Решение № 174 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 84/2011 г.

Решение № 174 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 84/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 17 от 9.11.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1386 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 1619 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1890 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 1471 от 2009 г. по описа на Асеновградския районен съд, 1-ви граждански състав и е отхвърлен иска на С. К. Б., Г. К. С., М. К. К., К. М. К. и А. К. К. срещу община "А." за възстановяване на собствеността и предаване на владението на част с площ от 1 017 кв. м., ограничен с буквите "АБВГДЕЖЗА" от поземлен имот №....... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 11 830 дка с трайно предназначение урбанизирана територия. Касацията е допусната по следните въпроси:

• недопустим или неоснователен е иска за ревандикация ако не е налице самостоятелен обект на вещно право на собственост, който да подлежи на ревандикация;

• когато не е подаден отговор по чл. 131 ГПК в срок и не са оспорени представените с исковата молба документи и пропуска не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, следва ли да се обсъждат възраженията на ответника относно собствеността на земята или те са преклудирани;

• каква е правната природа и правните последици на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и пределите му с оглед чл. 297 ГПК;

• Издаденото решение от ОС "З." след постановяване на съдебното решение представлява ли титул за собственост;

• компетентна ли е ОС "З." да издаде второ решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя след като има такова, което не е било оспорено и е влязло в законна сила и с него е била възстановена земеделската земя.

Ответника община "А." е представила писмено становище, в което подържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна и решението е неправилно.

При постановяването му съдът се е съобразил със следната фактическа обстановка въз основа на която е направил и обоснованият извод, че С. К. Б., Г. К. С., М. К. К., К. М. К. и А. К. К. не установяват правото си на съсобственици на * идеална част от терен с площ от 1 017 кв. м., ограничен с буквите "АБВГДЕЖЗА" от поземлен имот №....... по кадастралната карта на [населено място], целият от 11 830 дка с трайно предназначение урбанизирана територия по реда на пълното и главно доказване. Ищците са претендирали право на собственост, придобито по наследство от К. С. С., б. ж. на [населено място], кв. Г. В., починал на 13.07.1964 г. и земеделска реституция, за която се легитимират с решение №... от...... г. по гр.д. № 251 от 2007 г. на Асеновградския районен съд, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В. съд обосновано е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки - правоспособност и дееспособност на ищците, правен интерес от предявяването на иск и отсъстват отрицателните процесуални предпоставки- да не е налице сила на присъдено нещо по спора и др. Индивидуализацията на обекта на ревандикацията би имала значение за редовността на исковата молба съобразно изискванията на чл. 124, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, т.е. относима е към субстанциране на спорното материално право и към редовността на исковата молба. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. В настоящия случай касаторите ищци са индивидуализирали обекта на спора, включително като са приложили и скица, изготвена от вещо лице. Те се легитимират като собственици с решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което замества индивидуалният административен акт на ОСЗГ, тъй като в текста на закона се казва, че съдът разглеждайки жалбата срещу отказа за възстановяване на земеделска земя се произнася по същество, т.е. постановява краен съдебен акт, с който възстановява правото на собственост какъвто е и настоящия случай. Постановеното решение на ОСЗГ въз основа на това съдебно решение има констативен, а не конститутивен характер в този смисъл е и т.12, пр.2 от Решение №..... от...... г. на ОСЗГ, [населено място]. Община "А." е направила правопогасително възражение като подържа, че имота е публична общинска собственост с предназначение - комплекс за образование, училище и детска градина и е част от парцел......, кв..... по плана на [населено място] и в момента се застроява. Посочва че субективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ нямат обвързваща сила по отношение на общината, тъй като не е участвала в съдебното производство.

Настоящия състав не споделя това възражение, тъй като в административното производство, а в последствие и в съдебното като ответник е участвала общинска служба "З.", която е орган на общината, поради което постановеното с нейно участие решение има задължителна сила и за община "А. ". Освен това това възражение не е направено своевременно и не следва да бъде зачетено.

Исковата молба по настоящето дело е подадена на 17.11.2009 г., т. е при действието на настоящия Гражданско процесуален кодекс, който с нормата на чл. 131 ГПК въвежда изискването за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок от съобщението. Този срок е започнал да тече за община "А. " на 20.11.2009 г. и не е спазен. Отговор е постъпил на 12.02.2010 г. и с него освен, че е изразено становище по иска са представени и доказателства: акт за публична общинска собственост и разрешение за строеж, които неправилно са включени в доказателственият материал без да е налице условието за преодоляване на преклузията, посочено в чл. 133 ГПК, а именно непредвидените обстоятелства, които са препятствали представянето на доказателствата. Този дефект е следвало да бъде отчетен от въззивната инстанция, която е втора инстанция по същество, което не е направено.

Настоящият състав на ВКС намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като са налице елементите на фактическият състав: ищците-касатори са съсобственици на имота и са го установили по реда на пълното и главно доказване като са го придобили по наследство и реституция в реални граници. Ответниците са обвързани от субективните предели на постановеното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с което в полза на ищците е възстановена собствеността върху имота, а ответниците осъществяват фактическа власт без наличието на правно основание, което да е противопоставимо на ищците. Имота е индивидуализиран с приложената скица на л. 48 от, изготвена от техническият експерт К. П. П., чието заключение е изслушано в първата инстанция. Тази скица, която приподписана от състава и ограничена с буквите АВГДЕЖЗА е терена, който е възстановен на касаторите по реда на ЗСПЗЗ и който следва да се ревандикира в тяхна полза до * идеална част за която касаторите се легитимират като собственици.

Общината дължи на касаторите разноски в размер на 1 600, 80 лв., които са определени по представените счетоводни документи и които са присъдени по компенсация. По делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.