Решение № 6292 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., подадена чрез юрк. Иванов против Решение 2353/06.04.2023г., постановено по адм. дело 661/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател излага съображения за недопустимост на съдебното решение, като произнесено по жалба срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, алтернативно се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Н. Д. Н.. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Н. Д. Н., чрез процесуален представител, оспорва като неоснователна касационната жалба в представена по делото писмена молба. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е писмо с изх. 66-00-809/29.12.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е отказано да се изтрият и заличат личните данни на Н. Д. Н. от гр. София, съдържащи се в дружествения договор на търговско дружество Аватар Ъф Джъстис ООД, ЕИК 201942612, публикуван в поле Актуален учредителен акт в Търговския регистър. Оспореното писмо е издадено във връзка с влязло в сила Решение 3254/13.05.2022г., постановено по адм. дело 8825/2021г. на АССГ, с което по жалба на Н. Д. Н. е отменен мълчалив отказ на Агенция по вписванията като администратор на лични данни по заявление вх. 66-00-809/21.07.2021г. и преписката е изпратена на агенцията за произнасяне по заявлението, съобразно указанията на съда, дадени по тълкуване и прилагане на закона. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение първоинстанционният съд обявява нищожността на обективирания в писмо с изх. 66-00-809/29.12.2022г. отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията да се изтрият и заличат личните данни на Н. от дружествения договор на Аватар Ъф Джъстис ООД. Съдебното решение е допустимо, произнесено по редовна жалба и срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред акт-отказ на Агенция по вписванията да заличи личните данни на жалбоподателя в дружествения договор. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че в случая е налице влязло в сила решение с което е формиран извод по съществото на спора и в мотивите на решенията и на двете инстанции-първа и касационна на решението е прието, че обявеният публично от АВ дружествен договор е на дружество с ограничена отговорност, който на основание чл. 115, т. 3 от Търговския закон следва да съдържа името, съответно фирмата и идентификационен код на съдружниците, а жалбоподателя, като съдружник и физическо лице, следва да бъде индивидуализиран само с имената си. На следващо място, първоинстанционният съд посочва, че при издаване на оспорения пред него административен акт не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение 3254/13.05.2022г., постановено по адм. д. 8825/21г. на АССГ. В обобщение съдът обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, в който случай оспореният акт е нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд правилно приема за установено, че при издаване на оспореното писмо агенцията не се съобразява с влязлото в сила съдебно решение 3254/13.05.2022г., постановено по адм. д. 8825/21г. на АССГ и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд приема, че при новото произнасяне административният орган е следвало да вземе предвид, че и двете предходни съдебни инстанции безпротиворечиво и категорично приемат и посочват в съдебните си актове, че отказът на администратора на лични данни да заличи публикуваните в дружествения договор лични данни на Н. Н., извън трите му имена е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон- чл. 6 и чл. 7, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни, за което са дадени изрични указания за прилагането им. След връщането на преписката Агенция по вписванията не съобразява влязлото в сила съдебно решение и задължителните указания, които са дадени с него. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд приема, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното произнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АССГ. От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК е осъщественият от АССГ задълбочен и подробен цялостен анализ на съдържанието на обжалваното писмо на АВ, обективиращо отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя в първата инстанция и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на Н. Д. Н. следва да бъде присъдена сумата от 1000 (хиляда) лева адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и в този смисъл неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение