Решение № 6613 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2019 г.

Решение № 6613 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 354/09.08.2019 г. постановено по адм. дело № 262/2019 г. на Административен съд – В., с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо изх. № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответната страна по касационната жалба – П. К. Х., чрез пълномощника си адв. М. Стоянова, в писмен отговор и писмено становище, както и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. К. Х. срещу уведомително писмо изх. № 02-060-6500/950 от 15.02.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", с код БРП2, в размер на 23251, 80 лв. Установено е, че Харизанова е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 500091 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), като за кампания 2017 г. е подала заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер 06.26.0517/69507 от 15.05.2017 г. (л. 97 и сл. от делото), с което кандидатства за втора поредна година по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление "Биологично растениевъдство", като е заявила за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и договор за контрол на биологичното производство. Заявителката е декларирала площ за кампания 2017 г. от 96, 65 ха, с код на дейността БРП2 – за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи (ливади-пасища), съгласно Приложение 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г (Наредба № 4/2015 г.). В оспореното писмо лаконично е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. площи по мярката 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", процесната година е втора година от последно поетия от Харизанова ангажимент по това направление. Като фактическо основание за отказа от финансиране в колона 10 от таблицата на стр. 2 от писмото е посочено "неспазване на базови изисквания", а като правно основание органът се е позовал на Раздел V "Намаление при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020", б. "а" Направление "Биологично растениевъдство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изменена със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите. По делото е изискана и представена информация от контролиращото лице, с което земеделският стопанин има сключен договор, от която е видно, че към 15.05.2017 г. - датата на подаване на заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер 06.26.0517/69507/15.05.2017 г. парцелите със следните БЗС номера: 12259-1587-1-1; 12259-1716-2-1; 12259-1779-1-1; 12259-611-1-1; 12259-690-11-3; 12259-690-8-1; 54506-10-1-1; 55070-186-1-1; 55070-186-2-1; 55070-186-3-1 са били със статут в преход към биологично производство. За да отмени уведомителното писмо, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на законовите изисквания за форма и при неправилно приложение на материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Съдът е приел, че в уведомителното писмо не са посочени обстоятелствата относно кои базови изисквания не са спазени, като същите са подробно изброени в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Приел е, че в обжалвания акт и в документите по административната преписка липсват констатации за неспазване на изискването за надвишаване на минималните периоди за преход на заявените за подпомагане площи, каквато теза е изложена от процесуалния представител на административния орган. Приел е, че оспореното уведомително писмо е издадено при липса на мотиви, поради което го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 10 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, могат да се приемат за мотивите за постановяване на отказа, но в случая не са фактически и правно обосновани. В конкретния случай, административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. а "Направление "Биологично растениевъдство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Горепосочената заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните е изменена със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, като по т. 1 след думите "кампания 2016 г. " се добавя "и кампания 2017 г. ", а в т. 2 думите "Министерство на земеделието и храните" се заменя с "Министерство на земеделието, храните и горите". Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, за направление "Биологично растениевъдство" (б. а) в т. А) "Базови изисквания" е посочено, че когато е констатирано неспазването на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от избираемата площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., се считат за площи, за които земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат размерът на площите. Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предоставя информация, че е биологичен или в обратния случай. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания са следните: 1. 1. Обработваеми земи: · Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води; · Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; Забранява се изгарянето на стърнищата; 1. 2. Трайни насаждения: Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води; Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; 1. 3. Постоянно затревени площи: Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води; Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa); За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания (съобразно наименованието на колони 10), но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил посочените в приложението базови изисквания и правилно е достигнал до извод, че нито от данните в уведомителното писмо, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. От процесното уведомително писмо не може да се установи, каква точно е причината за постановения отказ – кои базови изисквания не са спазени, като правилно решаващият съд е приел, че не може да се сподели, че мотивите са допълнени в съдебната фаза, чрез развитите в съпроводителното писмо доводи, че земеделският стопанин не е спазил изискването за минималния период на преход. В касационната жалба отново се твърди нарушение на земеделския стопанин във връзка с неспазването на минималния период на преход за заявените за подпомагане площи. От приложената по дело информация от контролиращото лице, с което земеделският стопанин има сключен договор е видно, че към 15.05.2017 г., датата на подаване на заявление за подпомагане парцелите, описани в заявлението са били със статут в преход към биологично растениевъдство, с оглед на което не може да се изисква земеделският стопанин да ги декларира като "биологични" към посочената дата 15.05.2017 г. Към този момент не са изпълнени стъпките, в това число и относно контрола и установяването от страна на контролиращото лице, че парцелите са със статут "биологичен", съответно към момента на подаване на заявлението получаването на статут "за биологично растениевъдство" е бъдещо несигурно събитие. Вярно е, че този статут е установен към края на 2017 г., но посоченото е ирелевантно към момента на подаване на заявлението. В този смисъл правилно е посочен код за площи "в преход", отговарящ на текущото състояние на същите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заявлението за подпомагане е подадено в законовите рамки, като няма задължение заявителят да изчака последния ден на срока, за да изтече нормативния двугодишен срок за преход, съответно в заявлението площите да бъдат посочени като биологични. Не може да се възприеме и възражението, че е била налице възможност за извършване на корекция в кода на площите, тъй като контролиращото лице едва към дата 23.07.2017 г. е удостоверило статут на площите "биологични". Правилно съдът е приложил и материалния закон като е приел противоречие с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. дефиниращ "преход" от небиологично към биологично земеделие като период в рамките на определен срок, по време на който са прилагани изискванията на биологично производство. Продължителността на този период е фактически въпрос, докато нормативната уредба на вътрешното право свързва периода на "преход" с изтичане на минимално предвидените за съответните мерки срокове, за процесната мярта - най-малко две години за ливади и площи с многогодишни култури. Изложените от решаващият съд мотиви относно неспазване на материалния закон и целта на закона се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, която е своевременно заявена и е доказана за сумата от 800 лева, действително внесено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,