Решение № 1128 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12912/2011 г.

Решение № 1128 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12912/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Неделчо Тянков от гр. Варна, чрез процесуалният представител адв. Маринова срещу решение № 1712 от 8.07.2011 г. по адм. д. № 1112/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, в отхвърлителната му жалбата част. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Подадена и е частна жалба от Неделчо Тянков решение № 1712 от 8.07.2011 г. по адм. д. № 1112/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е частично е оставена без разглеждане жалбата, поради просрочие и недопустимост. Претендира се отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кмета на Община Варна не ангажира становище по касационната и частната жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожност на заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на Община Варна, с която е одобрено изменение на ЗРП на 9-ти микрорайон на гр. Варна досежно УПИ IХ-27 /ХVIII-15,17 стар/ от кв. 194 на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ и чл. 75 ППЗТСУ. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че заповед № Г-35/30.03.1993 г. е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 ППЗТСУ във връзка с чл. 138 и 139 от Конституцията на РБългария. От фактическа страна е установено от приетите без оспорване по делото съдебно-технически експертизи, че разработката, одобрена с оспорената заповед касае комплекс с площ, по-голяма от 10 000 кв. м. и "значителна част" от населението по смисъла на чл. 75 ППЗТСУ, като има промяна на концепцията на застрояване - от жилищен комплект се предвиждат дворищнорегулационни парцели, с промяна на застрояването в сравнение с плана, одобрен със заповед № РД-14-02.636/27.06.1985 г. на първи зам. министър на строителството и селищното устройство. Решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основният довод по жалбата, който е въведен и като първо касационно основание, е за липса на изискуемото по чл. 79 ППЗТСУ съгласие на органите на Министерство на териториалното развитие и строителството, който не е разгледан от съда, въпреки, че е прието от фактическа страна наличие на промяна на вида на предвиденото мероприятие и начина и характера на застрояването. Това обстоятелство изисква изясняване на въпроса налице ли са данни за изпълнение изискванията по чл. 79 ППЗТСУ и доколко липсата на такива обоснована нищожност на заповедта. По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността и валидността /в конкретния случай/ на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като във връзка със служебното начало по чл. 9 АПК изясни фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство, т. е. следвало е да се изиска комплектоване на преписката със съгласие на органите на Министерство на териториалното развитие и строителството или удостоверяване по надлежния ред на липса на такова. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. По частната жалба, съдът намира, че не са налице сочените основания за отмяна на решението в прекратителната му част. За да остави без разглеждане жалбата на Неделчо Тянков срещу заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на Община Варна, в частта, с която се иска отмяна поради незаконосъобразност, съдът е приел, че същата е насочена срещу влязъл в сила, стабилен административен акт, тъй като заповедта е съобщена по надлежен ред по чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) - с публикация в ДВ, бр. 30/1993 г. с пълен текст и изрично допълнение, че изменението се отнася за значителна част от плана на града. Неоснователно е единственото възражението по частната жалба, че непосочването в публикацията на ДВ изрично на ул. "Княз Черказки", в която част попада собствения на жалбоподателя имот води до липса на надлежно съобщаване на заповедта за жалбоподателя. Публикацията съответства на изискванията на чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) и очертава в цялост обхвата на одобрената с нея разработка, поради което изводът на съда за просрочие и недопустимост на жалбата в тази част е законосъобразен, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено. Освен това по делото е установено, че не е приложена регулацията по оспорената заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение