Решение № 176 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2010 г.

Решение № 176 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "Импакт корпорейшън" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Цариградско шосе" № 149 решение № 136/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е отнето разрешение № ООп-18-00/01.06.2007 г., издадено от министъра на околната среда и водите, поради неизпълнение на предвидените в чл. 11, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и на неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспореното решение № 136/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 68, ал. 3 от ЗУО, е отнето разрешение № ООп-18/1.06.2007 г., издадено от министъра на околната среда и водите на "Импакт Корпорейшън" АД. С предходна заповед № РД-438/05.05.2010 на министъра на околната среда и водите на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 49, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, "Импакт корпорейшън" АД е задължено да заплати продуктова такса за опаковки за периода 1.01.2009 - 31.12.2009 г. Мотивите на решение № 136/13.05.2010 г. са, че дружеството не е постигнало целите по оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки, посочени в чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО. Посочено е, че отпадъците от дървесина, които са 15 на сто от образуваните през същия период отпадъци са оползотворени за получаване на енергия, но не са рециклирани, т. е. не са възстановени или възобновени суровинните им свойства. Пластмасовите отпадъци са предадени и рециклирани от "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, като при извършена проверка от РИОСВ - Бургас на площадката в местността "Стоян Станкова парцел", с. Извор няма изградена и работеща инсталация за обработка на пластмасови отпадъци. Прието е също така, че дружеството - жалбоподател е сключило договори с девет общини за въвеждане на ефективни системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, но при проверката е установено, че реално подписаните договори са само с 6 общини, а за останалите три липсват такива. Поради това административният орган е приел липсата на изпълнението на целите за оползотворяване на отпадъци и е отнел издаденото разрешително на жалбоподателя. Жалбоподателят е внесъл одиторски доклад, в който е посочена постигната цел по рециклиране по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР ЗУО за 2009 г. са декларирани пуснати на пазара опаковки от 16 128,390 тона, като са рециклирани/оползотворени отпадъци от опаковки от 7633,604 тона или е изпълнена цел по оползотворяване 47,33%, от които са рециклирани хартия и картон 61,60%, пластмаси - 32,20%, дървесни отпадъци - 28,11%, стъкло - 49,43%, метал - 62,76%. Административният орган е изложил мотиви, че неправилно "Импакт Корпорейшън" АД е оползотворило отпадъците от опаковки чрез изгаряне с код R1, по смисъла на § 1, т. 17, б."а" от ДР на ЗУО, в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "д" и § 9, ал. 1, т. 5, б. "ж" от ПЗР на ЗУО, изрично изикващи тяхното рециклиране. Изложени са съображения, че по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ПЗР на ЗУО, "рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване и възобновяване на суровинните им свойства и не включва тяхното изгаряне, поради което не може да бъде приет одиторския доклад за постигане на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. При така приетите доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон предвижда, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а съгласно ал. 2 - продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 ЗУО е регламентиран в гл. шеста от НООО, където в чл. 48, ал. 1 е предвидено, че производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година, представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, с фактически констатации, във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по Наредбата. Съгласно ал. 2 на чл. 48, докладът се изготвя от специализирано одиторско предприятие по изискванията, залегнали в Закона за независимия финансов одит. Според чл. 49, ал. 1 от НООО, министърът на околната среда и водите, до 10 март на текущата година, въз основа на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1, определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. Безспорно е било установено по делото, че жалбоподателя е лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същите отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗУО, в случай, че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 - 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти. Съгласно § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР на ЗУО, прилагането на чл. 11, ал. 3 на закона е в постепенни, поетапно предвидени за постигане параметри, като изискването за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. е не по-малко от: 46 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията; 45 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират; 17 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират; 46 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират; 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират и 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от дървесина се рециклират. Основанията за отнемане на издаденото разрешение са изчерпателно изброени в чл. 68, т. 1 до 5 от ЗУО, като правното основание за отнемане на разрешителното на жалбоподателя е разпоредбата на т. 2, съгласно която разрешителното се отнема при действия и бездействия от страна на организацията по оползотворяване, довели до съществено неизпълнение на целите по закон или наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона. След като с акта си административният орган е приел, че е налице неизпълнение на целите, в тежест на дружеството, извършващо посочената дейност е да установи и докаже изпълнението от своя страна, въз основа на което същото не следва да заплати продуктова такса. В случая фактическите констатации в заповедта са оспорени от жалбоподателя. Спорът по делото е досежно тълкуването на понятията "рециклиране" и "оползотворяване" на отпадъците, и конкретно по отношение на дървесните отпадъци, които дружеството - жалбоподател е оползотворило чрез изгаряне с код R1, и административният орган е приел, че този начин на оползотворяване на отговаря на изискването за постигане на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Тази норма от закона изисква от лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползвотворяване. Дефинициите на понятията "рециклиране" и "оползотворяване на отпадъците" са дадени в § 1, т. 9 и т. 17 от Допълнителната разпоредба на ЗУО, като "рециклирането на отпадъците" е дейност за възстановяване и възобновяване на суровинните им свойства, а "оползотворяването на отпадъците" е всяка от следните операции, обозначена със съответния код, като са изброени изчерпателно дейностите и отговарящите за тях кодове, и б."а" е използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия - код R1. В чл. 4 от ЗУО са посочени реда и последователността на начините, по които се постигат целите на този закон и те са следните: т. 1- предотвратяване или намаляване на количеството и опасните свойства на образуваните оптадъци по посочените в т."а-в" начини; 2. рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, чието образуване не може да се предотврати и 3. обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/ или оползотворяване. Съпоставени разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗУО водят до извода, че законодателят е придал равно по степен значение на рециклирането и оползотворяването на отпадъците за постигане на целите му, с цел да се даде възможност на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на техния вид и в рамките на определените проценти в чл. § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР на ЗУО да ги рециклират или оползотворяват. Следователно, при предоставена възможност за оползотворяване на отпадъците от дървесина, които жалбоподателят е използвал за получаване на енергия по смисъла на § 1, т. 17, б."а от ДР на ЗУО, не може да се приеме, че той не е постигнал предвидените в чл. 11, ал. 1 цели на закона. Това е така, защото когато законодателят е поставил съюз и между понятията "рециклиране " и "оползотворяване " в чл. 11, ал. 1 от ЗУО, това не означава изискване за кумулативно прилагане и на двата начина по отношение на всички видове отпадъци, които пуска лицето, а означава, че могат да бъдат използвани един от двата начина по отношение на различните видове отпадъци. Такова тълкуване съответства и на разпоредбите на чл. 12 от Директива 75/42/ЕИО, която използва понятието "обезвреждане " на отпадъците и то представлява: 1. събирането, сортирането превоза и траспонирането на отпадъци, както и съхранението им на или под земната повърхности и 2. мероприятия по преобразуването, необходимо за повторната им употреба, оползотворяването или рециклирането им, т. е. рециклиране и оползотворяване са два метода за осъществяване на целите на ЗУО, които могат да бъдат използвани от жалбоподателя. След като "Импакт Корпорейшън" АД е използвало законно регламентирани методи и начини на обезвреждане на отпадъците, които пуска на пазара, то незаконосъобразно административният орган е приел неизпълнение на целите на закона, предвид изгаряването на дървесните отпадъци по съответния ред. Второто основание за отнемане на разрешителното е констатирана липса на инсталация на площадката в местността "Стоян Станков парцел", с. Извор, която е експлоатирана от "Ел Ди Си интернешънъл" ЕООД. Към административната преписка са приложени два договори от 3.01.2009 г. и от 23.11.2009 г. между "Импакт Корпорейшън" АД и "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, съгласно които жалбоподателят като възложител предоставя за обработка отпадъци, което преработвателят е длъжен да приеме на своя производствена площадка и да рециклира срещу заплащане. При наличие на договорни отношения между двете страни и самостоятелни разрешения на "Ел Ди Си Интеренешънъл " ЕООД да извършва дейности по събиране и третиране на отпадъци, негово е задължението да извършва тези дейности, поради което жалбоподателят не може да носи отговорност за действията на трето лице. При липса на доказателства за неизпълнение на договорните отношения от страна на жалбоподателя, той не носи отговорност за неизпълнение на задълженията на другата страна по договора. На това основание отнемането на разрешението също е незаконосъобразно. Третото основание за отнемането на разрешението е липса на договори с общини Алфатар, Кайнарджа и Дулово и липса на контейнери за разделно събиране в тези общини. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил договор от 21.07.2009 г. между него и кмета на община Кайнарджа, договор от 3.10.2009 г. с кмета на община Дулово и от м. 10.2009 г. с кмета на община Алфатар, които опровергават констатациите на административния орган за липса на договори за разделно събиране на отпадъците в тези общини, а по отношение на контрола за изпъленението им административният орган не е представил констативен протокол за извършена проверка, която да е установила неизпълнението на тези договори. Констативният протокол от 20.04.2010 г. касае само извършената проверка на инсталацията за отпадъци в с. Извор, с оглед на което неговите мотиви за липса и за неизпълнение на договорите с посочените по-горе три общини не са подкрепени с доказателства. Поради това като противоречащо на материалноправните разпоредби и на целта на закона /отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК/, решение № 136/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменено. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, предвид представените доказателства за направени такива, административният орган следва му да заплати разноски, представляващи платената държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева /ответникът не е направил възражение за прекомерност на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК/. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение