Решение № 9399 от 25.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Н. Барашки и на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, чрез процесуалните им представители, против решение 652 от 15.04.2022г., постановено по адм. д. 1863 по описа за 2021г. на Административен съд Пловдив, с което дирекцията е осъдена да заплати на Барашки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а в частта за разликата до 60 000 лв искът е отхвърлен. Касаторът Н. Барашки обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен, с твърдения за необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се съображения против изводите на съда за съпричиняване на увреждането и за неправилно приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Изтъква се и нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид вида, естеството и продължителността на последиците от увреждането [заличен текст]. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение в пълния му размер, както е поискано с исковата молба. Претендират се разноски. Касаторът ОД на МВР Пловдив обжалва решението в осъдителната му част по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Претендират се разноски. Касаторът изтъква, че не са налице доказателства за противоправни действия на органите на реда, довели до твърдяните от Н. Барашки наранявания. В тази връзка твърди допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необосновано отхвърляне на доказателствените искания на ОД на МВР Пловдив за изслушване на повторна или допълнителна експертиза. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение. Прокурорът при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страна, за които съответните части от съдебния акт са неблагоприятни, поради което са допустими. Разгледани по същество, са основателни. Съдът е приел въз основа на събраната по делото медицинска документация и показанията на свидетелите, които всъщност не са обсъдени нито отделно, нито в тяхната съвкупност, че безспорно се установява нанасяне на многобройни телесни повреди на ищеца - [[заличен текст]. Изцяло е кредитирано заключението на вещото лице, тъй като то по категоричен начин съответствало на многобройните доказателства по делото писмени и гласни, както по отношение вид и брой на уврежданията, така и по механизма на тяхното причиняване. Прието е въз основа на това, че ищецът безспорно е преживял негативни емоции - създаден у него физически, но и психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване. Въз основа на това е ангажирана отговорността на държавата, като искът е частично уважен. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка, което опорочава изцяло както фактическите, така и правните изводи на съда. В съдебното заседание на 23.02.2022г. представителят на ОД на МВР Пловдив е поискал изслушване на повторна съдебно-медицинска експертиза, тъй като е счел за неизяснен механизма на причиняването на вредите. Без мотиви съдът е оставил това искане без уважение, а в последствие невярно е посочил в решението, че експертизата не е оспорена. Въз основа на същата експертиза, макар и не изцяло и само на нея, съдът е основал изводите си за настъпване на вредите, както и за наличие на причинна връзка между тях и поведението на служители на касатора ОД на МВР, като е приел, че тези основни спорни въпроси по делото са безспорно установени. Съгласно чл.201 ГПК вр. чл. 144 АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Достатъчно е такова съмнение да е възникнало за една от страните, както е в случая. В такъв случай и при положение, че съответната страна в процеса изрично е изразила това съмнение и е направила доказателствено искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза, съдът не може да остави това искане без уважение, а още по-малко да стори това без никакви мотиви. Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че доказването на твърденията на ищеца изисква използването на познанията на специалист в областта на медицината. Когато е допуснато изслушване на експертиза по искане на една от страните, процесуално право на противната страна е да поиска проверка на даденото експертно заключение посредством изслушването на повторна съдебно-медицинска експертиза. В случая такова искане е направено, и то в същото съдебно заседание, в което основното заключение е било прието. След като е бил повдигнат въпроса за верността на експертното заключение, неправилно съдът се е позовал на него, като е счел за безспорно установени очевидно спорните въпроси в процеса за настъпването на вредите и причинната връзка между тях и твърдяното противоправно поведение. Без вярно експертно заключение не може да бъде направен извод и за степента и интензитета на понесените страдания, съответно не може да бъде надлежно определен и размер на обезщетението. Като се добави към това констатацията, че съдържанието на медицинската документация и свидетелските показания не са обсъдени помежду си и в тяхната съвкупност, това води до липса на надлежно установени основни факти по спора. По тази причина съдебното решение е опорочено не само в осъдителната му част, но и изцяло. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът следва да допусне изслушването на експертиза, както е поискано от ОД на МВР Пловдив, като при постановяване на решението следва да обсъди всички събрани доказателства, като формира надлежни фактически изводи и едва тогава приложи материалния закон. По разноските за касационното производство ще се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение