Решение № 8883 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2012 г.

Решение № 8883 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Иванов Спасов против решение № 1950/19.07.2012 г. по адм. д. № 1182/2012 г. на Административен съд - Варна, ХIV състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар по образуваното срещу него изпълнително дело за принудително изпълнение на наказателно постановление № 03-0304852/6.10.2010 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. Изтъква като касационно основание неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че действието по завеждане на изпълнителното дело от директора на ДИТ - Варна, не е извършено при и по повод административна дейност. Твърди, че завеждането на изпълнителното дело е в пряка връзка с тази дейност, защото държавният орган притежава властта да извършва такова действие. Противно на мотивите на съда сочи, че макар и опосредена, вредата за жалбоподателя е настъпила като резултат от действията на административния орган. Излага искане съдът да констатира незаконосъобразността на действието по образуване на изпълнителното производство по ИД № 665/2011 г. на ЧСИ Николай Георгиев (район на действие Окръжен съд - Варна) и да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявеният иск. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество - неоснователна. Не са установени незаконосъобразни действия на ИА "ГИТ" - София във връзка с изпълняваните от нея административни функции, които пряко и непосредствено да са довели до вреда с имуществен характер. Осъществяването на действието по започване на изпълнително производство няма характера на административна дейност. Липсват властнически правомощия между дирекцията и сезирания ЧСИ, поради което и действието няма административен характер. Решението не страда от пороци и е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Варна, е образувано по искова молба на Николай Иванов Спасов срещу ИА "Главна инспекция по труда" - София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200 лв., причинени от незаконосъобразно образуване на изпълнително дело № 665/2011 г. на ЧСИ Николай Георгиев - Варна и представляващи заплатен адвокатски хонорар за защита по изпълнителното дело. С обжалваното решение Административен съд - Варна, е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Приел е в мотивите, че осъщественото от администрацията действие по иницииране на изпълнително производство, обективирано с молба № 4303/30.11.2011 г., няма характер на административна дейност. Твърдяните от ищеца вреди не са пряк и непосредствен резултат от действия на администрацията, тъй като са опосредени от действията на ЧСИ. Изпълнителният орган носи отговорност за законосъобразно започване и провеждане на изпълнителното производство, а съдебният изпълнител има функциите на правозащитен орган и вредите от неговата дейност не могат да се репарират по реда на ЗОДОВ. Първоинстанционното решение е правилно. Фактите по делото са подробно изяснени и съответстват на събраните по делото доказателства. На ищеца по делото, но в качеството му на ЕТ "Ники - 94 - Николай Спасов", гр. Варна е било съставено наказателно постановление № 3-03-04852/6.10.2010 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, по чл. 62, ал. 1 от КТ и му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. С решение № 1553/28.05.2011 г. по НАХД № 6587/2010 г. на Варненския районен съд наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с решение № 430/22.02.2012 г. по КАД № 2416/2011 г. на Варненски административен съд. С молба вх. № 4303/30.11.2011 г. директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, е поискал образуване на изпълнително дело срещу ЕТ "Ники 94 - Николай Спасов", като към молбата е приложено удостоверение от Варненски районен съд, че наказателното постановление е потвърдено. С резолюция от 30.11.2011 г. ЧСИ Николай Георгиев - район на действие - ОС - Варна, е образувал изпълнително дело № 665/2011 г. По делото е представен договор за правна защита на адв. Светослав Йорданов Христов с вписано адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Изпратено е съобщение за доброволно изпълнение на 1.12.2011 г. А с постановление от 25.04.2012 г. е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 6 ДОПК. Съгласно чл. 203 и сл. от АПК, по реда на тази глава се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като материалноправният режим на отговорността е уреден в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основанието за предявяване на иска е наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. Изложената фактическа обстановка по делото, а и конкретно посоченото от ищеца основание на предявения иск, е незаконно иницииране за образуване на изпълнително дело № 665/2011 г. В процесния казус изпълнителното основание по чл. 269 от АПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК е влязло в сила наказателно постановление. Съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК при неплащане на публичното задължение в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител (в случая ЧСИ) за образуване на изпълнително производство. Действията по издаване на наказателното постановление са приключили със съставянето и съобщаването му до адресата. Следващото действие, изпращане на наказателното постановление на ЧСИ, е вече действие по изпълнението му. Вредите, причинени от незаконно принудително изпълнение са уредени в чл. 299 от АПК. Тази материалноправна разпоредба урежда съвсем различен по основание, страни и съдържание иск, развиващ се на плоскостта на принудителното изпълнение. Самото изпращане на НП на ЧСИ не води до образуване на изпълнително дело. Такова не следва да се образува, ако ЧСИ установи, че не е налице годно изпълнително основание - в случая влязло в сила НП. По делото е представено удостоверение от ВРС, в което противно на установеното от приложените съдебни решения, е вписан съвсем различен резултат - потвърдено наказателно постановление. Не е предмет на настоящото производство установяването на факта, на какво се дължи противоречието на представените пред ЧСИ писмени доказателства. Безспорен е обаче фактът, че образуването на изпълнително дело е компетентност на съдебния изпълнител. От това следва, че с изпращането на наказателното постановление, за което е получила официален документ, че е влязло в сила, на ЧСК, административният орган не е извършил незаконосъобразно действие, а е изпълнил задължението си по закон, произтичащо от разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ДОПК. От това действие не са причинени претендираните вреди от ищеца. Само по себе си то не води до образуването на изпълнително производство. Образуването му е действие на частния съдебен изпълнител. Ако се претендират вреди от незаконни актове или действия, причинени на ищеца от принудителното изпълнение, те следва да се търсят от ЧСИ и то по реда на чл. 74 от ЗЧСИ. Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от АПК обхваща отговорността на съдебния изпълнител, само когато той е държавен съдебен изпълнител, който е приравнен на държавен орган. Посочените съображения обосновават извод за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразно действие на административен орган, вреди от това действие и причинна връзка между тях. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,