Решение № 5869 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2021 г.
ВАСI отделение14.05.2021 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 266/10.12.2020 г. постановено по адм. дело № 321/2020 г. по описа на Административен съд - гр. С.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. С.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5869 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2021 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Т. Д. и П. П., чрез адв. В. М., срещу решение № 266/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 321/2020 г. по описа на Административен съд - гр. С. /АС/, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 185 по протокол № 11/19.08.2020 г на Общински съвет - Н. З. в частта му по т. 2, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци в Община Н. З. за всяка услуга поотделно за жилищни и нежилищни имоти и са осъдени да заплатят по 125 лева разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят да се уважи жалбата и да се отмени решението. Претендират разноски. Ответникът – Общински съвет гр. Н. Загора, чрез адв. М., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - М. Ж. и "Ж. -М" ЕООД, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - гр. С. е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решение № 185 по протокол № 11/19.08.2020 г. на Общински съвет - Н. З. в частта му по т. 2, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци в Община Н. З. за всяка услуга поотделно за жилищни и нежилищни имоти. За да мотивира този правен резултат съдът е приел за установено, че решението на Общинския съвет (ОбС) е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма. Изложил е, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че предложението на кмета на Общината, съдържащо проекта на решение, е публикувано на интернет страницата на Община Н. З. на 06.07.2020 г., а решението е прието на заседание, проведено на 19.08.2020 г. При публикуването на проекта са посочени формите на участие на заинтересованите лица в производството и на същите е осигурена възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец, с оглед правилото на чл. 69, ал. 2 от АПК. Следователно на заинтересованите лица е била осигурена възможност да осъществят правото си на участие в производството по издаване на общия административен акт, като по този начин са изпълнени изискванията на горепосочените разпоредби, чието спазване е задължително с оглед характера на административния акт. С публикуваното уведомление е изпълнено и задължението на органа по чл. 66 от АПК. Административният съд е посочил, че оспореното решение е прието и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е, че ТБО е определена в ‰ от данъчната оценка на имота. Констатирал е, че за 2021 г. не е в сила забраната определяната от общинския съвет основа по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, върху която пропорционално се определя размера на ТБО, да не е данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Поради което при наличие на обективна невъзможност за определянето на размера на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци, следва да намери приложение ал. 5, според която размерът на таксата се определя върху основа, определена от ОбС, различна от количеството генерирани битови отпадъци. В конкретния случай съдът е приел, че е спазено изискването на нормата на чл. 67, доколкото от Общински съвет - Н. З. е приложен втория способ поради обективна невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Позовавайки се на приобщения по делото доклад относно определянето размера на ТБО за 2021 г., изготвен от кмета на Община Н. З., както и от предложението до Общински съвет за приемане размера на ТБО за 2021 г., първоинстанционният съд е приел за установено, че в Община Н. З. не може да бъде приложен количественият подход при определяне на ТБО за 2021 г. Съдът е цитирал договор № 181/11.05.2020 г. за изпълнение на обществена поръчка "Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, почистване и поддържане на чистотата на места за обществено ползване на територията на Община Н. З.", сключен между "Сорико" ООД гр. Н. Загора и Община Н. З. /публикуван на интернет страницата http: //zop. nova-zagora. org/sites/default/files/procedures1504/%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_0. pdf / и писмо вх. № 92-00-428/30.06.2020 г. от "Сорико" ООД гр. Н. Загора, адресирано до Община Н. З., като въз основа на тях е посочил, че се установява, че събраните и транспортирани битови отпадъци се отчитат в тонове при предаването на количеството за предварително третиране с цел оползотворяване или депониране на Регионално депо Я., а дружеството не разполага с методика за определяне на количеството събрани отпадъци от всяко задължено лице по чл. 11 от ЗМДТ. С оглед на това е приел, че при приемане на оспореното решение Общинският съвет е изложил фактически основания и мотиви, поради които приема, че не може да приложи основният принцип, въведен с нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, и по този начин е обосновал и доказал в достатъчна степен невъзможността за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. Съдът се е позовал на протокола от заседанието, относно тази невъзможност като е посочил, че са били проведени разисквания и са изложени мотиви при приемане на оспореното решение. Допълнил е, че такива мотиви се съдържат и в становищата на постоянните комисии на ОС. В. основа на така приетото е достигнал до извода за законосъобразност на обжалваното решение. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се посочи, че в открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2020 г. пред АС, жалбоподателите са направили искане общината да представи договора със "Сорико" ООД за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като твърдят, че същият предхожда обжалваното решение и определя параметрите на същото. В същото съдебно заседание административният орган е посочил, че искането е неоснователно, тъй като договорът се намира на интернет страницата на общината. По отношение на направеното искане за представяне на договора по делото съдът не се е произнесъл. В последствие го е цитирал в решението си, но не е обсъдил доводът на жалбоподателите, че договорът е предхождащ обжалваното решение и го предопределя. Договорът и становището на "Сорико" ООД, представено по делото, само са резюмирани на кратко в мотивите на съдебния акт без доводи дали са относими и допустими доказателства и какво се установява от тях. Същи така съдът не е обсъдил и възраженията на жалбоподателите в тази връзка и дали същите са основателни или не. Касационната инстанция намира, че съдът е приповторил изложените съображения към Решение № 185 за невъзможност таксата да се определи на базата на количеството отпадъци и че най-подходящ и приложим за имоти в Община Н. З. начин е начисляване на ТБО на основата "промил" върху данъчната оценка на имотите, респективно данъчна оценка и отчетна стойност. Не е разгледал възраженията на жалбоподателите в тази връзка и не е анализирал дали са налице достатъчно мотиви за наличието на обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на ал. 4 от чл. 67 от ЗМДТ. Не е обсъдил възраженията в жалбата, че липсва съпоставимост в параметрите на план сметката за 2021 г. и тези от предходните години. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че мотивите на съда по отношение на преминаването към алтернативния способ по ал. 5 от чл. 67 от ЗМДТ са бланкетни. Същият е приповторил изложеното в обжалваното решение без да обсъди доводите на жалбоподателите в тази връзка и без да изрази становище дали същите са основателни или не, дали са относими или не. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС-С. не е формирал самостоятелни правни изводи, а е възприел безкритично изложеното в обжалвания административен акт. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 184 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на административния орган в решението, които са оспорени. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 184 от АПК, съдът се е ограничил само приповтаряне на изложеното в обжалваното решение, като доказателствата не са обсъдени в съвкупност. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на събиране и обсъждане на всички доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на административната и съдебната фаза на производството. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид тези съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 184 от АПК; следва да анализира дали действително са налице на предпоставките за преминаване към алтернативния способ по ал. 5 от чл. 67 от ЗМДТ; да изложи доводи във връзка с възраженията на жалбоподателите включително за липса на доказателства за многократното увеличение в ‰ на таксите; в случай, че приеме за необходимо да задължи органа да представи план-сметките за предходните години, за да бъде извършен сравнителен анализ, а ако прецени, че са необходими специални знания да назначи експертиза. При новото разглеждане на делото следва да се изискат доказателства от Общински съвет гр. Н. Загора, за изпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, в частта относно разгласяване на процесното решение чрез средствата за масово осведомяване- /Определение по адм. № 6082/17 г. на ВАС, решение по адм. д № 12786/17 на ВАС/ С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на Административен съд - гр. С.. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,