Решение № 9633 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2010 г.

Решение № 9633 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Зорница Владимирова Димитрова, от гр. Димитровград против решение № 1455/11.11.2009 г. по адм. дело № 918/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката счита, че неправилно са приложени разпоредбите на действащото по време на възникване на данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски законодателство. Изтъква, че неточно е определен размера на присъдените разноски, отбелязвайки, че липсва договор, от който да се установи размера на юрисконсулското възнаграждение, като последното незаконосъобразно е определено по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по развитите в жалбата доводи, досежно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е осъществил съдебния контрол по реда на чл. 168 от АПК на основанията по чл. 146 АПК и не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалноправните норми при постановяване на решението. Изложени са подробни правни аргументи във връзка със същността на правния спор, касаещ погасителната давност за невнесени осигурителни вноски и доколко същата е относима към различните периоди на дейността и различната редакция на законовата норма. В тази връзка съдът е обосновал изводи за приложението на чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 141, ал. 1 от ДПК (отм.) в сила към момента на преценка на задълженията за ДОД. Анализирана е и фактическата обстановка за приложението на чл. 109 от ДОПК, който е относим за задълженията по ДОО и ДЗПО, тъй като задълженията за внесените осигурителни вноски следва да бъде преценено при действието на новия ДОПК (от 1.01.2006 г.) и текста от закона предвижда, че задълженията се погасяват, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Осигурителните вноски за жалбоподателката, която е лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, видно от характера на упражняваната дейност, се определят на основание чл. 6, ал. 7 от КСО, като окончателният размер на осигурителния доход се определя в чл. 6, ал. 8 от КСО и представлява декларирани доходи в годишна данъчна декларация по ЗОДФЛ - чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Видно от данните по делото жалбоподателката е подала ГДД за 2003 г. на 15.04.2004 г. като срокът за внасяне на окончателния размер на вноските е 30-дневен от датата на подаване на ГДД за съответната година и изтича на 15.05.2004 г. и следователно към правнорелевантния момент погасителната давност по чл. 115, ал. 1 от КСО не е изтекла, като същите основания са относими и за здравноосигурителните вноски по ЗЗО. При установената фактическа обстановка изводите в съдебното решение за законосъобразност и материална компетентност на административния орган в осъщественото административно производство, не са опровергани и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение като съобрази оплакванията на касатора, заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура и обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Налице са изискуемите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване на първоинстанционното решение. Отсъстват отрицателните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на посочените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1455/11.11.2009 г. по адм. дело № 918/2009 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Зорница Владимирова Димитрова, от гр. Димитровград срещу ревизионен акт № 26080578/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, в частта, в която е потвърден с решение № 184/18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че за дейността на жалбоподателката като адвокат за периода 1.01.2003 г. - 31.05.2008 г., ревизията назначена със заповед № 800578/15.09.2008 г. на началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Хасково е установила задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 679,10 лева и лихва 737,04 лева; задължения за невнесени авансови осигурителни вноски към ДОО за периода януари - септември 2003 г. в размер на 486 лева и лихва 611,78 лева; задължения за невнесени осигурителни вноски към ДОО - годишно изравняване за 2003 г. в размер на 2 423,25 лева и лихва 2 673,35 лева; задължения за невнесени авансови здравноосигурителни вноски към НЗОК за периода януари - септември 2003 г. в размер на 98,01 лева и лихва 52 лева; задължения за невнесени здравноосигурителни вноски - годишно изравняване за 2003 г. в размер на 538,50 лева и лихва 232,24 лева; задължения за невнесени авансови вноски към допълнително пенсионно осигуряване за УПФ за периода януари - септември 2003 г. в размер на 36 лева и лихва 41,71 лева; задължения за невнесени осигурителни вноски към допълнително пенсионно осигуряване УПФ - годишно изравняване за 2003 г. в размер на 179,50 лева и лихва 186,63 лева. В частта на определените задължения за 2003 г. ревизионният акт е обжалван по административен ред и с решение № 184/18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив е потвърден в оспорената му част. Както в административното производство, така и при последвалото съдебно оспорване жалбоподателката Зорница Владимирова Димитрова, от гр. Димитровград е развила и обосновала едно единствено оплакване - за изтекла погасителна давност досежно процесните задължения. Освен по него, в качеството му на основание по точното прилагане на материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е изследвал и изложил пространни мотиви и по останалите основания за законосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК. Административният съд е изпълнил вмененото му с чл. 168 от АПК задължение и не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващата. Предвид изложеното не са налице наведените с касационната жалба основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК (в сила от 1.01.2006 г.) не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Следователно за данъчните задължения по ЗОДФЛ за доходите, реализирани през 2003 г., е недопустимо да се образува ревизионно производство след 2009 г., отчитайки, че декларацията е подадена през 2004 г. Заповедта за възлагане на ревизия, с която е започнало ревизионното производство, е от 15.08.2008 г., поради което правилно не е уважен доводът за незаконосъобразност на РА поради изтекла давност. Неоснователно е и възражението за погасяване на данъчните задължения по давност с позоваване на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който регулира облигационни, а не данъчни отношения. Приложимите в конкретния случай разпоредби на чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК определят различни от ЗЗД начини на изчисляване на давностните срокове за погасяване на публични вземания. В конкретния случай определените в приложимите правни норми срокове не са били изтекли към датата на възлагане на данъчната ревизия. Константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса приложимо ли е правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК за задължителни осигурителни вноски. С реш. № 7048 от 4.07.2007 г. по адм. д. № 1528/2007 г., реш. № 6702 от 22.05.2009 г. по адм. д. № 15810/2008 г., реш. № 10113 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 1965/2009 г., и трите на ВАС-I отд., реш. № 9487 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2080/2009 г. и реш. № 3338 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 6744/2009 г., двете на ВАС-VI отд. и др. Върховният административен съд категорично е подкрепил прилагането на цитираната разпоредба и досежно установяването на задължения за осигурителни вноски, което законосъобразно е било съобразено от първоинстанционния съд. Правилно е определен съществения въпрос, по който страните спорят и е даден правилен отговор при анализа на всяко едно от задълженията. Разрешенията са съобразени с действащия за съответния период материален закон за давността и с трайно установената практика. Неоснователни са развитите от касатора доводи за начина на определяне размера на дължимите разноски. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, шесто отделение