Решение № 8027 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2018 г.
ВАСII отделение14.06.2018 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. В. срещу решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със заповед № РД - 02 - 15 - 98 от 16.09.2016 г. на министъра на РРБ, в частта относно отчуждаването на имот № 8001, начин на трайно ползване - нива, намиращ се в землището на с. Д., община М., област В. и размера на определеното за него обезщетение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8027 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. И. В. от гр. М., срещу решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със заповед № РД - 02 - 15 - 98 от 16.09.2016 г. на министъра на РРБ, в частта относно отчуждаването на имот № 8001, начин на трайно ползване - нива, намиращ се в землището на с. Д., община М., област В. и размера на определеното обезщетение за него. В жалбата са изложени доводи срещу предвиденото с решението парично обезщетение, както и срещу влезлия в сила ПУП - парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-98/16.09.2016 г. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя изразява несъгласие с отчуждаването на имота, като излага доводи и за нецелесъобразност на трасето на предвидения за изграждане обект. Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си, оспорват жалбата и вземат становище за отхвърлянето й. Върховният административен съд, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. То има съдържанието, предвидено в чл. 34б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. З. ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Д. министри са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП-парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89". Видно от приложената към преписката заповед от 16.09.2016 г. на зам. министъра на РРБ такъв е одобрен. Заповедта е влязла в сила съгласно удостоверително писмо от 17.10.2016 г. на МРРБ. В оспорената му част решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на имот № 8001, намиращ се в землището на с. Д., община М., област В., в земеделска територия, начин на трайно ползване - нива, с площ е 1.599 дка, за който е определено парично обезщетение от 999 лева. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот се установява с представения по делото нотариален акт № 18, том X, нот. дело № 439/2004 г. по описа на Службата по вписвания, гр. М.. Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот. Съгласно заключението на вещото лице от Службата по вписванията - гр. М. са представени вписаните сделки за периода 24.11.2015 г. - 24.11.2016 г. От приложените два броя нотариални акта с поземлени имоти в землището на с. Д. само единият от тях е с характеристики, подобни на процесния. Поради това вещото лице е оценило отчуждения имот съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съгласно тази оценка осреднената цена за 1 дка е 625 лева. Заключението е, че стойността на равностойното парично обезщетение, определена по чл. 32, ал. 2 ЗДС за отчуждаването на имот № 8001 с площ от 1.599 дка е в размер на 999 лева. Определената пазарна стойност съвпада с тази, определена с обжалваното решение на МС. С. възприема заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно изготвено. Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Съгласно § 1а, т. 1 ДР ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. "Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за земеделски земи се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Процесният имот, които се отчуждава, преди влизането на плана в сила, предвиждащ изграждането на национален обект, е с предназначение земеделска земя - нива. Съдът намира, че при липса на поне две сделки за имоти с подобни характеристики в землището на с. Д., определеното от административния орган равностойно парично обезщетение за отчуждения имот, е в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗДС. О., че стойността на обезщетението е правилно определена се установява и от приетото заключение на съдебно - оценителната експертиза, което не е оспорено от страните. По делото не са представени доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение. Жалбоподателят претендира в оспорването си друг вид обезщетение, а не парично. Разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда възможност за обезщетяване с имот - държавна собственост, когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии. Тази възможност е допустима в ограниченията по ал. 2. В случая отчуждаваният имот е нива, който е с размер, по-малък от 3 дка, поради което имотно обезщетяване не се допуска. Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение на влезлия в сила ПУП - парцеларен план. Заповедта за одобряването му е влязла в сила. Това обстоятелство е удостоверено с писмо изх. № АУ 13-8 от 17.10.2016 г. на МРРБ. Жалбоподателят не твърди, че заповедта е оспорена от него в законоустановения срок, поради което доводите му относно плана не следва да се обсъждат. От представените по делото скици и извадка от одобрения парцеларен план се установява, че имот № 8001 попада в обхвата на предвидения за изграждане обект. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на определената за отчуждаване площ съответства на предвижданията на плана и се засяга в обема, съответен на този с оспореното решение. Предвид изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в обжалваната му част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение