Решение № 3627 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2009 г.

Решение № 3627 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Йорданов Йорданов чрез процесуален представител адв. Пенев против решение № 935/24.08.2009 г., постановено от Бургаски административен съд по адм. д. № 811/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на г-н Йорданов против ревизионен акт /РА/ № 280800282/23.03.09 г. издаден от ТД на НАП - Ямбол, потвърден с решение № РД-10-119/27.05.09 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му. Релевираните касационни основания са - неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 280800282 от 23.03.09 г., издаден от ТД на НАП - Ямбол на Йордан Йорданов по приложението на ЗДДС за периода - 1.07.2008 г. - 31.11.2008 г. С РА на ревизираното лице, за ревизирания период е намален размера на дължимия за възстановяване ДДС, т. е от декларирания за възстановяване ДДС за периода общо в размер на 55 857,98 лв. с РА е призната за възстановяване за същия период сумата - 27 928,98 лв. Намаляването на дължимия ДДС за възстановяване, направено с РА е в резултат на отказ да бъде признато право на данъчен кредит в пълен размер /признато е право на данъчен кредит за 1/2 от размера на фактурираната сума за ДДС/ на ревизирания субект по фактури, издадени от различни доставчици в рамките на ревизираните периоди. В РД и РА не се оспорва правото на данъчен кредит за жалбоподателя по тези фактури, но според органите по приходите ревизираното лице е титуляр на 1/2 от правото на данъчен кредит. Фактическите констатации на органите по приходите, с които те са обосновали този извод са, че жалбоподателят е получател на стоки и услуги по процесните фактури, които са му предоставени във връзка с изграждането на една триетажна сграда и основи на още две триетажни сгради в м. "Буджака", гр. Созопол, които са в съпружеска имуществена общност със съпругата му Янислава Костова. Констатирано е също така, че и двамата съпрузи по отделно са подали заявление за регистрация по ЗДДС и на осн. чл. 100, ал. 1 от ЗДДС на 1.07.2008 г. са регистрирани за целите на ЗДДС поотделно, като съпрузите в качеството им на физически лица, за целите на ЗДДС са с различни идентификационни номера. Установено е, че процесните фактури са издадени на името само на съпруга, както и, че между съпрузите е сключено нарочно споразумение, с което съпругата е дала изрично съгласие, договорите за строителство и всички други търговски и счетоводни документи да бъдат подписвани от съпруга Йордан Йорданов, да бъдат издавани на негово име и той да упражнява всички права по тях. Въз основа на тези констатации, органите по приходите са направили извод, че ревизираният субект има право на 1/2 част от размера на правото на данъчен кредит по процесните фактури, която част съответства на частта му в СИО, поради което фактурите били съставени в противоречие с чл. 114 от ЗДДС след като са издадени само на Йордан Йорданов. На осн. чл. 3, ал. 1; чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1; чл. 25, ал. 1; чл. 68, ал. 1; чл. 144, ал. 1; чл. 70, ал. 5; чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано признаване на половината от размера на упражненото право на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС и на същите правни основания /без чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС/ по фактурите, издадени в рамките на ревизирания период, по които ревизираният субект е получател след регистрацията му по ЗДДС. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОУИ" - Бургас, който го е потвърдил изцяло. Административният съд в гр. Бургас е отхвърлил жалбата срещу РА възприемайки изцяло констатациите и изводите, направени от органите по приходите. Съдът е приел, че след като по процесните фактури, жалбоподателят съобразно чл. 19 от СК е придобил 1/2 от правото на собственост върху фактурираните стоки и резултата от извършените услуги е имал право на данъчен кредит само за 1/2 от начисления ДДС по фактурите, в които е сочен за получател. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Спор по фактите между страните не е налице и те са такива, каквито са установени от първоинстанционния съд. Въз основа обаче на обективно установената фактическа обстановка, съдът е направил неправилни изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Спорът между страните е правен и той се свежда до това дали при наличието на фактите, установени по делото, правото на данъчен кредит за стоки и услуги, придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос, всеки един от които е регистриран за целите на ЗДДС в качеството на физическо лице следва да се упражни от всеки един от тях до размера на 1/2 от стойността на това право или може да се упражни в пълен размер само от единия съпруг. Правото на данъчен кредит е част от механизма на облагане с ДДС, който е оборотен данък, т. е. начислява се върху стойностите на оборотите на стоките и услугите във всички случаи, в които те са предмет на облагаеми сделки. Право на данъчен кредит има всяко данъчнозадължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки или услуги, които се използват от лицето за извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставката на услуга е всяко извършване на услуга. По делото не е налице спор, че по процесните фактури, жалбоподателят е станал собственик /макар и в СИО/ на доставените стоки и получател на предоставените услуги. В този смисъл изискванията на ЗДДС, за да възникне за него право на данъчен кредит във връзка с начисления размер на ДДС по фактурите са налице. В конкретния случай, ако се възприеме тезата на органите по приходите, а именно, че жалбоподателят е следвало да упражни право на данъчен кредит до размера на участието си в семейната имуществена общност, ще се стигне до изопачаване на режима на приспадане на данъчен кредит, който цели да облекчи изцяло данъчно задължените лица по смисъла на ЗДДС, които са получатели по облагаеми доставки, от тежестта на платения от тях ДДС във връзка с тези доставки. Това е така, тъй като съпругата на жалбоподателя, макар и да е регистрирана по ЗДДС, не е посочена като получател в процесните фактури, поради което и по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС тя не би могла да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, съответстващо на частта и в придобитото по тези фактури, което от своя страна ще доведе до противоречие с принципа за неутралност при понасянето на тежестта от ДДС. От друга страна упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури изцяло от съпруга не уврежда, а напротив ползва семейната имуществена общност /СИО/ със съпругата му, тъй като води до намаляване на задълженията за ДДС на съпруга, които се заплащат от средства върху които също така е установена СИО. Не на последно място по значение е и обстоятелството, че в конкретния случай не съществува никакъв риск от злоупотреба или нарушение, което би могло да се извърши с процесните фактури, което от своя страна да доведе до увреждане на фиска. С тези фактури не би могло да се упражни право на данъчен кредит, нито от семейната имуществена общност като цяло, която не би могла да бъде данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, нито от съпругата, която не фигурира като получател по фактурите. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС преценява като неправилно решението на административния съд, поради което то следва да се отмени, а вместо това РА се отмени като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по водене на делото и за двете инстанции в размер общо - 315 лева. Воден от горното, Върховният административен съд,