Решение № 10720 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2015 г.

Решение № 10720 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1495/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3521/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен РА № 241402515/18.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП, потвърден с решение № 1179/01.12.2014 г. на същия директор за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 78 686 лв. и лихви-51 002,12 лв. по фактури, издадени от "Мобил 1" ООД за данъчни периоди от месец февруари 2008 г. до месец юли 2008 г.; от месец октомври 2008 г. до месец февруари 2009 г. с предмет на доставките "телефонни ваучери". В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение разпоредбите на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, но от цялостното изложение в тази жалба може да се направи извод, че се релевира и друго оплакване по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неправилната преценка от съда на писмените доказателства и на съдебно-счетоводната експертиза. Твърди се от касатора, че по делото липсват доказателства и за активирането на ваучерите, които съгласно обясненията на ревизираното дружество са престояли четири години, а същевременно следва да имат срок на валидност, след изтичането на който стават неизползваеми и не могат да бъдат активирани, а следователно и продадени като редовни ваучери към посочения момент, поради което са издадени т. нар. безстокови фактури. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Тотин" ЕООД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Тотин" ЕООД - с. Лясково, Община Стара Загора чрез процесуалния си представител адв. Панов я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното съдебно решение по подробни съображения, изложени в представената писмена защита и с искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт на "Тотин" ЕООД, с който на дружеството са установени задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит в размер на 78 686 лв. и лихви - 51 002,12 лв. по фактури, издадени от "Мобил 1" ООД за данъчни периоди от месец февруари 2008 г. до месец юли 2008 г.; от месец октомври 2008 г. до месец февруари 2009 г. с предмет на доставките "телефонни ваучери", първоинстанционният съд е приел, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. За да направи този извод съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила осчетоводяване на процесните фактури, възприел е свидетелските показания на Б. Е. - управител на доставчика "Мобил 1" ООД и въз основа на тях съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, установяващи прехвърлянето правото на собственост върху процесните телефонни ваучери. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че във фактурите, издадени на ревизираното дружество, които са подписани и от двамата управители, преди подписа на получателя е отбелязано (стоката получена на... дата), както и е изписана датата на плащане. Според съда при така установеното във фактурите, не е необходимо съставянето на приемателно-предавателни протоколи. Съдът е установил, че по делото няма данни да е налице извършена данъчна измама с участието на ревизираното дружество, като в тази връзка се е позовал на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, според които относно доставките на стоки и услуги тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае правото да приспадне ДДС, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че е налице данъчна измама. В тази връзка съдът се е позовал на решение по съединено дело 80/11 и С-142/11 и др. на СЕС в Люксембург. Обжалваното решение е неправилно постановено. За законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, е необходимо по безсъмнен начин да се установи, че доставчикът е извършил фактическо разпореждане със стоката по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ ЕО, предавайки я на получателя. В процесния случай това не е категорично доказано и неправилно първоинстанционният съд е приел, че данъчният кредит законосъобразно е упражнен от "Тотин" ЕООД, тъй като той бил доказал реалното изпълнение на процесните доставки от "Мобил 1" ООД. Неправилно съдът е приел, че във фактурите са налице изявления за предаване, респ. за приемане на стоките. Представените фактури са копия, а не оригинали, както и не всички са четливи и от тях не може да се направи категоричен извод, че те са подписани от получателя на стоките. Изписването името на МОЛ Т. К. за получател не е достатъчно, да се приеме, че той действително е получил описаните телефонни ваучери във фактурите, тъй като в голяма част от фактурите не личи подписа за "приел", както и за "предал", а в други има само отделни знаци, които може да представляват подпис, но това не може да се приеме за установено, а само се предполага. При неустановяване с категоричност, че стоките са предадени от доставчика, респ. приети от получателя, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изискал за прилагане или за констатация в съдебно заседание оригиналите на процесните фактури, издадени от "Мобил 1" ООД. Затова само от показанията на посочения свидетел не може да се направи категоричен извод за реалността на доставките. Същото се отнася и до счетоводната експертиза, която е констатирала, че издадените от "Мобил 1" ООД фактури са счетоводно отразени и от "Мобил 1" ООД и от "Тотин" ЕООД, както и че разплащанията по тях са извършени в брой. Тези данни от експертизата съотнесени към фактурите, в които липсват основни реквизити - подписи на лицата по доставките, неправилно са обусловили у съда извод за реалното предаване, респ. приемане на стоките, което е довело като правен резултат отмяна на ревизионния акт. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е, че съдът след образуване на делото не е дал указания на страните по тежестта за доказване на спорните факти, вкл. и във връзка с твърденията на приходната администрация, че процесните ваучери имат срок на валидност. По този начин е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Освен това съдът служебно при преценката на процесните фактури е следвало да изиска оригиналните такива, които да приеме като доказателства или да извърши констатация в съдебно заседание на вписаните в тях реквизити, за да ги сравни с представените ксерокопия (някои от тях са нечетливи). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопризводствените правила и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение на указанията, дадени с настоящето решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение