Решение № 16261 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2018 г.

Решение № 16261 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Зеда тур" АД, действащ чрез адв. Пеков в качеството му на процесуален представител, упълномощен от изп. Директор на "Зеда тур" АД, обжалва решение № 1296 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1941/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата се прави оплакване се неправилност на решението на Административен съд – Бургас като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се развиват доводи в подкрепа на оплакванията. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър – в отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Зеда тур"-АД гр. София, против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 646/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, с който акт на дружеството в качеството му на собственик на недвижим имот - сграда по декларация по чл. 14 ЗМДТ парт № 1303408530003 – вх. № 69318/26.04.2011 г. в к. к. Слънчев бряг, хотел "Морска звезда" - са определени за довнасяне задължения за данък недвижими имоти за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 5188, 92 лв. и лихви за забава. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД, първоинстанционният съд е издаден от компетентен орган, като в тази насока са обсъдени представените писмени доказателства, че е издаден в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че оспореният пред него е мотивиран след издаването си от издателя на акта по силата на обяснителна записка /л. 38 и л. 39 от делото/, изпратена на дружеството с писмо от 15.05.2017 г. С оглед наведените касационни оплаквания, които са били развити и като доводи за незаконосъобразност на акта пред първоинстанционния съд, се отчита, че е останало неизяснено от фактическа страна кога жалбата на дружеството, подадена на 19.04.2017 г. чрез издателя на акта по административен ред до горестоящия административен орган, е изпратена до горестоящия орган и съответно е получена от него. Това обстоятелство е релевантно с оглед приетото в ТР № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че мотивите на издателя на акта могат да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата се изпраща на по-горната инстанция, но така че страната да може своевременно да се запознае със съображенията, по които е издаден актът и да организира защитата си по него. На следващо място, жалбоподателят оспорва начина на формиране и изчисление на данъчната оценка за периодите по АУЗД, в частност относно определения коефициент за местоположение и относно коефициента за базисна стойност. В тази връзка съдът е ползвал прието експертно заключение на СТЕ, което като съобразява компонентите за формиране на данъчна оценка по правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ и Наредба № 14 на ОбС Несебър, дава заключение което в първия си вариант съвпада с данъчната оценка и установения въз основа на нея размер на ДНИ, определен в обжалвания АУЗД. В това си заключение вещото лице възприема като базисни - стойност на коефициента на местоположение на сградата като за първа категория и първа зона, а на коефициента за конструкция и овехтяване – съобразно конструкция тип МЗ. В допълнително заключение се дава вариант на данъчна оценка при използване на коефициент на местоположение за категория, различна от първа категория, и коефициент за овехтяване за конструкция на сградата тип М1 /въпреки, че в същото заключение е допуснато пресмятане с коефициент МЗ видно от първи абзац на стр. 3 от заключението/, при което е получен значително по-нисък размер на данъчната оценка на имота. От данните по административната преписка, вкл. от обяснителната записка не е установено конкретно какви стойности са вложени от административния орган при изчисление на данъчната оценка по нормативно заложената формула за това. В тази връзка даденото съдебно експертно заключение не следва и не може да замести този пропуск, тъй като това доказателствено средство служи за проверка чрез използване на специални знания на фактите, обстоятелствата и направените изчисления на органа, а не за изначално установяване на формулата за изчисление и конкретните стойности на компонентите в нея. В изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК първостепенният съд е следвало да укаже на ответната страна, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на определяне на данъчната оценка и на изчисляване на ДНИ – по години и конкретни стойности на коефициентите. Едва при наличие на такава служебна справка следва да се постави задача на вещо лице за проверка на ползваните стойности и получените резултати, вкл. и във варианти съобразно спорните компоненти. За касационния съд остава неясно дали издателят на акт при изчисляване на данъчната оценка е използвал коефициент за конструкция М1, така както е декларирано от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 26.04.2011 г., или е използвал коефициент, отговарящ на конструкция МЗ, така както е установен вида й на място от вещото лице при извършения оглед във връзка с изготвяне на експертното заключение. Ако е ползван първият деклариран коефициент, тогава буди недоумение обстоятелството, че е налице съвпадение в крайния размер на данъчната оценка, дадени от издателя на акта и от вещото лице. Ако е ползван вторият променен коефициент, то тогава следва да се съберат доказателства за основанието и реда за служебна промяна на декларирано обстоятелство, както и да се направи преценка дали е спазен процесуалният ред за това. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Жалбоподателят е оспорил също коефициента за определяне на данъка с оглед на местоположението на имотите, категорията и зоната, в която попадат, като по същество прави възражения, че в случая от страна на Общината в лицето на кмета и общинския съвет, неправилно всички имоти влизащи в състава на к. к. "Слънчев бряг" са определени като първа зона, при положение, че законът предвижда пет такива зони. Направил е възражения за незаконосъобразност и нищожност на Заповед № 1163 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Несебър /л. 181 от делото/, с която зоните в населените места – т. 1 - гр. Несебър, в т. ч. к. к. "Слънчев бряг" са определени като I – ва зона, както и решение № 273 от 10.12.2004 г на Общински съвет – гр. Несебър /л. 182 от делото/, с което решение на основание чл. 6 от приложение № 2 от ЗМДТ са определени зоните в населените места в Община – Несебър, като по б. А е определено гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг" и кв. "Зора" да са първа зона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Основателно е оплакването, че в решението на административния съд няма изложени мотиви относно посочените по-горе възражения на жалбоподателя. Липсва и произнасяне от съда по отношение на допълнителното заключение на вещото лице. В същото време няма изложени мотиви защо съдът приема първия вариант на заключение, което съставлява нарушение на нормата на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, която вменява задължение на съда да не приема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Доколкото възражението на жалбоподателя е съществено, непроизнасянето по него от страна на първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция няма правомощия да се произнася за пръв път по това нарушение, тъй като би довело до накърняване на принципа за двуинстанционност на съдебното производство. По изложените дотук съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на Административен съд –. Бургас следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да разгледа възраженията на задълженото лице, в това число по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове, и да се произнесе по отношение на размера на дължимия данък от "Зеда тур"-АД. Следва да се дадат указанията по чл. 171, ал. 2 и 4 АПК и да се съберат доказателствата, както е посочено по-горе в настоящото решение, да се назначи допълнителна експертиза за проверка стойностите на определената данъчна оценка по години, вкл. и във варианти съобразно оспорванията на адресата на акта. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,