Решение № 1684 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2016 г.

Решение № 1684 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. А. срещу решение № 5733 от 25.08.2016 г., постановено по административно дело № 9074/2015 г. от Административен съд С.- град. П. наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да се произнесе съобразно правомощията си, правилата и законовите задължения. Претендира и заплащане на направените деловодни разноски. Излага твърдения за едностранно звучене на решението и излага анализ на доказателствата, с който обосновава неправилност на изводите, като прави и искане съдът да наложи глоби на насрещните страни и имуществена санкция на ответното дружество. В представени писмени бележки прави искане съдът да не кредитира становището на прокурора и повтаря направения от нея анализ на доказателствата, изложен в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.

Ответниците "Ю. С. център" ЕООД, М. В. С., И. Ф., М. Г. Г. и М. П. С., чрез процесуалния им общ представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. В писмените бележки са изложени подробни съображения в отговор на наведените в касационната жалба доводи, като са изложени и техните виждания относно анализа на доказателствата. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима.

Неоснователен е наведеният довод от ответниците, че в случая е налице изтекла погасителна давност. Жалбата на А. е депозирана пред административния орган на 17.07.2013 г., в която са изложени твърдения за осъществени спрямо нея нарушения на забраната за дискриминация в периода от 2008 г., когато започнала работа в ответното дружество до момента на подаване на жалбата й, при което същата е допустима предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тъй като към момента на образуване на производството не са били изтекли три години от извършване на нарушението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В обжалваното пред настоящия състав решение, съдът не е изложил мотиви относно компетентността на органа, формата на акта и спазване на административнопроизводствените правила, но доколкото след извършена проверка за материална законосъобразност на акта решението на КЗД е отменено в частта по т. т. 5 и 6 поради неправилно приложение на материалния закон, настоящият състав намира, че имплицитно в решението е прието, че същият е законосъобразен на основанията по чл. 146, т. т. и 3 АПК.

Решението е постановено при правилно приложение на закона.

Оплакванията на А. са групирани от административния орган, както следва:

1. Създадена обидна и застрашителна среда на работното място по повод използване на климатика; застрашаване на личността й чрез позициониране на снимки на С. К. с поставен под него юмрук; реплики от сексуално естество по адрес на представители от женски пол и тормоз чрез поставяне на стрес - релийф фигурка на човече в неприлична поза на бюрото му.

2. Използване на груб и арогантен език с обидни думи и изрази във връзка с пола от И. Ф. - ръководител на екипа, в който е работила А.; неравно третиране при изработване на графика за смените в екипа, при което А. е оставена два пъти сама на смяна през месец януари и месец април 2013 г.; изчезване на регистрацията й на сървъра на 11.04.2013 г. и премахване на графика на екипа; поставени по- високи изисквания при провеждане на стаф- диалога; толериране и непредприемане на действия за разпространението на порнографски материали от колеги по електронната поща, за спиране на коментари от сексуално естество на работното място.

3. Осъществено от М. С. - ръководител "Информационни и комуникационни технологии" и от М. Г. - управител за Централна и И. Е. при "Юнифай сървиз център" ЕООД бездействие по множество изложени от нея оплаквания; неравно третиране чрез ограничаване на достъпа до обучения с цел повишаване на квалификацията; умишлено и тенденциозно планиране на екипните срещи в дни, когато жалбодателката не е била на работа и лишаването от възможност да участва при вземането на решения и да прави искания.

4. Извършена спрямо нея дискриминация от страна на "ЮНИФАЙ СЪРВИС ЦЕНТЪР" ЕООД, представлявана от управители Й.- К. Х. и С. Й. Р., като я е подлагало системна дискриминация, проявена под формата на пряка дискриминация, тормоз на работното място, сексуален тормоз на работното място и преследване, довели до влошен микроклимат на работното място, унижено достойнство, накърнена чест и създадена обидна, враждебна и застрашителна работна среда, както и нарушение на чл. 17 от ЗЗДискр. Относно оплакването на жалбоподателката за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. и упражнена пряка дискриминация спрямо А. единствено на основание защитения признак "пол" поради получаване на по-ниско трудово възнаграждение от останалите колеги мъже.

5. За действия от страна на работодателя "Ю. С. Ц." ЕООД (старо наименование "Е. К. С. Център" ЕООД), представлявано тогава от управителите Й.- К. Х., посредством преместване на работното място и работна смяна, както и с издаване на Заповед № 48/02.10.2013 г. за налагане на наказание "Дисциплинарно уволнение", с които е извършено спрямо нея "преследване" по смисъла на ЗЗДискр.

След проведено производство по реда на Г. четвърта от ЗЗДискр. КЗД, въз основа на събраните по делото доказателства приема, че са доказани твърденията на А. за извършен спрямо нея "тормоз" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. от И. Ф., доколкото същият не е предприел адекватни мерки относно извършени от други служители на дружеството действия - разпространението на порнографски материали от колеги по електронна поща, за спиране на коментари от сексуално естество на работното място. При това съставът приема, че с това е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от Ф. в качеството му на "Мениджър екип Американска поддръжка ТС US" и на основание чл. 78, ал. 1 от с. з. му налага наказание "глоба" в размер на 250 лв. - минималния размер, при съобразяване на обстоятелството, че нарушението е първо.

По отношение на останалите твърдения на А., след обстоен анализ на събраните доказателства КЗД приема, че ответниците не са извършили нарушения на забраната за дискриминация.

С обжалваното решение първоинстанционния съд, противно на твърденията в касационната жалба съдът отново извършва обстоен анализ на доказателствата по делото и въз основа на същите приема, че административният акт оспорен пред него е правилен в частта, с която е прието, че ответниците - М. Г. Г., М. П. С., М. В. С. и "Ю. С. Ц." ООД не са извършили нарушения на забраната за дискриминация.

Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в оспореното решение, че от доказателствата по делото не се установяват част фактите твърдени от А., въз основа на които същата обосновава извършена спрямо нея дискриминация, а именно същата е работила два пъти на сама на смяна през месец януари и месец април 2013 г. от 07 до 15 часа, което макар да не е обичайно в дружеството е имали случаи, в които и други служители са работили в тази смяна сами и други служители, при което не се установява неравно третиране. Такова третиране не се установява от доказателствата във връзка с твърденията за изчезване на регистрацията на жалбоподателката в сървър на 11.04.2013 г. и премахването от графика на екипа, доколкото от събраните доказателства безспорно е установено, че посочените обстоятелства са настъпили от действия на системен администратор, обслужващ системата и намиращ се извън страната, а ответниците нямат необходимия достъп за да извършат тези промени.

Неоснователни са и наведените доводи за неравно третиране на А. чрез поставяне на по- високи изисквания към нея, тъй като безпротиворечиво от събраните доказателства се установява, че изискванията към изпълнението на задълженията й не се различават от тези на останалите служители в дружеството, като липсват доказателства същата да е навеждала такива доводи при оценяване на работата й, а също така липсват изложени от нея съображения за извършено неравно третиране при попълване на съответните документи. Противно на твърденията на същата от доказателствата по делото се установява и обстоятелството, че същата е получавала възнаграждение, надвишаващо това на повечето от колегите й. Неоснователни са и наведените доводи за неравно третиране по повод включването й в по- малко обучения. От доказателствата по делото се установява точно обратното, а направените възражения в тази насока не се подкрепят от доказателства.

Правилни са и изводите в обжалваното решение относно липсата на доказателства за извършени на нарушения на забраната за дискриминация от страна на служителя М. С., доколкото спор относно начина на ползването на климатика в помещение, ползвано от няколко служители сам по себе си не представлява неравно третиране, а при липсата на доказателства тези спорове да са прераснали в конфликт, в който да не е удовлетворено желанието именно на А., както и липсата на доказателства въз основа на които да се обоснове извод за създаване на обидна и застрашителна спрямо нея среда на работното й място. По отношение на поставената от същия стрес релийф фигурка на собственото му работно място също не се установява извършване на нарушение на забраната за дискриминация - липсват доказателствата същата да поставена там именно за да се създаде обидна и застрашителна среда по отношение на А., както и че същата към момента, в който фигурката е била на това място е уведомила Стоянов, че това обстоятелство е нежелано. Правилни са и изводите, че с поставянето на снимката на лицето С. К. с поставен под него юмрук не води до извод за създаване на обидна и застрашителна среда по отношение на А..

Не се установява и извършено нарушение на забраната за дискриминация и с извършената настройка на общия телефон, който при звънене е съобщавал " Галя Р1 на звъни", тъй като от този факт не следва извод за обидно или застрашително отношение към нея. При това така направените изводи са базирани на събраните доказателства, а обстоятелството, че административният орган и първоинстанционния съд не споделят тезата на А. за упражнен спрямо нея тормоз от М. С., за която не се представят доказателства не води до извод за тяхната неправилност. Още повече, че самата тя установява, че и при извършената проверка в дружеството по повод оплакванията й не са установени действия на Стоянов целящи тормоз на жалбодателката.

По делото не са събрани и доказателства, въз основа на които да може да бъде обоснован извод за извършена дискриминация под формата на тормоз, пряка дискриминация и преследване от страна на М. Г.. Действително от събраните доказателства по делото се установява, че между жалбодателката А. и останалите колеги в екипа е имало проблеми в общуването, при което Г. е предприел действия по изясняване на проблемите и техния генезис, като макар да не е установено нарушение на забраната за дискриминация, поради липсата на добри взаимоотношения е предприел мерки за преодоляване на проблемите. Установеното по делото обстоятелството, че А. е добър специалист в областта, в която работи не обуславя автоматично извод, че лошия микроклимат в екипа се дължи на извършена спрямо нея дискриминация от останалите в екипа. При това неоснователен е наведеният довод за непредприемане на действия от страна на Г., напротив - същият разпорежда проверка и с оглед установеното от нея предприема действия по преместване на А., която в жалбата си излага твърдения за проблеми в отношенията си с екипа.

Неоснователни са и твърденията за извършено спрямо нея преследване по повод подаване на жалба в КЗД, тъй като преместването на друго работно място е целяло именно елиминиране на обстоятелствата, които са дразнели А., а издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е обосновано с други, различни факти - изпращане на съобщения до партньори на дружеството - работодател, уронващи доброто му име.

При така установеното по отношение на останалите ответници правилни са и изводите в обжалваното решение за липсата на извършено нарушение на забраната за дискриминация от страна на И. Ф.. Доколкото по делото е установено, че с изработването на графика за смените, в които е работел екипа не е извършено неравно третиране на А., при безспорното установяване на факта, че временното изчезване на регистрацията на А. в сървъра Times на 11.04.2013 г. се дължи на действия на администратора на същия, базиран в САЩ и нямащ връзка с екипа, полученото от жалбодателката високо оценяване на изпълнението, както и на установеното по отношение на останалите от екипа, че с действията си не са осъществили нарушение на забраната за дискриминация обосновано е прието, че в случая не може да бъде споделена тезата на жалбодателката за извършена от Ф. дискриминация спрямо нея чрез толериране и непредприемане на действия за разпространение на неприемливи от нея материали по електронната поща, за спиране на коментари от сексуално естество на работното място.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение