Решение № 2361 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2016 г.

Решение № 2361 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Г., срещу решение № 48 от 7.03.2016 г. по адм. д. № 29/2015 г. на Административен съд-К. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора в настоящото производство в частта, в която е отказана оторизация за 22 броя животни по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2013 г. в размер на 8622,43 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 8605,52 лв. Върнал е преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите, като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателката направените от нея съдебни разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че в уведомителното писмо били посочени правните основания за отказа за оторизация, чрез позоваването на чл. 2, § 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, както и относно обстоятелството, че в уведомителното писмо били посочени ушните марки на животните. Касаторът твърди, че фактическите констатации в уведомителното писмо се доказвали от даденото заключение по допуснатата и прието съдебно-ветеринарна експертиза. На следващо място касаторът твърди, че от чл. 51, ал. 1 и 2 и чл. 132, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност следвало, че задължение на земеделския стопанин е да поддържа актуална регистрация на животните в Интегрираната система, както и на животновъдния си обект, декларирайки данни за настъпилите промени и пр. Касаторът сочи, че финансовата помощ се предоставя в рамките на пет последователни години и когато при извършена проверка се установи, че животните не са налични в животновъдния обект, то изчисляването на субсидията следва да се съобрази с този факт. По изложените съображения моли съда, да отмени първоинстанционното решение и постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. А. Т., пълномощник на ответната страна по касация, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения в представените писмени бележки, в които противопоставя възражения на тези направени от касатора. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие, за договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лв. - лист 11 от делото. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита за правилно установено от съда, че уведомителното писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Излага аргументи в подкрепа на становището си. Сочи, че съдът при постановяване на акта си не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административния съд-К. се е развило по реда на чл. 145-178 АПК. Съдът е бил сезиран с жалба, подадена от Р. В. С., регистрирана с УРН 557124, срещу уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4167 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него Р. С. е била уведомена за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. в размер на 3364,57 лв. От заявената мярка за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност "ВПС1", за неспазване на изискванията за управление й е намалено заявеното плащане в размер на 16,91 лв. От заявеното подпомагане по направление "Опазване на застрашените от изчезване местни породи" - код АП 46 й е отказана оторизация, защото при извършена административна проверка в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, която е част от Интегрираната система за администриране и контрол съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, регистрираните животни, посочени с ушните им марки- 22 бр. коне не са били налични. Отказаната оторизация е в размер на 8605,52 лв., като за същата сума й е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 17 от Регламент 65/2011 г. Жалбата е била насочена срещу неоторизирането на тази сума за животните и наложената й санкция за бъдещ период. Съдът е анализирал съдържанието на уведомителното писмо, според колоните и вписаните данни в тях в Таблицата на лист 4 от уведомителното писмо, включително и текстовото пояснение на съдържанието на колоните и попълнените редове в тях. Въз основа на този анализ е достигнал до извод, че в уведомителното писмо не са посочени фактическите основания, въз основа на които то е издадено. Отделно от това съдът е допуснал заключение на съдебно - ветеринарно-медицинска експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. От заключението, ведно с приложените писмени доказателства от жалбоподателката, съдът е установил че животните, заявени за подпомагане, през втората година от участие по мярката със съответното направление, са били налични в стопанството й. Тя е притежавала два животновъдни обекта, като е придвижила животните от едното стопанство в другото, след което те са били върнати обратно в първото стопанство. За това придвижване на животните са били издадени съответните ветеринарномедицински свидетелства. Освен това вещото лице е установило, че животните са налични, но ветеринарният лекар, който е издал свидетелството за придвижване не го е отразил своевременно в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Отразяването е станало по-късно и е извършено от друг лекар. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че Р. С. за втора поред година е кандидатствала за подпомагане по направление с агроекологичен код АП 46, като в заявлението за подпомагане за кампания 2013 г. е заявила същия брой коне, със същите ушни марки, като ушната марка само на едно животно е била променена, според описанието за причините за това от експерта, а за 2015 г. й е била оторизирана сума за подпомагане за кампания 2014 г. за същия брой коне с ушни марки, която е била прихваната за наложената й санкция с обжалваното уведомително писмо. От доказателствата съдът е приел за установено, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, но при допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването му, както и на материалния закон. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо липсват фактически констатации, послужили за издаването му, а посочените правни основания не съответстват на разпоредбите на чл. 16, чл. 17 и 52 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложените само "Наредба № 11". Поради това е приел, че уведомителното писмо не съответства на изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК в обжалваната му част и е осъдил ДФЗ да заплати на Р. С. направените от нея разноски в размер на 1295,94 лв. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилни са изводите на съда, че в уведомителното писмо, в обжалваната му част, в таблицата на стр. 2, не се съдържат фактически констатации, установяването на които е довело до отказ от оторизация. От словесната част на текста в таблицата не става ясно дали е извършена проверка на място или проверка само в регистрите на Системата за идентификация и регистрация на животновъдните обекти, кога е станало това и правното основание на нередността. В този смисъл мотивите и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Позоваването на чл. 2, § 24 от Регламент (ЕО! № 1122/2009 на Комисията пояснява какво означава "определено животно"- това е животно, за което са изпълнени всички условия, установени в правилата за отпускане на помощ. Земеделският стопанин при прочитане на текста в посочената таблица едва ли би могъл да се ориентира относно вида на проверката и установената нередност, както и правното основание за това. В описателната част на колона 4, на стр. 5 от уведомителното писмо, следва почти същото съдържание, както описаното в таблицата, а именно: брой животни след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Поради тази неяснота на описателната част на конкретните таблици по мярката, липсата на какъвто и да било друг съпроводителен документ за извършената проверка и нейния вид, както и позоваването веднъж на норма от регламент, а в последствие на Наредба № 11, води до извод за липсата на фактическите основания, послужили на органа да издаде акта си. Не е посочено и кои норми от Наредба № 11 са нарушени, поради което правилно съдът е приел, че липсват норми от Наредба № 11 които да са нарушени, като е разгледал всяка една от общите и специални хипотези на чл. 16, чл. 17 и 52 от Наредба 11. В хода на съдебното следствие съдът е установил фактите по спора, които са послужили на административния орган да издаде уведомителното си писмо, но тези фактически констатации са били опровергани от приложените писмени доказателства, включително и от заключението на експерта, което ги е потвърдило. Нередността, на която е направено позоваване в уведомителното писмо-неоткриване на животните в животновъдния обект, при извършена административна проверка сочи на прилагане на чл. 65 от Наредба № 11. От редакцията на текста става ясно, че административните проверки, извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол, чест от която е и Системата за идентификация и регистрация на животновъдните обекти - чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, в релевантната му редакция, към момента на издаване на уведомителното писмо, се следва от друга проверка, тази описана в ал. 2 на същата норма. Безспорно е, че Р. С. е подала заявление за плащане, защото година е втора, по агроекологична дейност - традиционно животновъдство с направление опазване на застрашени от изчезване местни породи - чл. 2, т. 5, б. "а" от Наредба № 11. В чл. 65, ал. 2 е посочено, че при извършване на административни проверки разплащателната агенция използва наличната в регистъра на Българската агенция по безопасност на храните към датата на подаване на заявление от кандидата информация. При установяване на несъответствие между декларирания брой животни и информацията в регистъра на БАБХ ДФЗ - РА изисква от земеделските стопани всички необходими документи, които следва да бъдат представени в срока по чл. 59. Тази ал. 2 от чл. 65 не е изпълнена при извършената административна проверка. Административният орган не е изискал от жалбоподателката да представи доказателства относно липсата на животните след като този факт е установил при извършената административна проверка. Ако бе изпълнил задължението си той вероятно щеше да стигне до друг извод, а именно, че животните са преместени на друго пасище и са налични, каквито са доказателствата по делото. В подкрепа на този извод са и фактите, че за следващата стопанска година на Р. С. е оторизирана сума за същия брой коне, която е прихваната за предходната година. Това обстоятелство води до извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила от страна на административния орган, включително и до допуснато нарушение на правото на защита на земеделския стопанин, защото Р. С. е притежавала необходимите документи за придвижването на животните и е могла да го представи при поискване. Доводът в касационната жалба, че уведомителното писмо съдържало фактически констатации, които се доказвали от извършената експертиза е неоснователен. Експертизата е доказателствено средство, събрано в хода на съдебното следствие. Вписването на фактическите обстоятелства в уведомителното писмо е различно. Това са фактите от действителността, установени от административния орган. Така установените факти той подвеждане под хипотезата на съответната правна норма и ако те съвпаднат административният орган следва да посочи нарушението, установено в тази норма. Неизпълнението на изискването на чл. 65, ал. 2 от Наредба № 11 от страна на административния орган сочи на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, описано вече. Неправилно е и тълкуването на чл. 132, ал. 2 ЗВМД, направено в касационната жалба, че земеделският стопанин е длъжен да поддържа актуална информация относно регистрацията на животните в БАБХ. За целта е издадена Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз от министъра на земеделието и храните, при законовата делегация, посочена в § 6 от ПРЗ на тази наредба. В нея е посочено, че БАБХ е официалната компетентна служба за идентификация на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти се извършва от БАБХ- чл. 3, ал. 1 и 2 от посочената наредба. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № 61 от 2006 г. данните от ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване се въвеждат в електронната база данни от ветеринарния лекар, отговарящ за пазара или събирателния център. В конкретния случай е доказано, че ветеринарният лекар не е изпълнил задължението си да въведе данните за придвижването на животните, което му бездействие не може да се вмени като неизпълнение на задължение на земеделския стопанин. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение