Решение № 6577 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 42621 от 18.12.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело № 4361/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед №2990 от 20.03.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „Йеттел България“ ЕАД е забранено при упражняване на дейността му, да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно при отправено волеизявление за прекратяване на договор от страна на потребител да му се предоставя невярна информация относно размера на дължимите от него суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е формирал неправилен извод, че в хода на административното производство пред КЗП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на оспорената заповед. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че фактите по делото субсумират кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП. Сочи, че съдът неправилно е приел, че предоставянето на невярна информация относно размера на дължимите суми е имало за резултат или е било възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което той не би взел. С оглед на което излага, че липсва причинно-следствена връзка между подадената невярна информация и икономическото поведение на потребителите. Намира за неправилна преценката на съда относно естеството на деянието, доколкото в случая се касае за допусната техническа грешка от служител, а не за съзнателно поведение или систематична практика, целяща въвеждане в заблуждение. Поддържа, че съдът неправилно и необосновано игнорира факта, че грешката е отстранена незабавно след установяването й, а недължимо платената сума е възстановена на потребителите още преди издаването на самата заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. В. Канелова - Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало във връзка с постъпила пред КЗП жалба от наследниците на починал потребител, заведена с вх. № М-03-207/10.02.2025 г., относно отказ на търговеца „Йеттел България“ ЕАД да приеме подадено от тях заявление за прекратяване на договора. Във връзка с депозираната до КЗП жалба, е извършена проверка от длъжностни лица на ТО Монтана при КЗП, за резултатите от която е съставен Констативен протокол № К-2772630/12.02.2025 г. Във връзка с извършената проверка и направените констатации в КЗП е постъпило становище от страна на „Йеттел България“ ЕАД с вх. № М-03-207/19.02.2025 г. В него дружеството е посочило, че търговецът е разяснил процедурата, която служителите на компанията следват при прекратяване на договори на починал титуляр. В конкретния случай са били налице неплатени задължения за оставащи лизингови вноски за взети на лизинг базови аксесоари и зарядно, възлизащи в общ размер на 312, 43 лв., които начисления са отразени в заявлението за отказ в ред „неплатени задължения за всички посочени в заявлението номера“. При деактивацията на един от номерата на името на титуляра е допусната техническа грешка от страна на представител на оператора, поради което по абонатния номер на титуляра са начислени във фактурата неустойки за услуга в размер на 207, 86 лв. без ДДС, която сума не е реално дължима. Наследниците на починалия титуляр е следвало да посетят магазин на оператора и попълнят писмено искане за възстановяване на сумата и да посочат актуална банкова сметка или друг начин за получаването й. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в проведено заседание на 20.03.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 18, т. 4, че с описаните по-горе действия, „Йеттел България“ ЕАД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Със Заповед № 2990 от 20.03.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Йеттел България“ ЕАД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, а именно при отправено волеизявление за прекратяване на договор от страна на потребител да му се предоставя невярна информация относно размера на дължимите от него суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По приложението на материалния закон съдът е изложил, че с оспорената заповед законосъобразно е забранено използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. В тази връзка е разгледано и легалното определение по § 13, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, според което „добросъвестност и професионална компетентност“ означава степента на знания, умения и грижи, които разумно могат да се очакват от търговеца съобразно почтените пазарни практики. Съдът е счел, че с предоставената от търговеца невярна информация за дължимата сума от наследниците на починалия титуляр към датата на прекратяване на договорното правоотношение, търговецът е въвел последните в заблуждение, че следва да заплатят сумата в размер на 312,43 лв. Невярна е и информацията за дължимите от тях неустойки по издадена фактура от 05.02.2025 г. Посочил е, че за да се приеме заявлението за прекратяване на услуга, наследниците на починалия титуляр са заплатили недължима сума, като доводът на търговецът за допусната техническа грешка при изчисляването на тази сума от служителя, както и фактическото последващо действие за издаване на коригираща фактура, не санират липсата на добросъвестност и професионална компетентност. Приел е, че наследниците на потребителя са поискали прекратяване на договора и са заплатили неустойка за това, а резултат на нелоялната търговска практика е погрешно изчислената и събрана сума за това. Предвид това съдът е обосновал извод, че с тези действия търговецът „Йеттел България“ ЕАД е упражнил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на горното съдът е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Йеттел България“ ЕАД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно при отправено волеизявление за прекратяване на договор от страна на потребител да му се предоставя невярна информация относно размера на дължимите от него суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение. При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, че налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно изчисления размер на дължимите от наследниците на починалия титуляр суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение. Предоставянето на невярната информация относно размера на дължимите за минал период суми и изискването за заплащането на дължимите за тях неустойки, за да се приеме заявлението за прекратяване на услуга, е свързано с вземането на конкретно търговско решение и представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. В случая се установяват и трите кумулативни предпоставки на процесната търговска практика. Правният извод на първоинстанционния съд, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, че не е налице визираната нелоялна търговска практика, тъй като допуснатата от служителя техническа грешка е била отстранена незабавно след установяването й, а недължимо платената сума е възстановена на потребителите още преди издаването на самата заповед. Следва да бъде посочено, че допусната техническа грешка не оправдава поведението на служителя, който не е извършил допълнителна проверка и не може да заличи с обратна сила факта на получената невярна информация за дължимите от наследниците на починалия титуляр суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение. Трайна е съдебната практика, че преустановяването на нелоялната търговска практика към датата на издаване на заповедта не рефлектира върху нейната законосъобразност. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. В разпоредителната част на акта се съдържа конкретна забрана за използване на практиката чрез представяне на невярна информация, относно размера на дължимите от потребителя суми към датата на прекратяване на договорното правоотношение, а не единствено цитиране на приложената правна норма, която представлява принципна забрана за осъществяване на съответната заблуждаваща практика. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е установено поведение, което да представлява административно нарушение, а поведение, което нарушава законното право на информиран избор на потребителите, въвеждайки ги в заблуждение. За такова поведение законодателят е предвидил прилагане на принудителни административни мерки, като конкретната ПАМ има правопрекратяващ и превантивен характер. Предвид изложено, първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора заблуждаваща нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и изводът му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, в полза на КЗП – юридическото лице, към чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение