Решение № 14833 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 342/2019 г.

Решение № 14833 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 342/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Д. Брайкова, против решение № 211 от 14.11.2018 г. постановено от Административен съд – Ямбол, по адм. д. № 202/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт не съответства на действителното правно положение. Заявява, че е неправилен извода на съда за приключване на всички изискуеми проверки по заявлението за подпомагане на земеделския производител и развива тезата, че не е било възможно да се пристъпи към оторизация за съответната кампания 2016 г., поради извършване на допълнителни проверки, които вече са приключили. По тези доводи претендира отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Агролес – Димов" ЕООД, гр. Ямбол, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от адв. Е. Йончева от Адвокатска колегия – Плевен която оспорва касационната жалба. Изразява становище, че започналото изплащане на суми, което е извършено след образуване на съдебното производство. не освобождава администрацията от задължението й да издаде индивидуален административен акт - уведомително писмо. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като на обжалване подлежи уведомителното писмо на компетентния орган – ДФ "Земеделие", с което се отказва или се одобрява финансиране по желаната програма, а в случая липсва произнасяне на административния орган. Счита, че при всички случаи административният орган се произнася с писмен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК и няма определен законов срок, в който административният орган следва да се произнесе. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалбата на "Агролес – Димов" ЕООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по марка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020, за кампания 2016 по заявление за подпомагане с УИН 28.01.0716/81496, като е подадено искане с вх. № 022600/3107 от 13.06.2018 г. С обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, административният съд е отменил мълчалив отказ на административния орган за произнасяне по цитираното по-горе заявление, подадено от земеделския производител, като преписката е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 28.01.0716/81496 УИН: за кампания 2016 г., подадено от "Агролес – Димов" ЕООД в частта по Мярка 10 – "Агроекология и климат", направление "Контрол на почвената ерозия" в съответствие с развитите в решението мотиви, като е определен за това 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт - за одобрение или за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане следва задължително да изложи писмени конкретни мотиви за това. Правилно административният съд е посочил, че в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. изрично е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат", в срок до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане, а в ал. 4 на чл. 52 от същата наредба е императивно е предвидено задължение за ДФЗ-РА писмено да информира земеделските стопани за изплатената им финансова помощ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Съдът е преценил, че спорният въпрос не може да бъде решен от съда вместо Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, тъй като разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. С оглед на това, естеството на възникналия между страните спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не може да замести произнасянето на административния орган. От тук е изведено заключение, че жалбата на дружеството се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспореният мълчалив отказ, като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени, след което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на ответния орган за продължаване на административнопроизводствените действия и постановяване изричен акт по подаденото заявление за подпомагане. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Крайният извод, който съвпада и с този на касационната инстанция не налага излагане отново на мотиви, поради и на основание чл. 221, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство е представляван от адв. Е. Йончева, който е представил доказателства, че за процесуалното представителство е уговорено изплатено възнаграждение в размер на 1000 лв.. Относно размера му касаторът е заявил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което съдът намира за основателно. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че в касационния процес спорът е само относно правото, а не относно фактите, настоящият съдебен състав счита, че касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените по делото разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение