Решение № 2208 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14503/2014 г.

Решение № 2208 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14503/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Стройсити" ЕООД гр. София, подадена чрез процесуалния представител на управителя Джангозов - адв. Емил Николов, против решението, постановено по адм. дело № 14054/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2141200089/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощения процесуален представител адв. Шарапов. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" София, чрез процесуалния представител юрск. Петрова, оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, постановено по съдебно обжалване от страна на ревизирано лице /РЛ/ - "Стройсити" ЕООД София на РА № 2141200089/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение № 2355/1.10.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Стройсити" ЕООД, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. в размер на 14 133,04 лв. и лихви за забава за данъчни периоди м. 07.2010 г. по 11 бр. фактури, издадени от "Геопроект строй-БГ" ЕООД, с предмет СМР /труд/, 2. В размер на 14 526,60 лв. и лихви за забава за данъчен период м. 06.2010 г. по 11 бр. фактури, издадени от "Лари груп" ЕООД, с предмет на доставките - СМР - полагане на бетон, мазилка, гранитни площадки и др., 3. В размер на 11 606 лв. и лихви за забава за данъчен период м. 06.2010 г. по 9бр. фактури, издадени от "Топ адвертайзинг" ЕООД, с предмет - доставка на строителни материали - паркет и саморазливна мазилка, 4. В размер на 27 902,89 лв. и лихви за забава по 15бр. фактури, издадени от "Фулстрой" ЕООД с предмет - плащания, частични и авансови за СМР - настилки, теракот, гранит, варовик и др. и 5. В размер на 150 лв. и лихви за забава по една фактура, издадена от "Еси строй" ЕООД през м. 06.2008 г. с предмет - услуга с автокран. Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите за доставка на строителни материали и строителни услуги и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Фактическата обстановка е изяснена от съда предвид събраните писмени доказателства, приобщени от хода на ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, събраните заключения на съдебно-счетоводна експертизи и съдебно-техническа експертиза. Съдът е отчел, че процесните фактури, по които е отказано право на приспадане са били редовно осчетоводени и декларирани, описани в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди и в установения срок. Установил е наличие на плащане по фактурите, позовавайки се на безспорно установените факти и обстоятелства по делото и заключението на ССчЕ. От друга страна, съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите от посочените в тях доставчици предвид неустановеност на правно-релевантните обстоятелства - наличие на стоките при доставчиците, приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранение, товарене, разтоварване. Конкретно, относно фактурите, издадени от "Фулстрой" ЕООД съдът е приел, че от събраните доказателства - договор за изработка от 18.08.2009 г. и три акта за установяване, завършване и заплащане на СМР по договора, не може да се направи извод, че този доставчик е осъществил договорените и приети СМР - окачен таван, суха мазилка, двустранно двупластова преградна стена, шпакловка, замазка, армиране и други - поради недоказана кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Относно фактурите, издадени от "Лари груп" ЕООД съдът е приел, че двата договора за строителство от 3.01.2010 г. и 15.02.2010 г., сключени между РЛ като възложител и "Лари груп" като изпълнител, към всеки от които са приложени и актове обр. 19 за предаване и приемане на извършени СМР - полагане на гранит стълбище, полагане на мазилка, полагане на шлайфан бетон и др., не са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставка на услуги поради неустановена кадрова и техническа обезпеченост, поради липса на данни за закупуване, съхранение и транспорт на материалите, както и на данни за наличие на техника. По отношение на останалите фактури съдът е приел липса на реалност отново поради липса на доказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, както и на техническа документация - одобрени работни проекти, документи за технически стандарти за качество на влаганите материали, сертификати, пътни листа и товарителници, за произход и съхранение и транспортиране до обекта на влаганите материали. В правните си изводи съдът е приел, че липсата на установена реалност на доставките, което установяване е в тежест на ревизираното лице е пречка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Обсъдил е дадените тълкувания от СЕС по съединени дела С-80 и С-142/11, С-324/11 и С-643/11, както и практиката на ВАС и е приел, че дадените тълкувания при различна фактическа обстановка са неотносими в процесния случай. Касационните оплаквания на жалбоподателя за необоснованост и оттам за материална незаконосъобразност на изводите на съда и постановения краен акт са основателни. Съдът е извел общо формулирани изводи за липса на реалност въз основа на избирателно ценени и обсъдени доказателства. Не е отчетена спецификата на доставките, поради което съдът е достигнал до крайни правно и житейски необосновани изводи за недоказаност на факти и обстоятелства, които в процесния случай не са релевантни - за необходимост от установяване на сертифициране, транспортиране, съхранение, разтоварване на строителни материали, за които предвид вида и количеството им /напр. - мазилка, шпакловка, армировка и др./ тези обстоятелства се явяват несъществени. Не е отчетено, че при договорените СМР строителните материали са за сметка на възложителя, а не на изпълнителите. По делото няма данни /с изключение на данните за наети работници при "Топ адвертайзинг" ЕООД/ предвид ненамиране на доставчиците на адресите относно кадровата им обезпеченост. Предвид обаче вида на извършваните нискоквалифицирани строителни дейности изводите на съда са необосновани. Същото се отнася до необходимостта от установяване на налична техника, тъй като извършваните дейности не налагат ползване на такава, извън преносими строителни инструменти. В тази връзка съдът не е съобразил дадените задължителни тълкувания от СЕС по преюдициални запитвания във връзка с казуси със сходна фактическа обстановка, а именно, че само въз основа на липсата на данни за достатъчна кадрова и материална обезпеченост на доставчика като изпълнител на СМР не може да се обоснове извод, че същата не е извършена от него, съответно не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В случая са налице достатъчно данни, за да се приеме, че от една страна договорените между страните строителни услуги са извършени, за което е налице двустранно приемо-предаване по силата на издаваните в строителството актове, а от друга страна - че е прехвърлено право на собственост върху фактурираните строителни материали, отново по силата на приемането и индивидуализацията им. С факта на предаване на стоките и приемане на услугите се довършва ФС по извършването им, т. е е налице данъчно събитие. Няма данни други фирми или лица да са извършвали същите услуги в обекта или да са доставяли строителни материали от вида и количествата на фактурираните. Съгласно заключението на приетата СТЕ фактурираните стоки и услуги са вложени от същия вид и количество в обекта, за който са договаряни - апартаменти, офиси, магазини в жилищна сграда в гр. София, ул. "Пиротска" № 126-130, за която РЛ е главен изпълнител по силата на договор със собственика на сградата - "Юропиън пропъртис България" ЕООД. Съгласно заключението на приетата ССчЕ, т. 2, и приложенията към него - счетоводни справки се установява влагането на всички закупени материали и извършени услуги, предоставени от петимата доставчика в извършените СМР в същата сграда. Предвид горното, редовното осчетоводяване на услугите и материалите при РЛ, както и декларирането по реда на ЗДДС, предвид липсата на данни и твърдения за действия или знание за данъчни измами и злоупотреби, не е допустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по доставки, заплатени от възложителя на услугите и получател на стоките. Съгласно заключението на ССчЕ - данъчните предимства и данъчните облаги по издадените от доставчиците фактури са премахнати. В тази връзка от значение е и установеното обстоятелство, че на всички доставчици са издадени ревизионни актове, приложени по делото, включващи и данъчните периоди, в които са издадените от тях процесни фактури с получател РЛ като в частта по начисляване на ДДС и във връзка със същите фактури приходните органи не са направили корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления ДДС. По изложените съображения касационният съд намира решението на АСВТ в частта на облагането по ЗДДС, по отношение на потвърдения РА относно непризнато право на приспадане по доставки от "Лари груп" ЕООД, "Геопроект строй БГ" ЕООД, "Фулстрой" ЕООД, "Топ адвертайзинг" ЕООД и "Еси строй" ЕООД, за незаконосъобразно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Решението следва да бъде отменено. По съществото на спора следва да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в същата част, потвърдена с решението на данъчния директор. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъка, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от тези доставчици се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дружеството - жалбоподател. Съответно, за първата инстанция следва да се присъдят разноски в полза на дружеството сума в размер на 600 лв. - според размера на направените и поискани разноски за държавна такса и експертизи, а за втората съдебна инстанция - в размер на 3025 лв, представляващи заплатен и претендиран адвокатски хонорар, или общо 3625 лв. за съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение