Решение № 5714 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение 577 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело 119/2023 г. от Административен съд София област (АССо), с което е отменено нейно решение ППН-01-366/25.08.2021 г. в частта му, с която на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент 679/2016 г. за извършено нарушение по чл. 5, § 1, б. в от същия Регламент е разпоредено С. Димитров да премахне камера 3 и преписката ѝ е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба С. Димитров в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба С. Кърчев не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССо е било решение на КЗЛД ППН-01-366/25.08.2021 г., с което е приета за частично основателна жалба ППН-01-366/29.05.2020 г., без да посочат името на жалбодателя, по отношение на камери 1, 2 и 3(съгласно приложения към преписката констативен протокол), чрез които се заснемат обществени пространства и имоти, чужда собственост в нарушение на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 679/2016 и на основание чл. 58, § 2, б. в от същия разпорежда на администратора на лични данни С. Димитров да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на същия, като за целта да предприеме действия, с които да преустанови заснемането на обществени пространства, осъществявано с камери 1 и 2, като за целта промени обхвата на заснемане от тях по начин, по който не заснемат обществени площи и чужда собственост, а при фактическа невъзможност за пренастройване или пренасочване по указания начин да премахне същите. С решението е разпоредено и премахването на камера 3, в която част е обжалвано същото и е определен е едномесечен срок от влизане в сила на акта за изпълнение, като жалбата е приета за неоснователна по отношение на камера 4. В обжалваната пред настоящата инстанция част от решението първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на разпоредбата на чл. 6, § 1, б. е от Регламента. Поради това актът на КЗЛД е отменен в тази му част и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази му част. Решението е правилно Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при отчитане на безспорно установеното обстоятелство, че с обхвата на заснемане на камера 3, че обработването на лични данни с нея не е съобразен принципа по чл. 5, § 1, б.в от Регламента - обработваните лични данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват (свеждане на данните до минимум"), при постановяване на решението в обжалваната му част КЗЛД не е съобразено, че обработването им е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, обосновани от последния, съобразно предвиденото в чл. 6, § 1, б. е от Регламента, при което неправилно е разпоредено премахването ѝ. Правилен е изводът на АССо, че в случая при така установеното обработването на лични данни в съответствие с цитираните разпоредби е достатъчно да бъдат коригиран обхватът ѝ на заснемане при спазване на баланс между интересите на администратора на лични данни и субектите на тези данни. Ето защо правилно решението на КЗЛД е отменено в тази му част, а преписката е върната на органа за произнасяне, при спазване на дадените указания, като в тази насока следва да бъде посочено, че при определяне на коригирания обхват в изпълнение на дадените от съда указания КЗЛД следва да съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз относно тълкуването при използване на видеозаснемане при преследване на законни интереси от страна на администратора защита на собствеността, здравето и живота му и тези на семейството му (дело С-212/13 г.), която е задължителна за органите на държавите членки, както и приетите Насоки 3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства, приети на 20.01.2020 г. от Европейския комитет за защита на данните и по специално тези по т. 3.1. - Законен интерес, член 6, параграф 1, буква е от Регламента. При извършената проверка не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, а и конкретни доводи в тази насока не са изложени в касационната жалба. Решението е обосновано съдът е изяснил напълно релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е извел законосъобразни изводи, които са изложени аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение