Решение № 5475 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2010 г.

Решение № 5475 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Чергаров от гр. Пазарджик срещу решение № 604 от 10.12.2009 г. по адм. дело № 639/2009 г. на Административен съд Пазарджик, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Васил Атанасов Чергаров от гр. Пазарджик против заповед № 1744 от 2.09.2009 г. на кмета на Община гр. Пазарджик. С оспорената заповед е наредено да бъде премахната освидетелствана с протоколно решение № 14 от 2.07.2009 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ при община Пазарджик съществуваща едноетажна сграда в УПИ VIII-480, кв. 361 по плана на гр. Пазарджик. Съдът е обсъдил фактическите и правните основания, изложени в оспорената заповед и е стигнал до извода, че заповедта е законосъобразна. Административният орган при повторното издаване на заповедта се е съобразил с указанията на съда, видно от изложените мотиви в акта с посочване решението на съда. Установява се, че заповедта се предхожда от извършила проверка на 3.07.2009 г. от общината с указания до жалбоподателя в 15 дневен срок да предприеме съответните действия за укрепване на сградата. Със заповед № 2394 от 21.11.2007 г. на кмета на община Пазарджик е назначена комисия със задача да освидетелствува жилищни и други сгради на територията на община Пазарджик, които са станали опасни за здравето и живота на гражданите и са негодни за използване и са застрашени от самосрутване. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице установява фактическа обстановка идентична с тази посочена в заповедта - сградата, предмет на заповедта е строеж, като основните конструктивни елементи са разрушени и продължават да се разрушават под влияние на атмосферните процеси, същата е опасна за обитателя й и за гражданите, тъй като е разположена на уличната регулация. Тази констатация безспорно налага извода, до който е стигнал съдът, че в оглед състоянието на сградата тя е опасна за здравето и живота на гражданите и е негодна за използване. Изводите на съда не са опровергани пред настоящата инстанция. Заповедта е издадена при наличие на предпоставките на чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, поради което материалният закон правилно е приложен. Представеното от касатора пред настоящата инстанция конструктивно становище от инж. Игнатиев от Камарата на инженерите в инвестиционно проектиране описва състоянието на сградата, което е същото както е определено и от административния орган, поради което не води до извод различен от този до който е стигнал съда. По отношение становището от същия експерт за възможността за ремонтиране само на част от сградата, този извод е в противоречие с установеното в заключението на вещото лице, което сочи, че поради разрушението на основни конструктивни елементи от сградата и продължаване на процеса на саморазрушаване, както и невъзможността да се предприемат спешни мерки практически заздравяването й е невъзможно. Изчерпателен отговор на този въпрос в същия смисъл е даден от вещото лице в проведеното съдебно заседание на 12.11.2009 г. При проверката на решението от настоящата инстанция се установи, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доводите на касатора в тази посока са неоснователни. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което,