Решение № 3297 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16343/2013 г.

Решение № 3297 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16343/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Тодор Николов Тодоров, съдия в Районен съд - гр. Шумен, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 2.1. на протокол № 43 от 7.11.2013 г., с което е оставено без уважение възражението му срещу изготвената от Комисията по предложенията и атестирането комплексна оценка от неговото периодично атестиране "добра - 85 точки".

В проведеното на 25.02.2014 г. съдебно заседание жалбоподателят е уточнил, че оспорва комплексната оценка от периодичното атестиране, приета с решението на Висшия съдебен съвет.

При така направеното уточнение и с оглед на обстоятелството, че жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ от заинтересовано лице с правен интерес, оспорването е допустимо и заявеният с него правен спор следва да бъде разгледан по същество.

I. Спорът между страните по делото е за материалната законосъобразност, обосноваността и съответствието с целта на закона (ЗСВ) на коригираните от Комисията по предложенията и атестирането оценки по т. 1, 2 и 3 (а това са общите критерии: правни познания и умения за прилагането им, умение за анализ на правнорелевантните факти и умение за оптимална организация на работата) на част VIII "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране (...)" и на оценката по т. 2 (а това е специфичният критерий умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол) на част IХ "Цифрови оценки на специфичните критерии за атестиране" от Единния формуляр за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, образец по приложението към Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител (наричан по-нататък в тези мотиви само Единен формуляр или Единния формуляр), попълнен от помощната атестационна комисия при Шуменския окръжен съд.

Данните в Единния формуляр, обуславящи цифровите оценки по спорните критерии и изводите на участниците в атестирането, направени въз основа на тези данни, са:

1. Констатации по показателите на общите критерии за атестиране:

Според чл. 198, ал. 2 ЗСВ тези показатели са: спазване на сроковете; брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет; общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.

В част IV на Единния формуляр помощната атестационна комисия (ПАК) е вписала следните данни:

а) брой и вид на преписките и делата - общо 1081 дела, от които 381 граждански дела, 187 наказателни дела от общ характер (НДОХ), 11 наказателни дела от частен характер (НДЧХ), 238 частни наказателни дела (ЧНД) и 264 административнонаказателни дела (АНД);

б) през 2009 г. са показани само 48 свършени дела, от които 47 в срок до 1 месец и 1 в срок до 3 месеца; през 2010 г. съдия Тодоров има общо 213 свършени дела, от които в срок до 1 месец - 212 и 1 дело е свършено в срок до 3 месеца; през 2011 г. - общо 255 свършени дела, от които 215 в срок до 1 месец, 28 дела са свършени в срок до 3 месеца и 12 дела - в срок до 1 г.; през 2012 г. съдия Тодоров има свършени 391 дела, от които 300 дела е приключил в срок до 1 месец, 52 в срок до 3 месеца и 39 в срок до 1 г. и през 2013 г. (към момента на проверката от ПАК) има 151 свършени дела, от които 108 в срок до 1 месец, 27 дела са свършени в срок до 3 месеца и 10 дела са свършени в срок до 1 г.;

По този показател ПАК е изложила и следните общи констатации: "Съдебните заседания се подготвят от атестирания своевременно, като се спазват законоустановените срокове, стриктно се съблюдава графикът на делата и заседанията приключват стегнато в рамките на обявените дати и часове. Делата се насрочват в срок. Бързите и незабавни производства се разглеждат своевременно и в рамките на законния срок. Съдия Тодоров полага усилия за изписване на актовете в предвидените от закона срокове, с малки изключения, дължащи се на натовареността му."

в) по показателя "Брой потвърдени и отменени актове и основанията за това", ПАК е вписала следните данни:

• за 2009 г. са показани само 11 постановени актове (а в таблица 2.3. към показател 2. "Спазване на сроковете" - виж б. "б" по-горе - са посочени 48 свършени дела), от които на обжалване са подлежали 9, но нито един от тях не е бил оспорен;

• за 2010 г. съдия Тодоров е постановил 213 акта, от които на обжалване са подлежали 161; срещу 6 акта са подадени жалби, 5 от които са били отхвърлени (или оспорените с тях актове са били потвърдени) и 1 акт е бил изменен; нито един от обжалваните актове не е бил изцяло отменен;

• за 2011 г. съдия Тодоров е постановил 255 акта, от които на обжалване са подлежали 149, но са били обжалвани само 22 - от тях 14 са били потвърдени, 7 са били изцяло отменени и 1 акт е бил изменен;

• за 2012 г. съдия Тодоров е постановил 391 акта, от които 285 са подлежали на обжалване; обжалвани са били 59 акта, от които 40 са били потвърдени, 12 са били изцяло отменени и 7 акта са били изменени;

• за 2013 г. постановените актове са 151 (към момента на проверката от ПАК); от тях на обжалване са подлежали 105; били са обжалвани 8 и от тях 5 са потвърдени, 1 е отменен изцяло и 2 са били изменени;

• в рекапитулация: за периода на атестиране съдия Тодоров има свършени общо 1081 дела, по които е постановил 1021 акта; от тях:

• на обжалване са подлежали 709;

• но са били обжалвани 95 акта, от които:

• 64 са били потвърдени;

• 20 са били изцяло отменени, и;

• 11 са били изменени.

По този показател ПАК е изложила и следните словесни констатации:

"От справката от деловодната програма е видно, че на същия (съдия Тодоров) се водят общо 20 бр. изцяло отменени и 11 бр. изменени акта (...) Несъответствието на броя на проверените и тези по справката дела се дължи на обстоятелството, че компютърната деловодна програма брои като отделно отменени актове и тези по движението на едно и също дело. От проверените (актове) по 20 бр. наказателни дела 15 бр. са отменени изцяло поради нарушение на материалния закон, 1 решение е изцяло отменено поради нарушение на процесуалния закон и 2 бр. изцяло са отменени поради независещи от съда причини - по-благоприятна нормативна уредба за нарушителя. Останалите 2 бр. са частично отменени, поради нарушение на материалния закон. Не са констатирани отменени актове по наказателни дела поради липса на мотиви. От проверените 5 бр. обжалвани (актове по) граждански дела 2 бр. са потвърдени, 3 бр. са изменени поради невиновно поведение на съда - заличаване от Търговския регистър или прието вземане на ищеца (...). За периода на атестиране съдия Тодоров няма изцяло отменени съдебни актове по граждански дела."

г) по показателя "Обща натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареност на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт" ПАК е вписала следните данни:

• за 2009 г.: действителната натовареност на съдиите спрямо делата за разглеждане е 19,31 средномесечно, а спрямо свършените дела - 17,66; не е посочена средната месечна натовареност на съдия Тодоров;

• за 2010 г.:

• средно на един съдия, разглеждащ наказателни дела, се падат 222,5 бр. дела;

• действителната натовареност на наказателните съдии за периода спрямо делата за разглеждане е 18,54 (или средномесечно един съдия е разглеждал 18,54 дела);

• а спрямо свършените дела - 15,96 дела (или средномесечно от един съдия са свършени 15,96 дела);

• средномесечното постъпление за 2010 г. на съдия Тодоров е 9,25 дела;

• средномесечно е имал 9,75 дела за разглеждане, и;

• средномесечно е свършвал 6,83 дела;

• за 2010 г. съдия Тодоров е разгледал 131 бр. частни граждански дела и от тях е приключил 131 бр.

По-горе бе посочено, че данните в Единния формуляр за 2010 г. са за общо 213 свършени дела от съдия Тодоров с постановени по тях съдебни актове. Ако 131 от тях са тук посочените 131 частни граждански дела, то останалите 82 дела вероятно са наказателни. А това показва, че отразената от ПАК средна месечна натовареност на съдия Тодоров - 9,75 дела за разглеждане и 6,83 свършени дела с постановени по тях съдебни актове - като че ли е изчислена само от наказателните дела.

• за 2011 г.:

• средно на един съдия, разглеждащ наказателни дела, се падат 279,37 бр. дела;

• действителната натовареност на наказателните съдии за периода спрямо делата за разглеждане е 23,28 (или средномесечно един съдия е разглеждал 23,28 дела);

• а спрямо свършените дела - 19,65 дела (или средномесечно от един съдия са свършени 19,65 дела).

Тези показатели при съдия Тодоров, според ПАК са:

• 23,33 дела средномесечно за разглеждане, и

• 17,33 средномесечно свършени дела с постановени по тях съдебни актове;

• за 2011 г. съдия Тодоров е разгледал 47 бр. частни граждански дела и от тях е приключил 47 бр.

И тук съпоставянето на данните за съдия Тодоров с посочените по-горе данни за свършени от него през 2011 г. общо 255 дела с постановени по всичките тях съдебни актове води до извода, че вероятно при изчисляването на неговата месечна натовареност не са отчетени разгледаните и свършени от него частни граждански дела

• за 2012 г. и за 2013 г. данните за натовареността на съдия Тодоров са пак за близка до средната натовареност на съдиите в Районен съд - гр. Шумен, но вече малко над нея; и тук съпоставянето на показаните от ПАК данни с тези за общо свършените дела от съдия Тодоров с постановени по тях съдебни актове, поражда същия въпрос - средната месечна натовареност на съдия Тодоров дали е била изчислена въз основа на общо свършените от него дела с постановени по тях съдебни актове или е била изчислена само въз основа на разгледаните и свършени от него наказателни дела, поради което разгледаните и свършени с постановени актове частни граждански дела са показани като общ брой самостоятелно.

1. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че въпросът за отчетената от ПАК в процесния случай натовареност на съдия Тодор Тодоров е значително по-маловажен от въпроса как е определен процентът на отменените и изменени от по-горната инстанция съдебни актове, постановени от него през периода на атестиране, защото този втори въпрос като че ли е дискусионен както в практиката на Висшия съдебен съвет, така и в практиката на Върховния административен съд.

В част VIII "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране (...)" на Единния формуляр ПАК е вписала определени от нея 17 точки по критериите "Правни познания и умения за прилагането им" и "Умение за анализ на правнорелевантните факти". В част ХII "Окончателно предложение за комплексна оценка на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към ВСС" на Единния формуляр и в решението по т. С-19 на протокол № 42 от 9.07.2013 г. е посочено, че Комисията по предложенията и атестирането намалява предложената от ПАК оценка по тези два критерия с още по 1 точка "съобразно броя отменени и изменени актове" и "предвид високия процент спрямо обжалваните отменени и изменени актове". Следователно оценките на атестирания съдия Тодоров по тези два критерия са определени на 16 точки с оглед на определения от Комисията по предложенията и атестирането процент на отменени и изменени от по-горната инстанция съдебни актове, постановени от съдия Тодоров през периода на атестиране, определен като съотношение на общия брой отменени и изменени актове към общия брой на обжалваните съдебни актове, постановени от съдия Тодоров.

По-горе в т. 1, б. "в" на тези мотиви се посочи, че за целия период на атестиране съдия Тодор Тодоров е постановил 1021 съдебни акта, от които на обжалване са подлежали 709, но жалби са били подадени срещу 95 акта. От тези 95 оспорени акта 20 са били изцяло отменени от по-горната инстанция и 11 са били изменени или общият брой на отменените и изменени от по-горната инстанция актове на съдия Тодоров е 31.

Тези 31 отменени и изменени от по-горната инстанция актове представляват:

• 32,63 % от общия брой на обжалваните актове;

• 4,37 % от общо подлежащите на обжалване съдебни актове, постановени от съдия Тодоров през периода на атестиране, и

• 3,04 % от общия брой на постановените от съдия Тодоров съдебни актове през периода на атестиране.

С решение по точка Д-20 на протокол № 12 от заседанието, проведено на 26.02.2013 г. Комисията по предложенията и атестирането е приела:

"По общия критерий в част VIII "Правни познания и умения за прилагането им" на Единния формуляр за атестиране да се отнема по 1 точка от максималния брой (20 точки) за всеки 5 % отменени актове за целия период на атестиране".

Математическата обосновка на това решение е ясна - ако при 100 % потвърдени от по-горната инстанция съдебни актове оценката е максималната от 20 точки, то основанието за намаляването на тази оценка с 1 точка са 5 % отменени актове (100 : 20 = 5).

В решението обаче липсва юридическа обосновка спрямо кои актове се определя процентът на отменените - спрямо обжалваните, спрямо подлежащите на обжалване или спрямо общия брой на постановените съдебни актове.

Същественото е, че в него са посочени само отменените, но не и изменените актове.

По-горе се посочи, че за периода на атестиране съдия Тодоров има общо 20 отменени от по-горната инстанция съдебни актове (присъди, решения, определения), а те са в процентно изражение:

• 21,05 % от общия брой на обжалваните (95) актове;

• 2,82 % от подлежащите на обжалване (709) съдебни актове, и

• 1,96 % от общия брой на постановените от съдия Тодоров съдебни актове през периода на атестиране.

Изпълнявайки решението си от 26.02.2013 г., Комисията по предложенията и атестирането е приела, че 21,05 % отменени акта от всичките 95 обжалвани (т. е. проверени от по-горната интанция) съдебни актове на съдия Тодоров обуславят оценка от 16 точки по критерия "Правни познания и умения за прилагането им". В своята константна практика комисията приема, че този критерий и критерият "Умение за анализ на правнорелевантните факти" са взаимно свързани и обусловени от показателя "Брой отменени и изменени актове и основанията за това" (особено когато основанието за отмяна е нарушение на материалния закон), поради което и по този критерий е определила оценка от 16 точки.

След намаляване на предложената от ПАК оценка и в други пунктове Комисията по предложенията и атестирането е предложила на Висшия съдебен съвет да определи на съдия Тодор Николов Тодоров комплексна оценка от периодичното атестиране "добра - 85 точки". Според чл. 83, ал. 3 и 4 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител:

• добра комплексна оценка по отношение на съдия, прокурор или следовател се формира при констатирано "съответно на длъжността изпълнение на работата" при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 66 (шестдесет и шест) до 85 (осемдесет и пет) точки;

• много добра комплексна оценка по отношение на съдия, прокурор или следовател се формира при констатирано "изключително изпълнение на работата" при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 86 (осемдесет и шест) точки до 100 (сто) точки.

Следователно намалението от 2 точки по посочените по-горе два критерия, основано на показателя "Брой на отменените и изменени актове и основанията за това" чрез трайно възприетото в практиката на Комисията по предложенията и атестирането процентно изражение на отменените актове спрямо обжалваните (т. е. реално проверените от по-горна инстанция) актове, е съществено за комплексната оценка на съдия Тодор Николов Тодоров от това периодично атестиране.

1. Със сега оспореното от съдия Тодоров решение по т. 2.1. на протокол № 43 от 7.11.2013 г. Висшият съдебен съвет е отхвърлил възражението му срещу предложената от Комисията по предложенията и атестирането комплексна оценка от периодичното атестиране "добра - 85 точки". Следователно Висшият съдебен съвет е възприел формулата, по която Комисията по предложенията и атестирането определя процентното изражение на отменените от по-горната инстанция съдебни (а това важи и за прокурорските и за другите досъдебни актове).

1. Един анализ (макар и не съвсем задълбочен) на дискусиите в заседанията на Висшия съдебен съвет показва, че част от неговите членове не са съгласни процентът на отменените актове да бъде определян като отношение към общия брой на обжалваните пред по-горната инстанция (и поради това проверени от нея) правни актове на атестираните магистрати и като че ли това е причината възприетата от Комисията по предложенията и атестирането формула да не е изрично изразена в цитираното по-горе нейно решение по точка Д-20 на протокол № 12 от заседанието, проведено на 26.02.2013 г., нито в приетата от Висшия съдебен съвет Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител.

Един от съществените аргументи, на които е основано изразеното несъгласие с обсъжданата формула, има за основа мотивите към решение № 14049 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 10617/2013 г. на ВАС - петчл. с-в, в които се казва:

"На първо място, видно от извършената атестация на прокурор (...) за атестирания период 1.06.2009 г. - 1.06.2012 г. при възложени 2352 преписки, в едномесечен срок е приключила 2352 преписки. От тях - върнати за доразследване са 2 преписки, оправдателна присъда е постановена само по 1 от внесените обвинителни актове, отменени са само 4 акта. При това положение фактическата констатация, че 36 % от актовете на прокурора са отменени е математически невярна и логически непонятна, а правният извод за липса на "образцово изпълнение на служебните задължения", формиран на базата на изведения критерий и взетите показатели е незаконосъобразен. ВСС, при новото произнасяне по преписката следва да има предвид, че съотношението 4 отменени към 2352 разпределени преписки е приблизително 0.002 % от общия брой разпределени и приключени прокурорски преписки. Число, рязко контрастиращо с посочените в решението на ВСС 36 % процента. При това положение първият решаващ за органа извод - висок процент отменени актове, налагащ извода за липса на "образцово изпълнение на служебните задължения" е необоснован."

1. За пълнота на дискусията по този въпрос следва да бъдат посочени още две решения - и двете на различни състави на Върховния административен съд, шесто отделение.

а) първото от тях - решение № 11142 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 6209/2013 г. на ВАС-VI отд., оставено в сила с решение № 1162 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 14782/2013 г. на ВАС - петчл. с-в - е постановено по оспорване на приетата от Висшия съдебен съвет комплексна оценка от периодично атестиране, в което един от доводите за материална незаконосъобразност на оспореното решение е аргументиран така:

"При изказването си (...) чл. на ВСС, преди гласуването по т. 4.2. от заседанието, съвсем точно е акцентирала на принципно и досега неизяснените въпроси, които Методиката за атестирането поставя по отношение на коя бройка - от подлежащите на обжалване общо постановени актове или само от обжалваните - ще бъде изчислявано процентното съотношение на отменените актове" (следват изчисления въз основа на конкретните данни за оспорващия) "Самата (...), чл. на ВСС, е посочила, че атестацията в тази част е изготвена единствено на базата на броя на отменените актове спрямо броя на обжалваните актове, което е дълбоко неправилно - няма как за доброто качество на работата да не съдим от изключително ниския процент на обжалвани съдебни актове спрямо подлежащите на обжалване и това да е без никакво значение за оценяването на атестирания; очевидно значително по-добри професионални качества има съдия, който е постановил 1500 подлежащи на обжалване дела, от които са обжалвани 60 дела и от тях са отменени 20, отколкото съдия, който е постановил 300 подлежащи на обжалване дела, от които са обжалвани 100 дела и са отменени 30 дела. В първия случай горната инстанция е счела за неправилни актовете само по 1.5 % от делата, а във втория случай - актовете по 10 % от делата. В противен случай можем да стигнем до крайности - от 1000 дела да бъдат обжалвани 2 или 3 дела, всичките да бъдат изменени или отменени, при което атестираният да получи 0 точки по този показател, което би било крайно несправедливо. Затова като аргумент в подкрепа на настоящата жалба моля да бъде взето предвид изказването на (...) непосредствено преди гласуването."

В мотивите към съдебното решение липсва обсъждане на този довод, но съдебният състав е приел, че:

"Видно от стенографския протокол в изказвания на членове на ВСС се приема, че не е налице изключителност и оценката, която е приета от комисията, е оценка за съответното изпълнение на длъжността. От становището на члена на КПА (...) става ясно, че (...) съдия Н. за 2009 г. от обжалвани 13 - има 5 изцяло отменени и 2 изменени акта; за 2011 г. от 23 обжалвани - 11 са изцяло отменени, а за полугодието на 2012 г. от 11 обжалвани - 3 са изцяло отменените или процентно изцяло отменените актове са 40 % от общия брой на обжалваните за тези три години от периода на атестиране."

Така приетото от този състав на ВАС - VI отд. води до извода, че той е приел за законосъобразно становището на Комисията по предложенията и атестирането процентът на отменените актове да бъде определян като отношение на тези актове към общия брой на обжалваните (и поради това проверени от по-горната инстанция) актове, а не като отношение на отменените актове към общия брой на подлежащите на обжалване актове и още по-малко към общия брой на постановените от атестирания магистрат актове.

б) второто от тези две решения - решение № 1957 от 12.02.2014 г. по адм. д. № 14197/2013 г. на ВАС - VI отд. (срокът за обжалване на което към днешна дата все още не е изтекъл) - е постановено по оспорване, в което не е инвокиран довод за материална незаконосъобразност поради неправилност на формулата, възприета от Комисията по предложенията и атестирането, но по повод разпоредената от чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ служебна проверка на оспореното решение на Висшия съдебен съвет въз основа на всички основания по чл. 146 АПК, тричленният състав на ВАС-VI отд. е приел, че "съдия Н. за 2009 г. от обжалвани 26 - има 9 изцяло отменени и 1 изменен акт; за 2010 г. от 31 обжалвани - 5 са изцяло отменени; за 2011 г. от 19 обжалвани - 6 са изцяло отменени; за 2012 г. - от 19 обжалвани - 7 са изцяло отменени и за първата половина на 2013 г. - от 11 обжалвани - 1 е изцяло отменено или процентно изцяло отменените актове са 27 % от общия брой на обжалваните за целия период на атестиране".

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя цитираните по-горе становища, поради следните съображения:

1. Позитивното право е система от социални правила и норми, които формулират и изискват (налагат) от правните субекти определено поведение в регулираните от него обществени (социални) отношения. Липсата на дължимото, предписано от правото поведение, поражда правен спор, който нарушава правния мир. Затова правният спор, винаги е бил, е и ще продължава да бъде явление, нежелано от всяко общество и от всяка човешка общност и се възприема като юридически факт, който поражда правото да се иска защита на застрашените от спора права и/или законни интереси.

Конституцията на Република България възлага на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1), чрез правосъдие, което се осъществява в името на народа (като източник на цялата държавна власт, в т. ч. и правораздавателна - чл. 1, ал. 1) от изброените в чл. 119 съдилища.

Следователно основното задължение на всеки съд и на всеки съдия при осъществяване на предоставената му правораздавателна власт е да разрешава правните спорове по възложените му съдебни дела, като по този начин възстановява желания от всички правен мир. Разрешението, което съдът дава на конкретен правен спор с постановения от него акт, както и отказът да даде търсената от него защита поради липса на субективно право на такава защита, може да бъдат възприети нееднозначно - жалба срещу съдебния акт няма да бъде подадена, когато всички страни по правния спор приемат за действително дължимо поведението, което съдът предписва за преустановяване на спора между тях, респ. когато търсещият съдебна защита е съгласен с извода, че трябва да потърси друга по вид защита на своето право или законен интерес. И обратно, жалба срещу съдебния акт ще бъде подадена винаги, когато страна по правния спор, респ. когато търсещият съдебна защита на застрашено свое право или законен интерес, не са съгласни с постановеното от съда.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че липсата на подадени жалби срещу подлежащи на обжалване съдебни актове е съществен индикатор за добре осъществена професионална дейност от съответния съдия и тя трябва да бъде отчитана при неговото атестиране. Ако отменените и изменени съдебни актове сочат на слабости при упражняването на професията, липсата на жалби срещу подлежащи на обжалване съдебни актове сочи на позитивен резултат от тези актове и следва да бъде отчитана като добра или много добра работа, наравно с потвърдените от по-горната инстанция съдебни актове. Това, по което не се спори, е, че процентът на отменените актове е съотношение на лошо свършената към добре свършената работа. Спорът очевидно е по въпроса кога съдебният акт изразява добро правосъдие - само когато е бил потвърден от по-горната инстанция или и когато срещу него не е била подадена жалба.

С възприетата от тях формула за изчисляване на този процент, Комисията по предложенията и атестирането и мнозинството членове на Висшия съдебен съвет всъщност отричат добре осъщественото правосъдие при подлежащи на обжалване съдебни актове, които не са били оспорени с жалба пред по-горната инстанция. Така те на практика занижават професионалната оценка на извършената от атестирания съдия работа.

1. Това занижаване като че ли има за цел да отговори на критиките на някои институции на Европейския съюз. Така например в концепцията на Димитър Костадинов Узунов за бъдещата му работа като чл. на Висшия съдебен съвет (вх. № КП-211-00-28 от 6.08.2012 г., достъпна на адрес parliament. bg/pub/cW/20120807103700254-00-1611.rtf) се сочи, че "основен доклад на ЕК за напредъка се е позовал на технически доклад, стр. 13, в който има констатация, че съгласно данни от ВСС при проведеното през 2011 г. атестиране 98 % от магистратите са получили "много добра" оценка, което означава, че на практика механизмът на оценяване, отчитащ диференциацията на отделните качества на всеки магистрат, не е проработил".

На същия проблем се акцентира и в дискусия, отразена в Пълен стенографски протокол № 34 от заседанието на ВСС, проведено на 12.09.2013 г.:

"МИЛКА ИТОВА: (...) Искам само това да кажа, че много пъти се поставя въпросът защо се смята процента от брой обжалвани актове. Да, имаше дискусия в началото в нашата комисия дали трябва процента да бъде към всички постановени актове или трябва да се смята процента към брой обжалвани актове. След дискусия ние решихме, че е по-справедливо за магистратите и ще даде по-пълна представа за работата им да бъде процента смятан към брой обжалвани актове, тъй като голяма част от постановените актове е възможно да не подлежат на обжалване или да не бъдат обжалвани по ред причини, включително икономически. Това не би могло да даде пълна представа за действително дали е добра работата на магистрата (...)

КАМЕН ИВАНОВ: (...) Всъщност Помощните атестационни комисии изготвят и дават оценки за колегите си, които в огромната част от случаите лично познават и са в едни сравнително близки отношения. Това поставя Помощните атестационни комисии в едно неудобно положение да атестират своите колеги, с които ежедневно са заедно. Тези дадени оценки, включително в конкретния случай е 100. Значи приемаме, че един колега със 100 точки той няма накъде повече да развие уменията си, нито като административен, нито като професионален капацитет. Всъщност ние сме имали в нашата комисия, даже мисля, че и вчера мина една атестация на колега, който наистина заслужаваше в пълна степен "изключителност", но когато дойдат оценки от Помощни атестационни комисии, атестирани с максимален брой точки, и то много, много, много, над разумното, се получава това, което в момента се случва - 98 - 99 % от магистратите в България да имат изключителни ... /намесва се Зинаида Златанова - толкова ли е процентът, г-н Иванов/ Камен Иванов - ами това е статистиката.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Ами, че ние имаме 98 % изключителни магистрати!!!

КАМЕН ИВАНОВ: Аз ще Ви кажа, г-жо министър, за една година откакто работи комисията, вече една година, аз лично при мен са дошли две атестации, които са с оценка "добри", две или три, за да бъда, не съм точен, но две или три атестации, които са дошли от Помощните атестационни комисии с оценка "съответно изпълнение на работата" на съответния магистрат, всичко друго е с оценка "изключителност", и се получава едно вътрешно несъответствие, пак казвам, позволявам си сега да го кажа, защото се отвориха неща, по принцип те бяха разисквани с представители на Европейската комисия - идват оценки 100, 98, 99 от Помощните атестационни комисии, ние наред със статистиката подлагаме на анализ и други оценки, и няма всъщност да изненадам никой ако ви кажа на Вас, и на колегите ми, че много често колеги, които са дали такива оценки казват: ами да, дадохме ги, нали познаваме колегите, изпитваме неудобство. Факт е това. Та ето това оценяване, което идва под формата на 99 или 100 точки от 100 максимални води до това, когато ние някъде в комисията видим, че има отменен брой дела, има забавяне, което е нормално и което по принцип говори за съответно изпълнение на работата от един колега, ние да намаляваме точка, две, три, или наполовин да я делим, и да се получават такива атестации. Това е проблемът, който възниква при разглеждането на такива формуляри, които са постановени.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, г-н Иванов. Откакто аз съм министър, три месеца вече с всички вас периодично обсъждаме, че тази система на атестиране не работи. Тя не работи. Ние не може да имаме 98 % изключителни съдии и прокурори в страната и следователи.

МИЛКА ИТОВА: Защо да не работи?

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Защото 98 % от тях са изключителни. В същото време имаме мониторинг. Как става това!!! Значи дайте да съобщим на българските граждани моментално да престанат да са недоволни от съдебната система, защото 98 % от съдиите и прокурорите са изключителни. Съгласете се, че това е несериозно!!! Ако аз ви кажа, че 98 % от държавните служители в държавната администрация са изключителни вие едва ли ще ми повярвате!!! Говорим, че системата се нуждае от промяна на атестиране. Ето, г-жа Итова, Вие сама казахте, че се готви вече от три комисии, които няма как да се съберат да заседават, промени, вие самите виждате недостатъци, ами дайте да вземем да ги внесем тези промени и да ги обсъдим в атестирането. Разберете, това е демотивиращо за самите магистрати. Кажете какви законови положения трябва да се променят, за да ги променяме, нека да ги внеса моментално в Министерски съвет щом има, кажете ги кои са, дайте ми текстове! (...)"

1. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че 98 % от действащите съдии, прокурори и следователи може наистина да не са "изключителни магистрати", но с оглед на правилата за оценяване на тяхната работа чрез брой точки по общи и специфични критерии и показатели, 98 % от действащите съдии, прокурори и следователи заслужават да бъдат оценени като много добре работещи. Натовареността, при която работят повечето съдии, прокурори и следователи (в някои съдилища, прокуратури и следствени служби официално определена дори като прекомерна), броят на постановените от тях актове, сроковете, в които са издадени тези актове, броят на отменените актове отнесен към броя на обжалваните актове, в значително преобладаващия брой на проведените и в последно време процедури по атестиране, съвсем справедливо са получили такъв брой точки, че техният сбор - от 86 до 100, според чл. 83, ал. 4 от Методиката за атестиране (...) - обосновава "много добра" комплексна оценка от периодичното атестиране. И това е факт, който може да бъде установен от анализа на всяко заседание на Висшия съдебен съвет през 2013 г. и 2014 г., на което са вземани решения по чл. 206 ЗСВ.

Проблемът, според настоящия състав на Върховния административен съд, като че ли се поражда от цитираното вече правило на чл. 83, ал. 4 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, което повелява, че "много добра комплексна оценка по отношение на съдия, прокурор или следовател се формира при констатирано "изключително изпълнение на работата" при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 86 (осемдесет и шест) точки до 100 (сто) точки". Защото при дефиницията на понятието "изключително изпълнение на работата", дадено с чл. 85, ал. 4 от същата Методика (наименован "Значение на понятията относно изпълнението на работата"), критерият "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" по чл. 234 ЗСВ става неясен (сравни дискусията по т. 5 от Пълен стенографски протокол № 8 от заседанието на ВСС, проведено на 28.02.2013 г. и нейната оценка в решение № 16020 от 3.12.2013 г. по адм. д. № 11880/2013 г. на ВАС - петчл. с-в; виж и мотивите към реш. № 14049 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 10617/2013 г., реш. № 14601 от 6.11.2013 г. по адм. д. № 11789/2013 г., двете също на ВАС - петчл. с-в и др.). За внасяне на яснота по съдържанието на този критерий за повишаване в ранг е необходимо, според настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, на законодателно ниво да бъде преосмислена необходимостта от степента "много добра" на положителната комплексна оценка, въведена с чл. 204а, ал. 3, т. 3 ЗСВ, в съдържанието, което й придават чл. 83, ал. 4 и чл. 85, ал. 4 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. В резултат de lege ferenda степените на положителната комплексна оценка да останат "задоволителна" и "добра" със съдържанието, което имат в чл. 83, ал. 2 и 3 и чл. 85, ал. 2 и 3 от същата методика, а "изключителното изпълнение на работата, съществено надхвърлящо изискванията на длъжността" и "притежаваната отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност" да станат елементи от дефиницията на понятието "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" по чл. 234 ЗСВ.

III. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай Комисията по предложенията и атестирането и Висшия съдебен съвет са намалили с по 1 точка оценките по критериите "Правни познания и умения за прилагането им" и "Умение за анализ на правно релевантните факти" при незаконосъобразна формула за оценка на показателя "Брой потвърдени и отменени актове и основанията за това", каквато формула не се съдържа нито в ЗСВ, нито в Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. Поради това оспореното от съдия Тодор Николов Тодоров решение по чл. 206 ЗСВ на Висшия съдебен съвет е засегнато в корелативната му част от порока материална незаконосъобразност - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ.

В останалата му част решението на Висшия съдебен съвет и направените от Комисията по предложенията и атестирането корекции на оценките по другите общи и специфични критерии съответстват на установените правила и данните в Единния формуляр, а оспорването им е неоснователно, защото оспорващият съдия Тодор Николов Тодоров не представя доказателства в подкрепа на своите доводи и възражения.

Поради това, че извършеното въз основа на незаконосъобразната формула намаляване на оценките по посочените два критерия с общо 2 точки е решително за комплексната оценка от периодичното атестиране на съдия Тодор Николов Тодоров, цялото решение по чл. 206 ЗСВ следва да бъде отменено, независимо че в останата му част (за предложените оценки по останалите общи и специфични критерии) не е засегнато от порок по чл. 146 АПК, представляващ отменително основание и на основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ делото следва да бъде изпратено като преписка на Висшия съдебен съвет, който да реши въпроса по същество, като приеме комплексна оценка от периодичното атестиране на съдия Тодор Николов Тодоров, съответстваща на правилата по раздел IV на глава IХ от Закона за съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител.

При този изход на делото следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,