Решение № 4507 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2014 г.

Решение № 4507 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Румен Желязков Димитров от гр. Перник, подадена чрез пълномощник, против решение № 720 от 29.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2524/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Димитров срещу заповед № 2903/26.08.2013 г. на началника на РУП - Несебър при ОД на МВР - Бургас за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Поддържа повторно твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед, изложени и пред първоинстанционния съд. Иска отмяна (или прогласяване нищожността) на съдебния акт, като спорът бъде разрешен по същество с прогласяване нищожността на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът, началникът на РУП - Несебър при ОД на МВР-Бургас, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Бургас е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № 2903/26.08.2013 г. на началника на РУП - Несебър при ОД на МВР - Бургас за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. За да отхвърли жалбата, съдът е развил подробни съображения по всеки един от наведените доводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът повторно излага възраженията си, наведени пред първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на заповедта, на които съдът обосновано, в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, е противопоставил правните си доводи. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, както и когато откаже да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. В тази връзка доводите на касатора за маловажност на деянието; липсата на настъпили вреди, са неотносими в конкретното административно производство, а подлежат на обсъждане в производството по издаването на наказателно постановление, в което производство се решава въпросът за административнонаказателната отговорност на дееца и налагане на административно наказание. При точно установената фактическа обстановка по делото Административният съд - Бургас е приложил правилно материалния закон. С оглед данните по делото съдът обосновано е приел, че визираните в АУАН факти не са оборени по надлежния ред и административният орган е приложил точната материалноправна норма. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е приложил относимата правна норма. Изводът на съда, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК е правилен. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд