Решение № 4447 от 11.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Паунова-Саглъ, подадена чрез пълномощника адвокат Е. Фичерова срещу решение 5914 от 19.10.2021г. по адм.дело 3459/2021г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 1040-21-314/17.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане РП-3-21-00875524/08.02.2021 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Поддържа, че липсват мотиви и не са обсъдени събраните по делото доказателства. Счита, че е направено прихващане на обезщетение, което не е получавано от жалбоподателката. По подробно изложеното в жалбата и писмените бележки се иска се отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град чрез процесуалния представител Е. Вълева изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С разпореждане РВ-3-21-00711069/03.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е установено задължение по отношение на М. Паунова-Саглъ към ДОО за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 06.08.2017 г. - до 11.02.2019 г. общо в размер на 7447,25 лева, от които 6789,01 лева главница и 658,24 лева лихви. Разпореждането е било обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение 1040-21-297/31.03.2020 г. на Директора на ТП на НО -София град. Решението е оспорено пред АССГ, като при служебната проверка съдът е установил, че е образуваното дело 3615/2020 г. не е приключило към настоящия момент. На основание чл. 114, ал.5 от КСО длъжностното лице по пенсионното осигуряване е издало разпореждане РП-3-21-00875524/08.02.2021 г. за извършване на прихващане на вземането на ДОО, представляващо недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение поради общо заболяване, бременност и раждане, установено с разпореждане РВ-3-21-00711069/03.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО). Изложени са мотиви, че към този момент тя има изискуемо вземане от ДОО .Паунова-Саглъ е обжалвала същото, като директорът на ТП на НОИ София град с решение 1040-21-314/17.03.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно. Последното е предмет на спора пред първоинстанционният съд. С решение 5914 от 19.10.2021г. по адм. дело 3459/2021г. Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Паунова-Саглъ срещу решение 1040-21-314/17.03.2021г. на директора на ТП на НОИ София град. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение на Административен съд-София-град. С решението на съда правилно е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град. С разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ София-град, подлежащо на предварително изпълнение е определено, че Паунова-Саглъ дължи възстановяване на сумите получени по болничните листа и този въпрос не следва да бъде разглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство, тъй като не представлява предмет на спора по настоящото административно дело. Поради това са неотносими въпросите относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от Паунова-Саглъ, както и това, че решението за възстановяването им не е влязло в сила. С процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град е потвърдено само разпореждането за прихващане на определеното с подлежащ на предварително изпълнение акт вземане със вземанията, които Паунова-Саглъ има към ТП на НОИ. Както е установил и първоинстанционният съд, няма данни допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждане РП-3-21-00875524/08.02.2021 г., да е било спряно при условията на и по реда на чл.117а, ал.2 от КСО. Директорът на ТП на НОИ не е обсъждал искане за спиране на предварителното изпълнение предвид обстоятелството, че такова не е направено пред административния орган. Обсъждано е принудителното изпълнение на непогасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО вземания на осигурителя по обществено осигуряване. Съгласно чл.117а, ал.1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО не спира изпълнението им. Съгласно чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл.114, ал.5 от КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като изложените в обратна насока оплаквания са неоснователни. В случая, към датата на постановяване на процесното разпореждане са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Решението на Административен съд-София-град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Същото следва де се определи в размер на 100,00/сто/лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,