Решение № 2983 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2013 г.

Решение № 2983 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Любка Борисова Георгиева, Величко Иванов Георгиев и Милен Иванов Георгиев, чрез пълномощника им адв. Диди Вулджева, срещу решение № 5562 от 19 август 2013 г., постановено по адм. д. № 4426/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-18-17/25 януари 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Срещу същото решение на Административен съд София-град е подадена и касационна жалба от Петър Панчов Георгиев, чрез пълномощника му адв. Диди Вулджева, в частта, с която е отхвърлена неговата жалба против посочената заповед на изпълнителния директор на АГКК. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ЕТ "Еньо Николов", чрез пълномощника си адв. Лили Лозанова, намира подадените касационни жалби за основателни. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК, Златко Стойков Михайлов и Нора Йорданова Мазничка, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението в оспорените му части е правилно. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по три жалби, подадени съответно от ЕТ "Еньо Николов", от Любка Борисова Георгиева, Величко Иванов Георгиев и Милен Иванов Георгиев и от Петър Панчов Георгиев срещу заповед № РД-18-17/25 януари 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в отделни нейни части, с която заповед са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Кубраново, район "Нови Искър", Столична община. Съдът е намерил за основателна жалбата на ЕТ "Еньо Николов" и е отменил заповедта в оспорената от търговеца част. По отношение на останалите две жалби е приел, че относно претендираните с тях поземлени имоти липсват източници на данни за нанасянето им в кадастралната карта. Решението е правилно. Производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри. Процедурата по тяхното създаване е установена в Глава пета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци - чл. 38, ал. 1 от ЗКИР. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; т. 5. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1 и т. 6. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се ползват останалите източници. По делото е назначена и изслушата съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че имотите, за които претендират, че са собственици оспорващите, не са означени на място с регламентирани трайни знаци, както и че не са нанесени в одобрените кадастрални и регулационни планове. Тези имоти нямат материализирани граници и не са нанесени в други карти, планове и друга документация. Установено е по отношение имота на Любка Борисова Георгиева, Величко Иванов Георгиев и Милен Иванов Георгиев и несъответствие между границите на имотите от предходен кадастрален план и одобрения и влязъл в сила за съседни имоти кадастрален план от 2001 г., както и липсата на доказателства за идентичност между имотите, описани в представения от касаторите нотариален акт и имот № 325 от кадастралния план. При тези данни изводът на административния съд относно липсата на източници на данни за местоположението, границите и площта на имотите, е правилен. Липсата на такива източници прави невъзможно нанасянето им в кадастралната карта. С оглед горното решението на Административен съд София-град в оспорените му части като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,