Решение № 8270 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2018 г.

ВАСVII отделение19.06.2018 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1532 от 9.03.2018 г., постановено по административно дело № 641 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8270 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. и." ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез управителя Г. К. срещу решение № 1532 от 9.03.2018 г., постановено по административно дело № 641 по описа за 2018 г. на Административен съд - С. - град. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът - Председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение съставът на Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "С. и." ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус", на 47+260 ляво, обективиран в писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 42 от 10.02.2003 г. е разрешено на "С. и." ООД да изгради 8 бр. РС над тунели в обхвата на АМ "Т." и АМ "Хемус", включително на тунел при км 47+260 ляво на АМ "Хемус". С разрешение № 504 от 3.09.2003 г. е разрешено на жалбоподателя да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 47+260 ляво с площ от 48 кв. м. Със заявление дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 504 от 3.09.2003 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 47+260 ляво. Междувременно по протоколи № 15830 и 15844 от 2017 г. УС на АПИ е взел решения да се назначи специализирано звено за инспекция, което да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища и да даде предложение за краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на технико-експлоатационното им състояние. Със заповед № РД-11-116 от 15.02.2015 г., изм. със заповед № РД-11-123 от 16.02.2017 г. на чл. на УС на АПИ и назначено такова звено в състав от експерти от Института по пътища и мостове, специалисти от АПИ и областни пътни управления, автомобилна администрация, пътна полиция и др. С доклад № 93-01-1800/8.03.2017 г. същите са установили състоянието на тунелите и в т. VI. 7 са препоръчали като краткосрочно мероприятие за безопасност на движението да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите, включително и процесния, който видно от приложената по делото схема е на действителен км 55+520 - тунел "Правешки ханове". Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол № 16631/2017 г. от 26.06.2017 г., приложен по делото, с т. 2.195. по което е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Хемус" при км 47+260 ляво над/край тунел. В тази връзка е постановен оспореният в настоящето производство отказ на Председателя на УС на АПИ, като е прието, че РС при км 47+260 ляво е изграден в целия си габарит над тунел на АМ "Хемус". Поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. Процесният отказ е съобщен на жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК чрез публикация в интернет страницата на АПИ на 19.07.2017 г. С писмо от 5.12.2017 г. на директора на Областно пътно управление - С. дружеството е уведомено, че процесният отказ му е изпращан два пъти на адрес, но не получено/прието от представител на юридическото лице. Поради това е публикувано на сайта на АПИ. Въпреки указанието на съда в определение от 15.01.2018 г., ответникът не е представил доказателства, че е изпращал процесният отказ два пъти, както и за причините, поради които не е получен от адресата. По делото е изслушано заключение на вещо лице, според което съоръжението, експлоатирано от дружеството съществува на място на АМ "Хемус" на км 55+520 над тунел "Правешки ханове". РС е монтирано върху изградена метална конструкция върху земния масив над тунела на разстояние около 21 м от горния ръб и около 26 м от долния ръб на тунелната обшивка. Вещото лице се е запознало с таблица за прекилометриране на магистралата, от която е установило, че РС се намира на км 55+520, като разликата от 8+260 км. до км 47+260 ляво по разрешението за експлоатация отговаря на откритата през 2013 г. отсечка С. - п. в. "Я." с дължина 8,46км. Според вещото лице процесното съоръжение попада в обхвата на пътя съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 от ЗП, не е в тунел, преди или след него, а на 21 м над входа и портала на тунела. Към момента положението му не противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда Решението по Протокол от заседание на УС на АПИ, на което е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 504 от 3.09.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 47+260 ляво над тунел (действителен км 55+520) е взето при наличие на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилника, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г. ). Отказът е обективиран в Писмо с изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Решението е недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2.195 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус", на 47+260 ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в настоящото производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2.195 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта - Управителен съвет на А. П. инфраструктура, а председателят на УС на АПИ. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на А. П. инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд С. -град е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на А. П. инфраструктура. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

2