Решение № 1400 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2012 г.

Решение № 1400 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Димитър Ангелов Ненчев, жив. в гр. София, срещу заповед рег. № К -10647/25.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Димитър Ангелов Ненчев - началник на група към отдел "Управление на собствеността и социални дейности" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория В, поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на решение № 9763/4.07.2012 г. на Върховния административен съд на РБългария /ВАС/, петчленен състав на втора колегия за отмяна на заповед рег. № К-5005 от 18.05.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Жалбоподателят поддържа в жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е материалноправно незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на целта на закона. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител иска в съдебно заседание и в писмена защита отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение № 993/19.01.2012 г. по адм. дело № 9126/2011 на тричленен състав на ВАС, пето отделение е отменена заповед рег № рег. № К-5005 от 18.05.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Димитър Ангелов Ненчев. С решение № 9763/4.07.2012 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решението на пето отделение на ВАС. Решението на петчленния състав е постановено в касационно производство, не подлежи на обжалване и влиза в сила на 4.07.2012 г. На същата дата влиза в сила и оставеното в сила решение на тричленния състав на пето отделение, с което е отменена заповедта. Съгласно чл. 251 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба. Двуседмичният срок от влизане в сила на решението изтича на 18.07.2012 г. - работен ден - сряда. В този срок, видно от докладната записка от 27.08.2012 г. и изготвената след издаване на обжалваната заповед справка от 19.10.2012 г. жалбоподателят не се е явил за възстановяване на работа в съответната служба. Същият е подал молба за възстановяване на 9.08.2012 г. след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, по повод на която е изготвена и докладната заповед от 27.08.2012 г. на ВНД началник на трети сектор към отдел "Човешки ресурси" при СДВР, с която е предложено министърът на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя но основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. На 17.09.2012 г. директорът на СДВР е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Ненчев поради неявяване на Ненчев да заеме длъжността, на която е възстановен в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, след което е издадена оспорената заповед с описаното по-горе съдържание. В административната преписка за заболяване и лечение на жалбоподателя през 2009 г. и 2010 г., които са неотносими към настоящия спор. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, предвид разпоредбата чл. 246, т. 1 от ЗМВР. Няма изискване в ЗМВР и АПК в заповедите за прекратяване на служебно правоотношение да се изписва бащиното име на издателя на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както твърди жалбоподателят, а разпоредбите на ЗАНН за съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са неприложими към настоящето производство. Неприложими са и нормите за дисциплинарните нарушения и наказания / в частност цитирания от жалбоподателя чл. 225, ал. 2 от ЗМВР/, тъй като в случая служебното правоотношение не е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а на друго основание. Налице е посоченото в заповедта материалноправно основание по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - при неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, Жалбоподателят не твърди да се е явил в 14-дневния срок от влизане в сила на решението, който преброен по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК изтича също като двуседмичният срок по чл. 251 от ЗМВР на 18.07.2012 г., не сочи и не доказва основателни причини за неявяването си. Без правно значение са твърдените от него факти за водено досъдебно производство, доколкото и той не твърди да е бил с мярка за неотклонение през 14-те дни след влизане в сила на решението на ВАС, възпрепятстваща го да се яви за възстановяване на работа. Касационното решение е окончателно и влиза в сила в деня на обявяването му - 4.07.2012 г. /обявяването е и включително и на общодостъпната интернет страница на съда на същата дата с обявяването в срочната книга и деловодната информационна система/. Предвиденият срок в чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР започва да тече от влизане в сила на решението, а не от връчването му, каквато е тезата на процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,