Решение № 13554 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат С. К. от АК- Пловдив, в качеството му на пълномощник на Х. С. К. от [населено място], община Марица, област Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. Георги Петаков , 5, оф. 4, против Решение 1605/19.02.2024г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2284/2023г. С него се отхвърля жалбата на К., против Заповед РО-Е113-01-1590/11.09.2023г., издадена от Управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявени медицински услуги по заявление вх. Е113-05-307/12.08.2020г. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, управителят на НЗОК чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, мотивите към обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Със заповед РО-Е113.01-1590/11.08.2023г. на управителя на НЗОК е отказано одобряване на заплащането на заявените медицински услуги по заявление вх. Е113-05-307/12.08.2020г./с вх. 4113/25.08.2014г. на център Фонд за лечение на деца , подадено от С. К., в качеството му законен представител и баща на Х. С. К.. Мотивите са, че прилаганите методи за лечение на [заличен текст] в очна клиника Еликсир гр. Нови Сад, Република Сърбия не са утвърдени в световната практика методи на лечение, не са с доказана безопасност и ефикасност, съгласно критериите на Оксфордския комитет за медицина, основана на доказателства, видно от представените доклади на външни експерти. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Разгледал и подробно аргументирал изводите си във връзка с доводите на жалбоподателя и мотивите на административния орган. Въпреки това решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.7 от Закона за здравето/ЗЗ/ заплащането за извършването на медицински и други дейности по ал. 1а и 3 в държава, извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултата в полза на пациентите. При така цитираната разпоредба, административният орган и съдът в мотивите към обжалваното решение са приели , че е налице експериментален метод, за който не се заплаща съгласно чл. 9, във връзка с чл. 6 от Наредба 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното, одобряване, ползване и заплащане. В случаят спорните въпроси са относно налице ли е метод или технология, която не се прилага в държава от Европейския съюз, утвърдена ли е от медицинската наука и практика в държавата, и при прилагането й по отношение на пациентите отчита ли се резултат в полза на пациентите. По никои от така цитираните спорни въпроси не е даден отговор в мотивите на административния акт. Становищата на експертите, на които се основават мотивите също не дават такъв отговор в смисъла на чл. 82, ал. 7 от ЗЗ. В приложените становище се обсъждат методите, като се посочват мнения на експертите, че не разполагат с данни относно метода, прилаган в клиниката от Нови Сад, техни становища, че този метод е експериментален и няма данни за него, че не може да бъде прилаган, тъй като не е основан на медицински доказателства. Тези становища не могат да обосноват в пълнота мотивите на административния орган за постановения отказ по следните съображения: На първо място, административният орган следва да отговори каква медицинска дейност може да бъде приложена в България при установеното заболяване, в какви срокове може да бъде извършено и в какъв времеви порядък, какъвто отговор няма. Няма и прогноза, ако бъде извършено лечение в България, какъв ще бъде резултата от него. Налице е фактическо положение, в което административният орган не дава алтернатива за лечение в България и се отрича положителния резултат, гарантиран от лечебното заведение в Нови Сад. По делото обаче няма никакви доказателства, събрани по инициатива на административния орган, утвърдена ли е медицинската технология от науката и практиката в Република Сърбия и как следва да се цени отчетения положителен резултат по отношение на заявителя-жалбоподател. С така постановената заповед се одобрява правно положение, да не се дава отговор как може да се извърши лечението в България, като жалбоподателят следва да се примири с положението, че такова не може да бъде извършено и същевременно да се отказва заплащане на лечение по метод, за който няма изследване дали е утвърден в Република Сърбия и за които се отчита от лечебното заведение положителен резултат. Дори метода да е експериментален, той следва да бъде преценен с оглед на доказателствата за неговия положителен ефект върху жалбоподателя. Формалният отказ и отричане на медицински методи в нарушение на хипотезата на разпоредбата на чл. 82, ал. 7 ЗЗ е в разрез с целта на закона. При тези мотиви решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора с което Заповед РО-Е113-01-1590/11.08.2023г. на управителя на НЗОК бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 10 лева държавна такса пред първа инстанция, 1000 лева адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за адвокатурата, 70 лева държавна такса пред касационна инстанция и 1000 лева адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗА пред касационна инстанция или общ размер на разноските за двете инстанции - 2080 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение