Решение № 1551 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и от "Топлофикация - Бургас" АД срещу решение 10871/05.07.2024 г., постановено по адм. дело 7117/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение Ц-12/30.06.2023 г. на Комисията, в частта по т. 4, с която по отношение на "Топлофикация - Бургас" АД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2023г. и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Всеки от касаторите излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател КЕВР сочи, че съдът е формирал изводи за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, като е приел, че при постановяване на административния акт са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби в частта относно цената на природния газ и технологичните разходи по преноса на топлинна енергия. Посочва, че цените на Топлофикация-Бургас АД са утвърдени при спазване на всички нормативни изисквания на Закона за енергетиката (ЗЕ) и актовете по приложението му, поради което неправилно съдът е отменил Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. в частта на т. 4. Излага становище, че в пълно съответствие с материалноправните норми е извършената експертна оценка от Комисията, при която технологичните разходи по преноса на топлинна енергия на Топлофикация-Бургас АД са коригирани минимално от 32,83 % на 22,35 %. По отношение на разходите за добив и съхранение на природен газ от ПГХ Чирен, КЕВР мотивира касационната си жалба с довода, че съдът неправилно е игнорирал факта, че смяната на доставчика на природен газ от обществения доставчик Булгаргаз ЕАД, който е осигурил необходимите количества природен газ за вътрешния пазар включително за Топлофикация Бургас АД, към друг търговец, е станало по решение на управителните органи на последния и значително оскъпява разходите за доставка на природен газ.

Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба на КЕВР Топлофикация Бургас АД, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

Касационният жалбоподател Топлофикация Бургас АД, намира решението на АССГ за правилно и аргументирано, като изразява несъгласие единствено в частта по отношение на разходите за ремонти, като посочва, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 31, т. 2, буква "г" ЗЕ , поради което тази част моли решението да бъде отменено. Претендира разноски, за които представям списък с копие за насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба на Топлофикация Бургас АД КЕВР в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Фонд Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по жалбите.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба подадена от КЕВР и за неоснователност на тази подадена от Топлофикация Бургас АД.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение в съответната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред КЕВР е образувано по заявление подадено от Топлофикация - Бургас" АД до КЕВР за утвърждаване на цени на топлинна енергия и преференциална цена на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и/или на топлинна енергия, за регулаторен период 01.07.2023 г.- 30.06.2024 г., с искане да бъдат утвърдени, считано от 01.07.2023 г., следните цени:

1. Цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода- 199,36 лв./MWh без ДДС;

1. Цена за комбинирана електрическа енергия- 590,84 лв./MWh без ДДС.

След проведено на 06.06.2023 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела решение Ц-12/30.06.2023 г., като в частта му по т. 4 с което, по отношение на Топлофикация - Бургас" АД, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 86, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 246, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода Норма на възвръщаемост на капитала", приети с решение по протокол 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР, считано от 01.07.2023 г., КЕВР утвърждава пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала", с цифрово изражение:

1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС)- 605,38 лв./MWh;

1. Премия по чл. 33а от ЗЕ - 364,40 лв./MWh;

1. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 95,20 лв./MWh;

1. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3:

Необходими годишни приходи - 63 734 хил. лв., в т. ч.:

о Разходи- 62 187 хил. лв., от които условно-постоянни- 8 989 хил. лв. и променливи- 53 198 хил. лв.

о Регулаторна база на активите - 21 823 хил. лв.

о Норма на възвръщаемост- 7,09%:

Количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 102 632 MWh;

Количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 140 773 MWh.

С обжалваното решение, по жалба на Топлофикация - Бургас" АД е отменено решение Ц-12/30.06.2023 г. на КЕВР, в частта по т. 4 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, като са присъдени на дружеството сторените по делото разноски.

За да уважи частично жалбата на дружеството, съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Счел е, че в нарушение на материалния закон Комисията не е признала в заявения размер технологичните разходи при пренос на топлинна енергия, присъщи на лицензионната дейност на Топлофикация - Бургас" АД, както и такива за добив и съхранение на природен газ от ПГХ Чирен, относими към регулаторния период. Съдът е приел, че при изчисление на корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ, Комисията не е взела предвид разходите за пренос и достъп, които следва да се отразят както към индивидуалната прогнозна цена, така и към отчетената индивидуална цена. Решаващият състав не се е съгласил с възраженията на Топлофикация-Бургас АД по отношение на разходите за ремонти.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която е прието и кредитирано от съда. На база последното и при съобразяване приложимата нормативна регламентация, съдът се е произнесъл положително по жалбата на "Топлофикация-Бургас" АД в следните части:

1. По отношение на цената на природния газ:

Съдът е приел, че годишните разходи за добив и съхранение на природен газ от ПГХ Чирен през предстоящия отоплителен сезон с цел осигуряване равномерността на доставката на гориво, са присъщи за дейността на "Топлофикация-Бургас" АД, поради което следва да бъдат отчетени при определянето на крайната цена на природния газ. Вещото лице е установило, че цените за пренос и достъп към газопреносната/газоразпределителната мрежа в размер на 0,87 лв./МВтч и 3,92 лв./МВтч, взети предвид от КЕВР, са отчетените от дружеството за предходния регулаторен период, а не прогнозни за предстоящия такъв от 01.07.2023 г.

Обосновано съдът е съобразил СТЕ в съответствие с представеното Приложение 2, като част от регулаторните справки, че прогнозните разходи за пренос и достъп (капацитет) са: за преност 1,0988 лв./МВтч, цена за капацитет 5,799 лв./МВтч, което обуславя извода, че одобрените от регулатори цени не включват реалните прогнозни цени за пренос и достъп.

1. По отношение на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия:

Съдът е приел, че енергийният регулатор не е обследвал дали намаляването на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на Топлофикация - Бургас АД, а е базирал намаляването на технологичните разходи с икономически, сравнителни и ценови мотиви. Изводът на експерта е, че с увеличението на количеството топлинна енергия за продажба на клиенти с непризнатите технологични разходи, се увеличава количеството, върху което се разпределят разходите за преноса и възвръщаемостта за преноса и по този начин се намалява изчислимата цена на топлинната енергия с гореща вода. Така не само разходите за производството на непризнатата топлинна енергия за технологични разходи остават за сметка на дружеството, но и част от разходите за преноса няма да бъдат възстановени, и част от възвръщаемостта на капитала няма да бъде реализирана. Непризнаването на реално генерирани разходи по топлопреноса, не позволява на дружеството да осъществи инвестиционно - ремонтната си програма по отношение на топлопреносната мрежа и да достигне признатите средни разходи по преноса на топлофикационните мрежи в страната.

1. По отношение на корекцията по чл. 24а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ:

Съдът е съобразил, че корекцията по чл. 24а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ се извършва за разлики в разходите за природен газ и в разходите за въглеродни емисии от предходни периоди, произтичащи от разлики в цените, по формула. При съобразяване горните констатации, съдът е приел, че при изчисление на корекцията по чл.24а ал.1 от НРЦЕЕ и чл.8 ал.10 от НРЦТЕ КЕВР не е взела предвид разходите за пренос и достъп, които следва да се отразят както към индивидуалната прогнозна цена, така и към отчетената индивидуална цена.

1. По отношение разходите за ремонти:

Съдът е посочил, че разходите за ремонт са условно-постоянен разход по смисъла на НРЦТЕ и НРЦЕЕ. Съставът е съобразил, че от заявлението на Топлофикация - Бургас АД не може да се установи с точност дали е имало планирана ремонтна програма, последното се потвърждава и от вещо лице с посочване, че такава не е представена пред КЕВР.

Съдът е намерил за правилен използвания от КЕВР подход спрямо разходите за ремонти за дружествата от сектор Топлоенергетика, които са определени в съответствие е т. 1.2 от общия подход. Обективирано е, че обосновката на разходите за ремонтни дейности включва детайлизиране на разходите по отделни позиции, основание за ремонта, както и обосновка и доказателства за източниците на финансиране. При доказана необходимост от извършване на основен ремонт, произтичащ от задължителните технически указания на завода-производител при изчерпване на определените часове в редовна експлоатация, разходите се прецизират с оглед недопускане в позицията разходи с инвестиционен характер. Аварийни ремонти, възникнали през изминалия ценови период, могат да се включат в разходните позиции, след анализ на техния характер и доказана стойност чрез разходни документи. С оглед което е приел, че разходът за ремонт правилно е коригиран до отчетената стойност през 2022 г., завишен със средногодишната инфлация за периода януари - декември 2022 г. спрямо периода януари - декември 2021 г., която е 15,3% по официални данни на НСИ.

Съдът е посочил, че независимо от широката дискреционна власт, с която разполага, по силата на закона и оперативната си самостоятелност, за утвърждаване на пределни цени на топлинна енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода за ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала", административният орган е ограничен по отношение на предоставената от закона възможност за преценка, която може и трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.

Добавил е, че при оценката си за икономическа и техническа обоснованост по отделните ценообразуващи елементи, КЕВР трябва да се позове на базата на обосновка от дружеството, на база съпоставка и сравнение със сходни предприятия и сходни пазари, при прилагане на корекционни коефициенти, отчитащи спецификата на средата, както и сравнимост с предприятия, осъществяващи своята дейност в конкурентна среда, по отношение на конкретното дружество, като е изтъкнал, че нито един от тези анализи не е извършен от административния орган.

Така мотивиран административният съд е приел, че утвърдените с Решение Ц-12 от 30.06.2023 г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определените преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала", в частта по т.4 по отношение на Топлофикация - Бургас" АД, са формирани при противоречие с материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, като е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране норма на възвръщаемост на капитала", като е съобразил извършените от КЕВР корекции по заявлението и възраженията на дружеството.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е формирал своите изводи в противоречие с доказателствения материал по делото. Съдът ясно и точно е изложил, че в административния акт не се съдържат конкретни мотиви за извършените корекции, тъй като изписаните доводи са принципни, а не конкретно относими към дейността на дружеството. В решението се съдържат не конкретни, а принципни аргументи за цени, без да са обусловени от относимите към дружеството факти и обстоятелства. Първоинстанционния съд правилно е обърнал внимание, че енергийният регулатор не е обследвал дали намаляването на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на Топлофикация- Бургас АД, а е базирал намаляването на технологичните разходи с икономически, сравнителни и ценови мотиви.

Съобразено е от съда и подкрепено от установяванията направени от вещото лице, че по данните предоставени от енергийното дружество за последните 4 календарни години относно отклонението на реалното количество технологични разходи спрямо прогнозното, което варира между -6,55% до +6,55%. Последното е заявило, че няма възможност да достигне предложения от КЕВР показател от 22,35%. Правилно съдът е приел, че Топлофикация - Бургас АД е спазила заложеното в общия подход в решението на КЕВР, като технологичните разходи са по- малки от нивото отчетено в предходния период. Понижаването на технологичните разходи до нива от 22,35%, обаче предвид отчетените през предходните години нива от дружеството, не води до реално постижими показатели от Топлофикация Бургас АД.

Видно от заключението на вещото лице, приобщено към доказателствения материал по делото в открито съдебно заседание, без да е оспорено от страните, при използвания от КЕВР подход, а именно чрез отнасяне на непризнатото количество топлинна енергия за технологични разходи към продадените количества на клиенти, се запазва произведено количество електрическа енергия, но за сметка на дружеството остават не само разходите за производството и част от разходите за пренос на непризнатата част топлинна енергия за технологични разходи, която няма да бъде продадена, тъй като за нея няма клиенти, но към нея се разпределят и част от признатите технологични разходи, които също няма да бъдат възстановени, и част от възвръщаемостта на капитала, която няма да бъде реализирана. С увеличението на количеството топлинна енергия за продажба на клиенти с непризнатите технологични разходи, се увеличава количеството, върху което се разпределят разходите за преноса и възвръщаемостта за преноса и по този начин се намалява изчислимата цена на топлинната енергия с гореща вода. Така не само разходите за производството на непризнатата топлинна енергия за технологични разходи остават за сметка на дружеството, но и част от разходите за преноса няма да бъдат възстановени, и част от възвръщаемостта на капитала няма да бъде реализирана (на стойност 393 хил. лв. или общо за сметка на дружеството ще останат 1 492 хил. лв.). Съдът правилно е приел, че с непризнаването на реалногенерирани разходи по топлопреноса, не позволява на дружеството да осъществи инвестиционно-ремонтната си програма по отношение на топлопреносната мрежа и да достигне признатите средни разходи по преноса на топлофикационните мрежи в страната.

Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия следва да се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти, изведен от разпоредбата на чл. 23, т. 5 ЗЕ. Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. В самите Указания е разписано, че технологични разходи по преноса отчетените се получават като разлика между отпуснатата топлинна енергия към преноса и топлинната енергия за разпределение (продажба), а прогнозните - на база отчетен период, съобразени с производствената и инвестиционна програми, както и развитието на мрежите, като за целите на ценовото регулиране, в признатите от комисията технологични разходи по преноса могат да се включат показатели на разхода (MWh и %), в резултат на сравнителни анализи за нивото му, както и използването на експертна оценка за неговото изменение през новия ценови период, в резултат от извършените и предстоящите за извършване инвестиции в топлопреносната мрежа, т.е. при конкретен и задълбочен анализ на участващите в определянето на процента на технологичните разходи елементи. В този смисъл е решение 8340/04.07.2024 г. постановено по адм. д. 1358/2024 г. по описа на ВАС.

Съдът е обърнал внимание и на още един съществен елемент, който не е съобразен от регулаторния орган, а именно непризнаването при определяне на крайната цена на природния газ, на два присъщи разхода за дейността на Топлофикация-Бургас АД:

• Разход за съхранение на природен газ в ПГХ Чирен и

• Разход за добив на природен газ от ПГХ Чирен през предстоящия отоплителен сезон с цел осигуряване равномерността на доставката на гориво.

Видно от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, с Договор от 19.04.2022 г., сключен между "Топлофикация- Бургас" АД и Тибиел" ЕООД за компенсиране на сезонна неравномерност, на основание План за действие при извънредни ситуации, във връзка с чл. 72а, ал. 1, т. 2 ЗЕ и съгласно изискванията на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ, доставчикът Тибиел" ЕООД се задължава да съхранява в ПГХ Чирен" количества природен газ за компенсиране на сезонната неравномерност на купувача, които се задължава да добие и достави на купувача при извънредни ситуации или когато същите бъдат освободени от плана. Неоснователен е касационният довод на КЕВР, че сключения договор с Тибиел" ЕООД е доброволен и като такъв води до необосновани разходи. Настоящото дружество е свободно да договаря с всяко дружество доставчик на природен газ, не е задължено за това да включва договор с обществения доставчик Булгаргаз ЕАД.

Отделно от изложеното, неоснователно се явява и възражението, че дружеството касатор не е заявило на основание чл. 35 ЗЕ компенсиране на разходите. За възникването на разходите за добив на природен газ от ПГХ Чирен била уведомена Комисията с писмо вх. на КЕВР Е-14-13-6 от 28.04.2023 г., ведно с коригирано Приложение 2 към Заявлението.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първостепенния съд, че посочените разходи са присъщи за дейността на дружеството. Задължението за съхранение и добив на природен газ произтича от редица нормативно установени разпоредби на вътрешното национално право и такива на европейско равнище. Несъобразяването им от страна на КЕВР води до нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЕ в последната му действаща редакция, енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. За целта, лицата по ал. 1 подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на съответните разходи. Към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер. Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период.

Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система, оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, и/или по друг ред, предвиден в закон. "Булгаргаз" ЕАД в качеството му на обществен доставчик на природен газ продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносна мрежа по регулирани от КЕВР цени. Комисията регулира цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. По тях крайните снабдители продават природен газ на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи; за достъп и пренос на природен газ през газопреносни и/или газоразпределителни мрежи освен в случаите, когато комисията, по своя преценка одобрява методика за определяне на цена за достъп и пренос през преносна мрежа; за достъп и съхранение на природен газ в съоръжения за съхранение и др.

Вещото лице е констатирало, че разходи за съхранение и добив на природен газ от ПГХ Чирен", не са включени нито към цената на природния газ, нито отделно като позиция в условно-постоянните или променливите разходи - Справка 1 от електронния модел.

С оглед изложеното следва при новото произнасяне разходи с такъв характер да бъдат отчетени като обосновани за дейността на процесното дружество.

Касационната инстанция споделя и изводите на АССГ, че възражението на Топлофикация Бургас АД е основателно по отношение на направените изчисления на корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ. Комисията не е взела предвид разходите за пренос и достъп, които следва да се отразят както към индивидуалната прогнозна цена, така и към отчетената индивидуална цена. Относно корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ в частта за разходите за въглеродни емисии, вещото лице е заключило, че разлика между взетото предвид отчетено количество за 2022 г. и отчетеното за регулаторен период 01.07.2022 г.- 30.06.2023 г., както и разлика в цената на квотите от използваните частично прогнозни данни, следва да се изчисти с окончателната корекция чрез елемента Ри при определяне на цените за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. Окончателните разходи ще следва да се определят съобразно нормите на чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ 5/23.01.2014 и чл. 24а НРЦЕЕ, съгласно които при утвърждаване на цените на топлинната енергия и на преференциалната цена на електрическата енергия за следващия регулаторен/ценови период при установяване на разлика от предходния регулаторен/ценови период между прогнозните и отчетените разходи, формиращи разходите за основно гориво - природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, необходимите годишни приходи се коригират с тази разлика по посочена в наредбите формула. Така изменената нормативна уредба гарантира в последващ период изплащане на всички разходи за въглеродни емисии, направени от дружеството.

При извършване на корекции, КЕВР следва да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла или съпоставими по отношение на конкретния жалбоподател въз основа на конкретни данни, които по своя характер следва да са недискриминационни, като се извършва преценка, както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период, което в случая не е било сторено.

Касационната инстанция преценява като неоснователни касационните възражения на Топлофикация-Бургас АД по отношение на разходите за ремонт. Касаторът правилно отбелязва, че разпоредбата на чл. 31, т. 2, б. г ЗЕ поставя изискване цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, вкл. и разходите за ремонт. Съобразявайки разпоредбите на приложимите подзаконови актове - НРЦЕЕ и НРЦТЕ, както и заключението на вещото лице по СИЕ съдът е достигнал до правилния и обоснован от съвкупния доказателствен материал по делото извод, че разходите за ремонти не са икономически обосновани в заявения от дружеството размер, тъй като липсва детайлна и мотивирана обосновка от страна на дружеството относно планираните ремонтни дейности. В отговора даден от експерта по допълнително зададения въпрос от процесуалния представител на Топлофикация-Бургас АД, е обсъдил, че в представените документи са дадени стойностни разпределения между производство и пренос и между производство на електрическа енергия и производство на топлинна енергия. Посочено е, че в разходите за ремонти са включени периодичните обслужвания на газо-буталните двигатели, а основаните ремонти се включват към инвестициите. В допълнение е представена таблица с броя на обслужванията през периода 01.07.2023 г. 30.06.2024 г. на всеки от шестте двигателя. Изрично е посочено от вещото лице, че не са установени данни да е представена ремонтна програма или описание на ремонтните дейности по видове и стойности и как са калкулирани заявените стойности. Прогнозните дейности не са подробно описани по видове и не са посочени техните стойности, както и не се установява друг документ по преписката, съдържащ детайлни пояснения относно планираните ремонтни дейности, с оглед на което се обосновава правилният извод, че разходите за ремонт не са икономически обосновани. Следователно, щом разходите за ремонт не са икономически обосновани, няма основания същите да бъдат признати в заявения размер. С административния акт последните са коригирани до нивото отчетената стойност през 2022 г., завишен със средногодишната инфлация за периода януари - декември 2022 г. спрямо периода януари - декември 2021 г., която е 15,3% по официални данни на НСИ. Мотивите на КЕВР за корекцията са обосновани с факти, установени с доказателства и данни, предоставени от дружеството, но и с липсата на ремонтна програма. Позоваването в касационната жалба на Топлофикация-Бургас АД на посочената съдебна практика, не е акуратно, тъй като се отнася за производства, по които енергийните дружества са предоставяли пълни данни и разходите за ремонти са били документално обосновани.

Въз основа на горното, АССГ правилно и обосновано е приел, че сочената от Комисията мотивация в оспореното решение не противоречи на чл.31, т. 2, б. г от ЗЕ и допълнена със заключението по СИЕ досежно икономическата необоснованост на разходите за ремонт, обуславя извод за правилност на решението на КЕВР в тази част.

На последно място настоящата инстанция приема за неоснователно възражението на касатора, че с решение Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР са компенсирани непризнатите разходи за следващия ценови период 01.07.2024г. 30.06.2025г., защото неотчитането на присъщите разходи в предходния период препятства обосноваването на заявените разходи за нови ценови период и препятства топлофикационното дружество да направи реална прогноза и обосновка на разходите за следващия период. В тази връзка КЕВР след корекцията на непризнатите разходи по настоящия период по решение Ц-12/30.06.2023 г. в съответствие с указанията на съда, ще определи прогнозните разходи за следващия ценови период.

Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на СИЕ, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства и е приложил правилно материалния закон правилно.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят касиране на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора с оглед неоснователността на двете касационни жалби, разноски не се следват.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение