така стои въпросът по отношение на предвидените за изпълнение по процесната обществена поръчка СМР.
В този смисъл не може да се приеме, че поставеното изискване е ограничително и има разубеждаващ ефект по отношение на потенциално заинтересованите участници, единствено и само поради действителната категория на строежа за което е издадено разрешителното, тъй като дейностите по реализиране предмета на договора, могат да включват и такива, които попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ и съответно за които се изисква строителите задължително да притежават застраховка Професионална отговорност .
По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на осъществено от Община Бургас нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция.
По отношение на констатираното от органа нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП:
Видно от процесната методика за оценка, възложителят е приел възлагането на поръчката да се осъществява въз основа на два показателя
П1: Техническо предложение за изпълнение на поръчката и П2: Ценово предложение . За определяне на оценката по П1 са предвидени три подпоказателя, а именно: Предлаган подход за качествено изпълнение на предмета на поръчката (ППК), Организация за изпълнение на предмета на настоящата поръчка (ОИ) и Мерки за опазване на околната среда (МОС), като за първите два подпоказателя е предвидено оценяване по тристепенна скала в зависимост от наличието на едно или две от посочените надграждащи обстоятелства, като максималния брой точки е 12 т. (съответно 4, 8 и 12 т.), съответно за третия подпоказател е предвидено оценяване по двустепенна скала в зависимост от наличието на едно от посочените надграждащи обстоятелства, като максималния брой точки които могат да се присъдят са 6 т. (съответно 3 и 6 т.). Спорът по делото е по отношение и на трите подпоказателя.
На първо място, както правилно приема и първоинстанционният съд, следва да се посочи, че административният орган твърди нарушения на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП, без да конкретизира фактите по всяко от твърдените нарушения. От описаните в процесния административен акт фактически основания не става ясно кои от тях органът счита за доказващи всяка една от визираните в чл. 70, ал. 7 ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина за определяне на оценката по всеки показател. Няма пречка ръководителят на УО да счита за нарушени и трите, регламентирани в чл. 70, ал. 7 ЗОП, хипотези, но от словесното описание на нарушението, не може да се изведе волята на органа за фактическите основания за всяко от нарушенията, тъй като не е подвел нито едно от описаните нарушения към конкретна хипотеза на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд за липса на "незаконосъобразна методика", са правилни.
Видно от съдържанието на спорния показател и включените в него подпоказатели, не е налице твърдяната неяснота по отношение на използваните в методиката изрази, доколкото, както правилно приема и първоинстанционният съд, за всеки един от употребените изрази ( задача , приложими , реалистични/изпълними мерки ) е посочено подробно разяснение, като съдържанието им е напълно ясно и разбираемо, особено за разумно (добре) информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в съответната дейност - предмет на процесната поръчка (монтаж на осветителни тела и др. сходни дейности).
Според касационната инстанция условията, поставени в методиката са относими към качеството на крайните резултати, описани са достатъчно ясно и изчерпателно, така че да не създават предпоставка за различното им тълкуване от участниците и да им предоставят насоки, какво трябва да съдържа офертата им, за да получат по голям брой точки. От възложителя подробно, ясно и конкретно е посочено, за наличието на съответното обстоятелство и предложените мерки, колко точки ще бъдат присъдени на участника. Посочените условия в методиката предлагат начин на оценяване, който да позволява обективно съпоставяне на офертите и нивото на изпълнение по всяка от тях, отделните стъпки съдържат описание на критериите за оценяване и ясно дефинират правилата, при които ще бъдат определяни съответният брой точки, като не са създадени предпоставки за различното им тълкуване от страна на участниците или на оценителната комисия. Така посочените правила предоставят на участника достатъчно информация за механизма, който ще се прилага при определяне на оценката по обжалваните показатели и не са в противоречие с регламентацията в чл. 70, ал. 7 ЗОП, тъй като включените в методиката подпоказатели и предвидените стъпки за поставянето на точки дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците и им осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.
Предвид изложеното мотивите на органа за нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7 ЗОП са неправилни и несъответни на доказателствата по делото.
Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция.
По нарушението на чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП:
Административният орган приема, че сключвайки Договор 04-00-162
от 14.10.2021 г. с изпълнителя Сдружение Рънсайкъл , от една страна възложителят незаконосъобразно е разделил поръчката на части, в нарушение на действащото между страните Рамковото споразумение 93-ОП20-65
от 17.12.2020 г., а от друга Община Бургас е следвало да сключи договор след проведен вътрешен конкурентен подбор по рамковото споразумение. Посоченото нарушение е квалифицирано като нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Тези изводи са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 15 ЗОП не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. Не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет (чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП). Както правилно приема и първоинстанционният съд, така формулираните от органа фактически констатации са неясни и противоречиви, тъй като една страна са наведени доводи за незаконосъобразно разделяне на поръчката на части, а от друга че е налице неоснователно възлагане на поръчката чрез облекчен ред, а именно чрез директно възлагане. От мотивите на органа не става ясно какво е твърдяното нарушение. Липсата на ясни фактически основания за издаване на оспорения акт не само лишава адресата на акта от право на защита, но и прави невъзможен съдебния контрол за законосъобразност, както правилно приема и първоинстанционният съд. С оглед изложеното изводът на административния орган за наличие на нарушение на чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 15 ЗОП е неправилен. Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от ответника чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Видно от изложеното доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани.