Решение № 304 от 2.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 950/2014 г.

Решение № 304 от 2.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 950/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 17829/2013 г. на Софийския районен съд и отмяна на споразумението за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Софийската районна прокуратура и защитника на осъдения Б. Г. А. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Б. Г. А. - лично и чрез защитник, не оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Софийският районен съд е образувал нохд № 17829/2013 г. по писменото предложение на прокурор с изготвено споразумение между него и защитника на подсъдимия А., по отношение на когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Съдът на основание чл. 382, ал. 7 НПК го е одобрил и подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК - глоба в размер на 500 лева и наказание обществено порицание. При одобряване на споразумението съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка дали не противоречи на закона и на морала, което е довело и до постановяване на определението при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. От приложеното по делото свидетелство за съдимост, издадено на името на осъдения, е видно, че по нахд № 922/2005 г. Софийският районен съд на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Решението е влязло в сила на 16.04.2005 г. Повдигнатото обвинение по настоящото дело е за извършено на 09.10.2013 г. престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание, поради което са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Затова е било необходимо да се установи дали има образувано изпълнително производство и дали е изпълнено наказанието глоба, наложено по първото дело. Доказателства за тези обстоятелства не са събирани и съдът не е следвало да одобри споразумението. Приложението на чл. 78а от НК не е безусловна пречка за повторното му прилагане, ако са налице основания за това. Съгласно ППВС № 7/1985 г. институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим и когато деецът е осъждан, но реабилитиран, както и когато е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма от НК, но е изтекла една година от изпълнението на административното наказание по чл. 78а НК. От изложеното следва, че съдът е бил длъжен да изпълни задължението си да провери дали споразумението не противоречи на закона и да изясни дали не са налице предпоставките на чл. 78а НК, чието приложение е задължително, за да реши и въпроса коя от предвидените в НПК диференцирани процедури - по Глава двадесет и осма - Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или по Глава двадесет и девета - Решаване на делото със споразумение, е приложима за конкретно извършеното от осъдения. Освен посочените по-горе нарушения съдът при одобряване на споразумението в частта относно наказанието обществено порицание е допуснал и друго нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, което е основание за отмяна. Приел е за достатъчно да посочи само вида на наказанието обществено порицание, но е задължително да се конкретизира и в какво се състои изпълнението му според изискванията на чл. 52 НК. От изложеното следва, че искането е основателно, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд