Решение № 9142 от 2.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Дауо, с адрес в гр София, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. Дауо, чрез процесуален представител, срещу решение 4842/14.07.2022 г. по адм. дело 4525/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й в двете качества срещу решение ППН -01 - 597/2021 г. (според съдебното решение, според решението на КЗЛД - ППН -01 - 597/2018 г.) от 25.03.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационната жалбоподателка поддържа в жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, присъждане на направените разноски за цялото производство, моли по отношение на Фондация "Международна социална служба - България" да се съобразят действащите към момента на сключването на договора за правна помощ минимални размери на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Фондация "Международна социална служба - България" (МСС - България), чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него от М. Дауо, лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетния С. Дауо, решение на КЗЛД е оставена жалбата й срещу МСС - България без уважение. В мотивите на решението на КЗЛД е прието, че Фондация МСС - България не е извършила твърдяното от Дауо нарушение при обработката на нейни лични данни и лични данни на малолетното й дете през 2017 година, тъй като е обработила личните им данни и ги е предоставила на частна педиатрична клиника в Дубай за изготвяне на социален доклад относно родителския капацитет и доходите на съпруга и баща на детето Е. Дауо на основание постановено от СРС разпореждане на докладчика по съдебно производство, образувано по иск за развод, предявен от Е. Дауо срещу М. Дауо. Доколкото се твърди извършено нарушение, то приложимото по време материално право е ЗЗЛД в редакцията към 2017 г., тъй като Регламент (ЕС) 2016/679 - (Общ регламент за защита на данните - ОРЗД)е приложим, считано от 28.05.2018 г. В решението на КЗЛД е посочено, че с решение ЛДЖ -19 -5 /2019 от 10.10.2019 г. е оставена без уважение жалбата на М. Дауо срещу Софийски районен съд като неоснователна, тъй като обработването на лични данни от СРС е законосъобразно. Предоставените от СРС на МСС - България лични данни са предоставени в трета страна в съответствие с разпоредбата на чл.36а, ал.7, т.4 (отм.) ЗЗЛД и за МСС - България не е било налице задължение да иска разрешение за трансфер на лични данни. АССГ е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила и е в съответствие с материалното право и целта на закона. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя част от изложените мотиви - а именно тези в които се обсъждат нормите на ОРЗД, който не е бил приложимо право към момента на обработването на личните данни през 2017 г. от МСС - България, както правилно е приела КЗЛД. Неоснователни са оплакванията на касатора, че МСС - България е предоставила на частната педиатрична клиника по - голям обем лични данни на жалбоподателката и сина й от необходимите за изготвяне на социалния доклад, а именно данни за задравословното им състояние. МСС - България въз основа на разпореждането на съдията е предоставило обема от данни, предоставено му от ищеца, с цел изготвяне на социален доклад от посочената от ищеца частна педиатрична клиника. МСС - България е изпълнила съдебното разпореждането като е предоставила всички предоставени й от съда документи, съдържащи лични данни на частната педиатрична клиника, тъй като преценката на съда е била кои документи да се предоставят и съответно обема на съдържащите се в тях лични данни. Извършеното от МСС - България обработване на лични данни е изцяло в рамките на постановеното от съда. Както е посочила и КЗЛД въпросът дали съдът е допуснал нарушение на ЗЗЛД при обработването на личните данни на Дауо и сина й и преценката какъв обем трябва да се предоставят на МСС - България, която от своя страна да ги предостави на посочената от съда частна педиатрична клиника в Дубай, не е от компетентността на КЗЛД предвид разпоредбите на чл.38б и 38в ЗЗЛД, според които инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет се произнася по жалби за извършени от съда нарушения при обработка на лични данни. В случая с решение ЛДЖ -19 -5/2019 от 10.10.2019 г. е оставена без уважение жалбата на Дауо срещу обработването на лични данни от СРС по цитираното гражданско дело с мотиви, че обработването е необходимо за изпълнение нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Посочено е, че информацията не надхвърля необходимото във връзката с целите, за които е извършена обработката. Прието е, че липсата на съгласие на Дауо за обработка на личните данни е ирелевантна, доколкото част от лицата в съдебното производство не участват доброволно. Това решение на инспектора на ИВСС е подлежало на обжалване пред АССГ в 14 - дневен срок от съобщаването му по реда на АПК, но Дауо не твърди да го е оспорила успешно по този ред. Предвид изложеното КЗЛД е бил задължен да се съобрази с този стабилен административен акт и относно обема на предоставените данни на МСС - България именно с цел да се предоставят за обработване от частната педиатрична клиника. В производството пред АССГ, образувано по оспорване решението на КЗЛД, също е недопустим инцидентен съдебен контрол за правилността на решението на инспектор на ИВСС, тъй като същото е можело да бъде оспорено по реда на АПК. Предвид изложеното правилен е изводът, че извършената от МСС - България обработка на лични данни през 2017 г. на касаторката и сина й е в съответствие с разпоредбата на чл.36а, ал.7, т.4 (отм.) ЗЗЛД е, тъй като е била необходима за защита на права по съдебен ред. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платими от касаторката. На МСС - България следва да се присъдят направените за настоящето производство разноски в размер на 1000 лева по договор за правна помощ от 14.09.2023 г., който е малко над минимума по приложимата редакция на чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение