Решение № 625 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2007 г.

Решение № 625 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Т. Ш. от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 731 на 20.12.2006 г. по гр. дело № 1073/2006 г., с което е оставено в сила решение № 102 от 28.08.2006 г. по гр. дело № 3659/2002 г. на Русенския районен съд, с последното на основание чл. 108 ЗС е осъдена да предаде собствеността и владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 279 кв. м. на ул. "Г" № 11 в гр. Р., съставляващ имот пл. № 6* в кв. 901 при граници и съседи: имот 649 на ЖСК"Д", имот 646 на А. Г. Б. и др., имот 648 на Г. Н. и др., имот 650 на И. Д. Д. и др. и ул. "Г" заедно с построените в него масивна двуетажна сграда, застроена на 147 кв. м. с вътрешни стълбища, състояща се на първия партерен етаж от два магазина с отделни входове към улица "Г" и вход за втория етаж, а втория етаж, състоящ се от четири стаи, две кухни, два коридора, баня, подпокривно пространство и пристройка, застроена на 51 кв. м. Недоволна от решението е ответницата по спора, която го обжалва ч. процесуалния представител а. М от АК-Русе като моли за отмяната му поради нарушения на материалния закон и процесуални правила, тъй като изводите не кореспондират със събраните по делото доказателства, които се възпроизвеждат - чл. 73, ал. 2, чл. 74, ал. 2 и чл. 83 ЗС, чл. 307 ЗИСС, действал от 1904 г. до 1951 г. Претендира за направените по делото разноски. Адвокат К. С. от САК поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира присъждане на направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Ответниците по касация - М. Ф., В. Б. Е., Л. Ш., Й. Ж. Йосифов)Г., Р. Г., Е. К., А. Г., И. Г., Т. П. Г., Н. Г., Д. Х. Г. със съгласие на майка им С. Г., Н. Й. Г. и Р. Г., всички представлявани от а. К от АК-Русе заявяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че спорният имот е бил собственост на И. Й. Г. през 1921 г. и е бил одържавен от Х. и Ж. И. Г. като това легитимира наследниците им като собственици на този имот на основание чл. 3 ЗВСОНИ, при което е идентичен с одържавения през 1950 г. и 1980 г. Взето е предвид, че ответницата е придобила собствеността върху 2/5 идеални части от имота ч. покупко-продажба от майка си А на 22.04.2002 г., а водените съдебни дела срещу последната и синът й сочи, че не е владяла нито явно, нито несъмнено процесния имот и не го е придобила по давност. Направен е извод, че е недобросъвестен владелец, поради което по пътя на възражението не може да предяви направените от нея разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Взето е предвид, че с иск за собственост се съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищците действително притежават право на собственост върху процесния имот. В случая ищците са доказали по положителен начин, че са придобили правото на собственост върху процесния имот. Съобразено е, че придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху имота с намерение да се двои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, ч. които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което не е установено с допустимите от закона средства при условията на пълно и главно доказване, а показанията на разпитаните свидетели са кредитирани с оглед предвиждането на чл. 136 ГПК (отм.). Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на част от ответниците по касация се присъждат направените разноски пред тази инстанция в размер на сумата 800 лева, както са по договора за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение