Решение № 469 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2010 г.

Решение № 469 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Андреев от гр. Русе против Решение № 45 от 29.12.2009 г. по адм. д. 452/2009 г. на Административен съд - Русе, 7 състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост, постановяването му в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като се иска отмяната му. Съдът се е произнесъл без да изследва и съобрази доказателствата по делото, които установяват, че наказателните постановления, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка, не са съобщени на адресата им, поради което не са влезли в сила. Не са обсъдени възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на процесните наказателни постановления, както и доводът, че в хода на производството не е отнет контролния талон на водача. Ответната страна Началникът на сектор Пътна полиция -КАТ при ОД Полиция - Русе не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Русе отхвърля жалбата на Пламен Иванов Андреев от гр. Русе срещу Заповед № 20071 от 7.07.2008 г. на Началника на сектор ПП-КАТ при ОД на МВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на МПС. Решението на съда е обосновано с приетото за установено наличие на влезли в сила наказателни постановления, в които са отразени отнетите контролни точки, общо в размер на първоначално определения брой - 39. Съдът обсъжда в мотивите си възраженията на жалбоподателя, че постановленията не са му връчени, поради което не са влезли в сила, в резултат на което той не е упражнил правото си на жалба срещу тях. Приема, че след като те всички носят подпис на длъжностните лица и заверка за датата на влизането им в сила, и не са оспорени от страната по реда на чл. 193 от ГПК, на основание чл. 179 ГПК се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените с тях обстоятелства. Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила при връчване на наказателните постановления биха могли да бъдат обсъждани в производствата по тяхното обжалване, поради което са неотносими в настоящия процес. При отсъствието на данни за отмяна на наказателните постановления по предвидения в закона ред, изводът е, че те са влезли в сила. По делото не са заявени доводи и представени доказателства за възстановяване на контролните точки, поради което, към датата на издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките по чл. 157, ал. от ЗДвП и по силата на закона възниква задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС на органите на МВР. В периода от отнемане на контролните точки до издаване на принудителната мярка задължението за връщане на свидетелството не е изпълнено доброволно, поради което, административният орган постановява мярката, действащ в условията на обвързана компетентност. Решението на първоинстанционния съд е съобразено с приложимите материален и процесуален закони. Разпоредбата на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.) предвижда отнемането на контролни точки да се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като съобразно чл. 5, ал. 2 от същата наредба, при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП, се отбелязва броя на отнетите контролни точки. Касационната инстанция намира неоснователен основният довод за порочност както на административният акт, така и на съдебното решение, основан на липсата на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка, по съображения, че наказателните постановления не са връчени на жалбоподателя, поради което не са влезли в законна сила. От общо девет наказателни постановления, издадени в периода 2000 - 2008 г., шест са връчени лично на жалбоподателя, като две са били и обжалвани пред съда. Наказателно постановление № 117/2005 г. е връчено с писмо с обратна разписка чрез майката на наказаното лице, наказателно постановление № 2096/2003 г. е прието за влязло в сила след като адресата на акта не е намерен на посочения от него адрес. Фактът на връщане на писмото от известния адрес с отбелязване, че не е потърсено от адресата, е приравнен от нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН по правни последици на личното връчване. За наказателно постановление № 137510/2003 г., унищожено поради изтичане на срока на съхранение, отразяванията в информационната система на ОПП-СДВР установяват, че е връчено и влязло в сила. При установените обстоятелства на връчване на съобщенията, отсъствието на оспорване в тази част на актовете по реда на чл. 193 от ГПК, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за обвързващата доказателствена сила на представените заверени преписи на удостоверителните документи. След като по делото не се твърди отмяна на наказателните постановления по реда на чл. 63 от ЗАНН, те са породили предвидените в закона наказателноправни последици. Най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на принудителната административна мярка, жалбоподателят е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, но няма данни да е предприел действия по отмяната им. Това прави предявения довод за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка правно несъстоятелен. С оглед изложеното касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Установеното по делото отнемане на контролните точки обуславя компетентността на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс