Решение № 201 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 990/2008 г.

Решение № 201 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 990/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) В. С. С. от с. Л. е подал касационна жалба срещу решението на С градски съд по гр. д. № 1981/2003 г. Ответниците по касация, ищци по делото, Т. В. Н. и С. М. Н., М. В. В. и М. В. А., считат жалбата за неоснователна. Ответницата по иска Д. К. не е взела становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: С. районен съд с решение по гр. д. № 1561/2000 г. е допуснал делба между страните по делото, при конкретно посочени делбени квоти за всеки поотделно, на недвижими имоти в с. Л. дворно място, съставляващо парцел ****, кв. 5 по плана на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна лятна кухня и дворно място, съставляващо парцел ****А, заедно с построените в него стопански постройки и гараж. С решението е постановено и разпределение на ползването на делбените имоти на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. (отм.) Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. С., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1981/03 г. по описа на С. градски съд. Същият съд с решение от 20. 4. 2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд не е уважил възражението на С. за недействителност, съгласно чл. 76 ЗН, на прехвърлителната сделка, извършена между Е дъщерите й - ищците М и е потвърдил първоинстанционното решение за разпределение ползването на имотите, с оглед на обстоятелството, че те не се ползват от всички съсобственици. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. При определяне на делбените квоти, съдът е съобразил, че с нот. акт № 36/18.10.1996 г. на С. нотариус, съсобственицата Е. С. е продала притежаваните от нея идеални части от делбените имоти, на ищците В и тези части са станали притежание на приобретателките и техните съпрузи при условието на съпружеска имуществена общност. Въззивният съд е приложил точно съдебната практика, като е отчел обстоятелството, че сделката е извършена между сънаследници и не води до накърняване на дяловете на другите наследници. Следва да се има предвид също, че разпоредбата на чл. 76 ЗН има предвид разпореждане с отделни, самостоятелно обособени имоти, а не с идеални части от имоти, каквото е разпореждането по нот. акт № 36/1996 г. Правилно е решението на въззивния съд и досежно потвърждаването на първоинстанционното решение по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) Възражението на ответника по иска, сега жалбоподател, В. С., че няма основание за прилагане на чл. 262, ал. 2 ГПК (отм.), тъй-като той не ползва изцяло делбените имоти, е необосновано. От неговите признания в с. з. на 29.5. 2002 г. пред районния съд следва, че той изцяло ползва жилищната града, а от гласните доказателства, събрани по същото дело, следва че С. ползва и стопанските постройки и дворното място. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд