Решение № 10425 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2014 г.

Решение № 10425 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Михайлов Томов от гр. София, чрез пълномощник - адвокат Александър Иванов срещу решение № 3711 от 4.06.2014 г., постановено по адм. д. № 6973/2013 г. на Административен съд - София-град. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени решението на административния съд, както и да отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - кметът на район Оборище се представлява от юрисконсулт Вълчев, който оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, предлага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Любомир Томов срещу заповед № РД-09-99 от 29.05.2013 г., издадена от кмета на район Оборище, Столична община. Със заповедта на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено да се изземе общински имот, представляващ реална част с площ от 60 кв. м. от УПИ ХIII-за жилищно строителство, КОО и озеленяване в квартал 8, ГГЦ - Зона Г-14, от имот с идентификатор по ККР 68134.402.66, подробно описан в заповедта и актуван с акт за частна общинска собственост № 644 от 15.04.2002 г. Имотът се намира в гр. София, ул. Бачо Киро № 13-15. Реалните граници на имота, предмет на оспорената заповед са от изток - строителен обект в УПИ ХIII, на запад - УПИ IV-6, поземлен имот с идентификатор 68134.402.72, север - УПИ VIII-15, поземлен имот с идентификатор 68134.402.65 и от юг - метална ограда с врата към част от УПИ ХIII. Административният съд е установил, че за имота е издаден АЧОС № № 644 от 15.04.2002 г. С констативен акт № ОС-0804-2812/10 от 27.05.2013 г. служители на общинската администрация са установили, че имотът се ползва от Любомир Томов без да има правно основание за това. Оспорващият е противопоставил на твърденията на общинската администрация за ползване на имота без правно основание три броя нотариални актове - приети като доказателство по делото и твърди, че на основание тези актове той е собственик на тези 60 кв. м. от цитирания имот. Представени по делото са и решение на съда по спор на основание ЗКИР, което решение, както и доказателствата, свързани с постановяването му не са относими към спор с правно основание чл. 65 ЗОС. При така установените обстоятелства, кметът на район Оборище е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и е издал процесната заповед, с която е разпоредил имотът да се изземе от Любомир Томов, тъй като се владее без правно основание. Като е събрал допустимите и относими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящият състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата законова форма. Изложени са фактическите и правни основания за издаване на акта и са спазени административнопроизводствените правила. Административен съд - София-град е приел, че са налице материалноправните предпоставки на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - налице е общински имот, който се държи или владее без основание. Представените нотариални актове са потвърждение на изводите на съда, че между страните съществува спор за собственост, който не е предмет на това производство. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Административният съд подробно и обосновано е мотивирал правните си изводи въз основа на установените обстоятелства. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, които са свързани отново със спорното право относно собствеността на имота. Вещното право на собственост не е противопоставимо на административното правоотношение, което се създава с оспорения административен акт между административния орган и адресата на акта. Освен това, индивидуализирайки имота - предмет на оспорената заповед - и този, предмет на представените от оспорващия нотариални актове не обосновават извод за идентичност. Не може да се направи извод, че Любомир Томов владее имота на правно основание, а именно като негов собственик. Не е в компетентността на административния съд в производство по оспорване на административен акт да преценява собствеността на определен имот. Противното би означавало съдът да излезе извън предмета на делото и извън, определените в чл. 128 АПК дела, които са подведомствени на административните съдилища. За да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1 ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси, включително и тези, свързани със спор за собствеността на имота, са неотносими към настоящия правен спор и тяхното изследване е ирелевантно за преценка законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1 ЗОС. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото и направеното с писмената защита от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва такова да се присъди, като размерът от 300 лева е определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд