Решение № 8021 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14452/2016 г.

Решение № 8021 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14452/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу решение № 2181/3.11.2016 г. по адм. дело № 3499/2015 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу Община Балчик иск за сумата 479 040 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт-разпоредбите на чл. 40, т. 20. 2, б. "с" и т. 2. 1, б. "с" от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик (отм.); , приета от Общинския съвет-Балчик, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и да се заплатят направените разноски. "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна е подало и втора касационна жалба срещу решение № 356/22.02.2018 г. по адм. дело № 3499/2015 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решение № 2181/3.11.2016 г. с произнасяне по предявения по делото евентуален иск за сумата 475 000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Направени са оплаквания за нищожност и алтернативно, за недопустимост или неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е да се обяви за нищожно или да се обезсили или да се отмени и делото да се върне на съда за произнасяне по евентуалния иск. Община Балчик е поискала отхвърлянето на жалбите и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението от 3.11.2016 г. по адм. дело № 3499/2015 г. по описа на Административния съд-Варна е недопустимо. Върховният административен съд като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваните решения, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна, с която срещу Община Балчик е предявен иск за сумата от 479 040 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от прилагането на незаконосъобразен административен нормативен акт, в частност, от прилагането на разпоредбите на чл. 40, т. 20. 2, б. "С" и т. 2. 1, б. "с" от отменената Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик /НОАМТЦУТОБ/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. При условията на евентуално съединени искове срещу Община Балчик е предявен и иск за сумата 475 000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В исковата молба се твърди, че дружеството е получило одобрение на инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 31/6.04.2012 г., издадено от Община Балчик. За услугите по одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешение дружеството заплатило на Община Балчик такси в общ размер на 480 000 лева, от които 320 000 лева за одобряване на проекти и 160 000 лева за издаване на разрешение за строеж. Таксите били събрани на основание чл. 40, т. 20. 2, б. "с" и т. 21, б. "с" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик (отм.); , която била действаща към датата на плащане и извършване на техническите услуги. Твърди се още, че посочените разпоредби не са съществували в първоначалния текст на наредбата, приета с решение № 219 по протокол № 26 от 22.01.2009 г. от заседанието на Общинския съвет-Балчик, а представляват допълнение, внесено с решение № 264 по протокол № 29 от 31.03.2009 г. от заседанието на Общинския съвет - Балчик. Допълването на наредбата с посочените разпоредби станало в нарушение на императивните разпоредби, установени в чл. 26 и следващи от Закона за нормативните актове и чл. 107, т. 8 във вр. с чл. 7 и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси, поради което разпоредбите били нищожни и не проявили правно действие, а платеното въз основа на тези разпоредби било платено без основание. Плащането на такси въз основа на посочените незаконосъобразни разпоредби довело до имуществени вреди за дружеството, настъпили на 5.04.2012 г., когато е извършено плащането. Вредите представлявали разликата между действително платената сума от 480 000 лева и действително дължимите такси за техническите услуги. Административният съд установил, че "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД със седалище Варна, с предмет на дейност: изграждане на ветроенергийни паркове, подало искания до Община Балчик за снабдяване със строителни книжа във връзка с инвестиционна инициатива в село Соколово, община Балчик. Съобразно предвиденото в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик на 5.04.2012 г. дружеството внесло по сметка на Община Балчик дължимите такси за издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект за изграждане на ветрогенератори. Впоследствие "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД оспорило Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик в частта на чл. 40, т. 20. 2, б. "с" и т. 21, б. "с" пред Административния съд - Добрич. С решение № 99/09.07.2014 г. по адм. дело № 27/2014 г. оспорения текст от наредбата била отменен. С решение № 4069/9.04.2015 г. по адм. дело № 11968/2014 г. Върховният административен съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, тъй като с решение № 266 по протокол № 20 от 20.12.2012 г. на Общинския съвет-Балчик наредбата била отменена и била приета нова наредба. По отношение на таксите за технически услуги, и действалата към месец април 2012 година наредба, и действащата към този момент наредба, предвиждат заплащане на такса за оценка, извършена като комплексен доклад от консултант за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план в размер на 1, 5 % от стойността на обекта, но не по-малко от 20 000 лева за ветрогенератори, и такса за издаване на разрешение за строеж в размер на 0, 5 % от стойността на обекта, но не по-малко от 10000 лева за ветрогенератори. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че предявеният иск следва да се отхвърли. Съдът посочил, че претендираните от ищеца вреди произхождат от разпоредби на подзаконов нормативен акт, в който случай следва да се правоприлага в съответствие с Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд, задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно тълкувателното решение вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт, в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Първоинстанционният съд се позовал и на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, според която подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, а това означава, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя последващо, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Според изложените от съда мотиви, наличието на особен процесуален ред по чл. 195, ал. 2 АПК за уреждане на правните последици, в това число за обезщетяване на вредите, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ бил недопустим. С тези мотиви административният съд отхвърлил иска на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД. С допълнително решение от 22.02.2018 г. съдът отхвърлил искането на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД за допълване на постановеното решение с произнасяне по предявения от дружеството срещу Община Балчик евентуално съединен иск. Първоинстанционният съд изложил съображения, че не следва да се произнася по евентуалния иск, предявен под условие, тъй като не се е сбъднало условието, под което е предявен, а именно, изходът на делото по главния иск. Касационната инстанция намира, че решението от 3.11.2016 г. за отхвърляне на предявеният от дружеството срещу Община Балчик иск за сумата 479 040 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, не е недопустимо, макар мотивите на съда за недопустимост на иска поради наличието на друг ред за обезщетяване на вредите да не кореспондират с диспозитива на съдебния акт. Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки. Административният съд се е произнесъл с решение в изпълнение на определение № 12593/22.11.2016 г. по адм. дело № 12757/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което определението от 12.10.2016 г. по адм. дело № 801/2014 г. по описа на Административния съд-Бургас за прекратяване на производството по делото е било отменено и делото е било върнато за постановяването на съдебен акт по съществото на спора. Що се отнася до тълкуването на чл. 195, ал. 2 АПК, дадено от административния съд, то не съответства на действителния смисъл на правната норма. Разпоредбата не предвижда особен ред за обезщетяване на вреди от подзаконов нормативен акт, обявен за нищожен или отменен като унищожаем. След отмяната на подзаконовия нормативен акт той не поражда правни последици. Нормата на чл. 195, ал. 2 АПК се въвежда служебно задължение за органа, издател на отменения нормативен акт, да приеме нов, съобразен с решението на съда, акт, с който да регулира обществените отношения в съответната област, въздействайки върху висящите правоотношения и правоотношенията, които възникват занапред. Що се отнася до възникналите и развили се по време на неговото действие правоотношения, те не могат да бъдат преуредени, независимо че последващо актът е бил отменен като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че решението за отхвърляне на предявения главен иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 479 040 лева съответствана материалния закон. В разглеждания случай незаконосъобразността на оспорената от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик не е била установена със сила на присъдено нещо, тъй като наредбата е била отменена с решение № 266 по протокол № 20 от 20.12.2012 г. на Общинския съвет-Балчик в течение на съдебното производство по нейното оспорване. Само съдът може да извърши проверка на законосъобразността на подзаконовия нормативен акт и да се произнесе като обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, като го отмени изцяло или частично или като отхвърли оспорването. В тези случаи съдебното решение има действие по отношение на всички (чл. 193, ал. 2 АПК). Както правилно е отбелязал първоинстанционият съд, от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, извършена от съда или от издателя на акта, той поражда валидни правни последици. Поради това не може да се приеме, че дължимите такси за издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект за изграждане на ветрогенератори, платени от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД при действието на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на община Балчик (отм.); са незаконни. Ищецът не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови норми в периода на тяхното действие, тъй като действията на гражданите и юридическите лица, както и актовете и действията на органите на власт, извършени съобразно действащ нормативен акт, се считат за правомерни. Постановеното в този смисъл решение № 2181/3.11.2016 г. по адм. дело № 3499/2015 г. по описа на Административния съд - Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение № 356/22.02.2018 г., с което съдът е отказал да се произнесе по предявения от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД при условията на евентуално съединяване втори иск за обезщетяване на вреди за сумата 475 000 лева. Съдът е отбелязал вярно, че разглеждането на предявения при евентуално съединяване иск е в зависимост от произнасянето по главния иск. В противоречие с това съждение обаче е отказал да се произнесе по втория, евентуално съединен иск, макар преди това да е отхвърлил главният иск. Решението, с което е отказано произнасяне по евентуално съединения иск, следва да се отмени и делото да се върне на съда за разглеждането на иска по същество. С оглед изхода на делото по главния иск, предявен от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД срещу Община Балчик, в полза на Община Балчик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд