Решение № 3838 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2013 г.

Решение № 3838 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Биоинвест" ЕООД против решение № 985/26.04.2013 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 772 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 241103562/30.11.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 168/15.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 69 345.61 лева, както и начислената лихва в размер на 6 651.01 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител Галя Коева оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу ревизионен акт № 241103562/30.11.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 168/15.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 69 345.61 лева, както и начислената лихва в размер на 6 651.01 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени писмени доказателства, прието е експертно заключение, въз основа на които не може да бъде направен категоричен извод, че са извършени доставките от доставчиците "М - Ком Михайлови и сие" ЕООД, "Терзиев и сие 62" ЕООД и "Мимтрейд 2010" ЕООД, тъй като няма достатъчно доказателства за извършения транспорт и приемане и предаване на стоката . Съдът е приел за установено, че предмет на доставките са пшеница, царевица и дърва за огрев, за които са издадени процесните фактури, но липсват доказателства за реалното им извършване. Този извод на съда не е променен и от приетата по делото ССЕ, която е установила единствено счетоводното отразяване на фактурите. Административният съд е приел за законосъобразни изводите на ревизиращият орган, че фактурите не документират реално извършени стопански операции, поради което за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит. При извършена насрещна проверка доставчиците "Терзиев и сие 62" ЕООД и "Мимтрейд 2010" ЕООД не са открити на адреса, като не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на дружествата, поради което съдът е възприел извода на органите по приходите, за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на реална доставка. Съдът е приел, че произхода на стоката не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, както и неоткриване на доставчика на декларирания от него данъчен адрес, но фактът на реалното прехвърляне на собствеността или фактическото предаване на вещите, които са родовоопределени следва да бъде установен от получателя. По делото в тази насока не са ангажирани доказателства, поради което съдът е приел, че издаването на данъчна фактура, включването й в СД и ДП, съответно издаден РА на доставчика, не водят до извод за реално осъществена доставка. Решението е правилно. Предмет на процесните доставки са родовоопределени вещи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. Във връзка с получаване на стоката - пшеница и царевица в хода на ревизията и съдебното обжалване са представени процесните фактури, и заключение на ССЕ, досежно осчетоводяване при получателя и единия от доставчиците - "М - Ком Михайлови и сие" ЕООД, като липсват други доказателства, които следва да се съхраняват при получателя-касатор. Представените от жалбоподателя приемни бележки касаят трето дружество -"А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД, като не се сочи връзката на жалбоподателя с това дружество. Договор, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне и заприходяване, транспортни документи и други, между преките доставчици и касатора не са представени от същия, поради което законосъобразно АС е достигнал до извода, че не е налице първата предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно реалното прехвърляне на собствеността върху стоката или фактическото й предаване, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Неснователно е позоваването от касатора на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Действително това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е налице сходна фактическа обстановка, тъй като липсват доказателства за реалното извършване на доставката и то такива, които следва да се съхраняват и при получателя-касатор, като не е установена и последваща реализация на стоките, което би могло да бъде макар и косвено доказателство за реалното й получаване. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на ДЗЛ е да докаже положителния факт, за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение,