Решение № 12914 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2013 г.
ВАСVII отделение07.10.2013 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 15.03.2013 г. по административно дело № 253 по описа на Административен съд - гр. Видин за 2012 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12914 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Видин срещу решение № 17 от 15.03.2013 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. дело № 253/2012 г. по описа на същия съд, с което е отменена негова заповед № V-170/04.09.2012 г. Твърди се незаконосъобразност на съдебният акт, иска се отмяната му. Ответната страна-"ЕЛЕКСИР" ЕООД, гр. София, възразява срещу основателността на касационна жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение намира постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: С обжалваното решение № 17/15.03.2013 г. АС - Видин е приел за установено, че заповед № V-170/04.09.2012 г. на директора на ОДБХ - гр. Видин е издадена при наличие на отрицателни предпоставки за допустимост на производството, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, поради което следва да се отмени. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че със заповед № V- 152/24.10.2011 г. на директора на ОДБХ Видин е разпоредено спирането на търговски обект - кафе - сладкарница "Елексир", находяща се в гр. Видин, ул. "Акад. Стефан Младенов". Същата заповед е била обект на съдебно обжалване, като с окончателното решение на ВАС № 14419/19.11.2012 г. по адм. дело № 5531/2012 г. по описа на съда, жалбата на дружеството е отхвърлена, респ. заповедта - влязла в сила . Обжалваната в първоинстанционното производство заповед № V-170/04.09.2012 г. е издадена на същото правно основание и при същата фактическа обстановка, за установено от органа нарушение по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ. Към датата на издаване на заповедта съдебното производство по обжалване на предходната идентична заповед все още не е било приключило. Дотук изложеното налага извода, че заповед № V-170/04.09.2012 г. на директора на ОДБХ- гр. Видин, е издаден при наличие на висящо административно производство със същия предмет и страни - във фазата на съдебно оспорване на заповед № V- 152/24.10.2011 г., респ. производството по издаване на последващата заповед е недопустимо. По силата на чл. 51, ал. 4 ЗХ заповедта за спиране експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни има предварително изпълнение. В рамките на нарочно производство, с определение от 10.11.2012 г. по адм. дело № 303/2011 г., АС Видин е спрял предварителното изпълнение на заповедта, к ато съдебният акт, необжалван в срок, е влязъл в сила. Без значение в случая са твърденията на касатора, че предходната заповед не е могла да породи необходимите последици, изразяващи се в преустановяване нарушението на санитарните изисквания, с оглед нейното спиране, което обстоятелство от своя страна е могло да доведе до вредни последици за здравето на хората. Именно горното, според административния орган, е наложило издаването на обжалваната заповед. Действително целта на чл. 30 ал. 1 т. 6 ЗХ е да се осигури здравето на гражданите, като не се спори и относно факта, че това е целта, преследвана с двете конкретни заповеди. В конкретния случай, обаче, касаторът излага твърдения, относими по-скоро към правилността на определението на АС Видин от 10.11.2012 г., за спиране на предварителното изпълнение, отколкото към правилността на съдебното решение, предмет на настоящото производство. Настоящият състав счита, че същият въпрос е разрешен с влязлото в сила определение, необжалвано от касатора в срок, поради което намира за ненужно да отговаря на възраженията на касатора, отнасящи се именно до правилността на цитираното по-горе определение. Вън от съмнение и безспорен между страните е фактът, че процесната заповед № V-170/04.09.2012 г. на директора на ОДБХ - гр. Видин е идентична като основание, предмет, страни и правни последици със заповед № V-170/04.09.2012 г. При положение, че до влизане в сила на решение № 14419/19.11.2012 г. на ВАС, същата е била във фазата на съдебно оспорване, инициирането на ново производство със същият предмет, страни, основание и търсени правни последици, е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Ето защо издадената повторна заповед на директора на ОДБХ- гр. Видин е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обстоятелство е наложило нейната отмяна. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства и е отменил обжалвания административен акт, първонистанционният административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение