Решение № 700 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8012/2008 г.

Решение № 700 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8012/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт В. Василева, против решение № 150/31.03.2008 г., постановено по адм. д. № 788/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено ППСПДВ № 33/27.03.2006 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0326/2.05.2006 г. на РМД - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е отменил обжалваното постановление, като е приел, че не са били налице основания за промяна на тарифния номер на внесената стока по ЕАД - 3000/4-12031/5.03.2004 г. Съгласно експертното заключение на ЦМЛ, изготвено въз основа на ДНК анализ на внесеното месо е установено, че същото представлява смес от пуешко и пилешко месо, за която не може да се счита, че една от съставките представлява най-малко 90% тегловно от сместа. Твърди, че не е извършен количествен анализ на съставките на месото, поради това че в Р България се извършва само качествен ДНК анализ на месото и практиката при определяне на мито, когато се установи наличие на смес, е да се приложи правилото по забележка 5 б) от гл. втора от МТ на Р България, като се приложи митото за съставката, облагана с най-високото мито. Поддържа се също, че съдът неправилно е възприел изводите на съдебната експертиза, тъй като вещото лице е използвало само органолептичния метод, който е недостатъчен за определяне на видовата принадлежност на месото. Неправилни са също изводите на съда за това, че заключението на ЦМЛ е изготвено от некомпетентно лице, тъй като тези изводи са направени въз основа на заключението на вещото лице по съдебната експертиза, което от своя страна не е компетентно да извършва ДНК анализи. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ППСПДВ и потвърждаващото го решение на РМД. Ответникът по касационната жалба - "Стоянов и партньори" ЕООД гр. София, представлявано от управителя Васко Томов Стоянов, оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения за правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 33/27.03.2006 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0326/2.05.2006 г. на директора на РМД гр. Пловдив, с което "Стоянов и партньори" ЕООД е задължено да заплати общо 19715 лв., от които мито - 16429 лв. и ДДС - 3286 лв. Осъдил е Митницата да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 200 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение на митническия орган незаконосъобразно е променен тарифния номер на стоката, внесена по ЕАД № 3000/4-12031/10.03.2004 г., декларирана като замразено механично обезкостено пуешко месо, класирана в тарифен номер 020727100, в резултат на което са определени за внасяне допълнително мито в размер на 16429 лв. и ДДС - 3289 лв. С решението на митническия орган стоката е класирана в тарифен номер 020714100, предвид установените данни при анализа, проведен в Централна митническа лаборатория с лабораторна експертиза изх. - 12-00-0437/050504 за извършена експертиза - ДНК анализ за идентификация на месото, при която е установено, че изпитваната проба представлява обезкостена и замразена смес от пилешко и пуешко месо, за която не може да се счита, че една от съставките представлява най-малко 90% тегловно от сместа. Прието е, че следва да бъде приложено правило 5 б) от Допълнителните забележки към Глава 2 на МТ РБ, според което митото, което се прилага за смесите от глава 2, в които една от съставките не е най-малко 90 % от съдържанието, е онова с най-високата ставка от съдържащите се в сместа, съобразно което стоката е тарифирана като замразено обезкостено пилешко месо. За да отмени решението съдът е приел, че не са били налице основания за промяна на тарифния номер на внесената стока, тъй като ДНК анализът на месото не е изготвен от Централната митническа лаборатория, а от Национална референтна лаборатория по молекулярна биология към Национален център по заразни и паразитни болести - гр. София, която от своя страна не е имала акредитация за извършване на ДНК анализ на храни от животински произход, а наред с това от заключението на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана по делото се установява, че изследваното месо представлява механично обезкостено замразено пуешко месо. В тази връзка съдът е изложил, че с това заключение е определена видовата принадлежност на месото след изследване на двете контролни проби, като е използван органолептичния метод, при който са установени всички сензорни показатели за определяне на месото като пуешко - груб строеж на тъканите, разкъсни повлекла, характерен цвят. Съдът е приел също, че в случая не е извършен анализ на количествените съотношения на отделните компоненти в месото, при който е възможно да се установи какво е процентното съотношение между пуешко и пилешко месо, дори и да се приеме че изследваните проби са смеси. Предвид това, според съда неправилно митническите органи са направи извода, че изпитваната проба не съответства на декларирания тарифен номер по показателя "минимум 90% тегловно съдържание на сместа" и са променили тарифното класиране на внесената стока. Така постановеното решение е правилно. По делото безспорно е установено, че процесната стока е декларирана по ЕАД № 3000/4-1203181/10.03.2004 г. като замразено механично обезкостено пуешко месо, класирана в тарифен номер 020727100, а с решението на митническия орган е класирана в тарифен номер 020714100, предвид установените данни при проведения анализ за идентификация на месото, за което е съставена митническа лабораторна експертиза изх. № 12-00-0437/050504 на Централна митническа лаборатория. От митническата експертиза се установява, че при изпитването са използвани два метода за определяне на видовата принадлежност на месото: органолептичен метод, при който е установено, че след размразяване пробата представлява фино смляно месо, като при опипване не се установява наличието на парченца от костици, както и сравнителен ДНК анализ, при който е установено, че изпитваната проба представлява смес от пилешко и пуешко месо, за която не може да се счита, че една от съставките представлява най-малко 90% тегловно от сместа. От приложения протокол от 14.06.05 г., съставен от ЦМЛ, сектор "Хранителни продукти" за изпитване на няколко проби, сред които и проба лаб. № 0718/3000 по процесния ЕАД, се установява, че органолептичното изследване е проведено в същата лаборатория, а за идентификация на вида на месото пробите са изпратени на външен изпълнител за сравнителен ДНК анализ. Относно първия метод, използван за изпитване на пробата - органолептичния метод, съдът обосновано е възприел изводите на вещото лице по съдебната експертиза, което също е приложило този метод, но изводите му са подробно аргументирани и последователни, за разлика от тези посочени в протокола на ЦМЛ. Вещото лице по съдебната експертиза е извършило анализ на двете контролни проби, съхранявани при вносителя и при митническия орган, при което е установило по категоричен начин въз основа на всички изследвани показатели, установяващи характерни морфологични характеристики, че месото е пуешко и е обезкостено механично, при което са запазени специфичните особености на структурните елементи, от което е изведен извода, че месото е механично обезкостено, а не е фино смляно, както е посочено в ЦМЛ. Правилно е прието, че това съществено противоречие относно консистенцията на месото, навежда на извода, че анализ на месото по органолептичния метод при изследването за целите на митническата проверка, практически не е осъществен. Обосновано съдът е приел изводите на вещото лице по съдебната експертиза, че според анализа на месото по органолептичния метод, същото представлява замразено механично обезкостено пуешко месо. Не са налице основания за съмнения в компетентността на вещото лице д-р Й. Гогов, което е изготвило тази експертиза, както предвид факта, че същият е ст. н. с. в Национален диагностичен научно - изследователски ветеринарно-медицински институт "Проф. Павлов" гр. София, така и поради това, че изводите му са последователни, обосновани и не са опровергани с други доказателства, включително със заключение на тричленна експертиза. Относно изпитването по втория използван метод - сравнителен ДНК анализ, по делото е безспорно установено, че не е проведено от Централната митническа лаборатория, а от Национална референтна лаборатория по молекулярна биология към Национален център по заразни и паразитни болести - гр. София. Относно това обстоятелство не съществува спор пред настоящата инстанция, тъй като касаторът изрично го е посочил в касационната жалба, а наред с това се установява от събраните по делото доказателства, приложени към писмо изх. № 4420/14/13.02.07 г. от Агенция "Митници" - писмо за заявяване на анализ до тази лаборатория и протокол за изпитване на проби - 13/9.06.05 г. Съгласно чл. 23 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", дирекция "Централна митническа лаборатория" извършва изследване, анализ и идентификация на стоки за целите на класирането им в Митническата тарифа на Р България, както и за други контролни цели. Тези изследвания могат да бъдат само в рамките на получената акредитация на лабораторията. В случая е безспорно, че към момента на извършване на обсъжданото изследване ЦМЛ не е имала акредитация за извършване на ДНК анализи. От друга страна, Национална референтна лаборатория по молекулярна биология не е имала акредитация за извършване на ДНК анализи на хранителни продукти от животински произход и поради това, че именно такова изследване е проведено в случая за целите на митническото тарифиране на стоката, то обосновани се явяват изводите на първоинстанционния съд, че проведеното изследване чрез ДНК анализ в случая, не представлява основание за промяна на тарифното класиране на внесената стока. Доводът в касационната жалба, че изследването е проведеното от друга лаборатория, а не от ЦМЛ, поради това че към момента, в който е проведено това изследване ЦМЛ не е имала акредитация за извършване на ДНК анализи, не представлява основание да се приеме, че такъв анализ, извършен от друга лаборатория е меродавен за определяне на видовата принадлежност на месото именно по метода на ДНК анализ. Наред с изложеното, безспорно е по делото, че не е извършен количествен анализ за определяне процентното съотношение на съставките в изследваните проби от внесеното месо, дори и да се възприеме извода на митническите органи, че то представлява смес от пуешко и пилешко месо. След като такъв анализ по принцип не се провежда в Р България, което се поддържа и в касационната жалба, то прилагането на ставката за съставката от сместа, облагана с най-висока тарифна ставка във всички случаи, представлява практика (както се твърди в касационната жалба), която от една страна не съответства на действителното количествено съотношение на съставките в сместа, а наред с това - не съответства на разпоредбата на Допълнителна забележка 5 б) към глава втора от МТ на Р България за 2004 г., според която за смесите, при които едната от съставките не представлява най-малко 90 % тегловно от сместа, митото, което се прилага, е прилаганото за съставката, облагана с най-високото мито. След като изобщо не е изследвано и не е установено количественото съотношение на смесите, недопустимо е да се презумира, че нито една от съставките не представлява най-малко 90% тегловно. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което поради това и след като не са налице твърдените в жалбата касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство, тъй като ответната страна по жалбата не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение