Решение № 315 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Ч. - главен инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северна Централна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН и Й. К. началник на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северна Централна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН срещу Решение 6263 от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело 1742/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу дадените задължителни предписания в Констативен протокол 04-02-100/21.12.2023 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Северна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор . Касационните жалбоподатели, В. Ч. - главен инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северна Централна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН и Й. К. началник на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северна Централна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът, Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Василев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е обявил нищожността на дадените предписания в раздел V, т. 2 от Констативен протокол 04-02-100/21.12.2023 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовир Дермен Генеш, находящ се в землището на с. Орловец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, а именно: да се извършат ремонтно възстановителни работи за укрепване в участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на компрометираните съоръжения-преливник, проводящ канал, бързоток и се преведат в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на шахтата на спирателния кран на основния изпускател. Даденият срок за изпълнение е 10.10.2024 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1 от Закона за водите, при спазване на изискванията за форма и на материалния закон, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, според което условие за допустимост на произнасянето на административния орган е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. Това нарушение на административнопроизводствените правила е толкова съществено, че води до нищожност на постановения при допускането им административен акт. Съдът е посочил, че предписанията са дадени повторно, при наличието на предходно издаден констативен протокол, с който са дадени идентични предписания, макар и с различен срок за изпълнение . Към момента на издаване на обжалваните в настоящото производство предписания, предходните предписания със същия адресат и същото съдържание, са били във фазата на съдебно обжалване, поради което е в сила абсолютната процесуална пречка за ново произнасяне, съдържаща се в разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК.Позовавайки се на Решение 4915 от 27.04.2020г., постановено по адм.д. 7981/2019г. по описа на ВАС,VІІ отделение, АССГ е споделил решаващия мотив за нищожност на обжалвания пред него административен акт- наличието на висящо административно производство е пречка за валидно упражняване на правомощието на органа да издаде нов акт на същото основание по отношение на същото лице. Съдебното решение е неправилно. Касационната инстанция споделя изцяло направените от първоинстанционния съд заключения, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен при условията на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите административен орган. Със Заповед А-776/22.12.2021 г., изм. със Заповед А-142/18.03.2022 г., Заповед А-354/27.05.2022 г., Заповед А-577/23.08.2022 г. и Заповед А-603/02.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, са оправомощени да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Правилен е и изводът на административния съд за съответствие на издадените предписания с изискванията за форма и реквизити. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 190а от ЗВ предписанията, дадени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, са адресирани именно до собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях , които съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са длъжни да ги изпълнят. Предписанията за ремонтно възстановителни работи за укрепване в участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние, ремонтно-възстановителни работи на компрометираните съоръжения-преливник, проводящ канал, бързоток с цел привеждането им в експлоатационно състояние , както и предписанието за извършване на ремонтно-възстановителни работи на шахтата на спирателния кран на основния изпускател, са съобразени с изискванията на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 от Закона за водите и чл. 46 и чл.47 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, според които собственикът на язовира следва да стопанисва и поддържа техническата и безопасната му експлоатация и да се грижи за опазването на околната среда. Даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно и необходимо при констатиране на неизправности в техническото състояние на язовирната стена с цел предотвратяване евентуална опасност за живота и здравето на населението. Неправилно обаче съдът е приел, че при издаването на предписанията е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният съд не е съобразил, че предметът на второто административно производство не е идентичен с предходното. Обжалваният в настоящото производство Констативен протокол 04-02-100/21.12.2023 г. е съставен при извършена проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовира на друга дата и с него е установено, че предписанията по Констативен протокол 04-02-43/16.05.2023 г. не са изпълнени, поради което са дадени нови предписания във връзка с безопасната техническа експлоатация на язовира: да се извършат ремонтно възстановителни работи за укрепване в участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на компрометираните съоръжения-преливник, проводящ канал, бързоток и се преведат в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на шахтата на спирателния кран на основния изпускател и е определен нов краен срок за изпълнение - 10.10.2024 г. В случая се касае за две отделни, самостоятелни производства , поради което издадените в рамките на тези две производства административни актове са различни и нямат един и същ предмет. Новите предписания, макар и да са със същото съдържание, са направени в следващ период от време, поради неизпълнението на предходни такива предписания и изтичането на срока за тяхното изпълнение.Срокът за изпълнение на предписанията е съществен елемент от съдържанието им, предвидено от закона. Изтичането му има едновременно за резултат обстоятелството, че предписанията не могат да бъдат изпълнени принудително, а само доброволно, както и че правонарушението от страна на собственика на язовирната стена продължава, което е основание за издаване на нови предписания, с нов срок за изпълнението им, като част от съдържанието им. Неизпълнението на предписанията съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на което са дадени съгласно чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, както и за налагане на глоба в по-висок размер при повторно нарушение съгласно чл.200, ал.4 от същия закон. Неизпълнението на предписанията може да доведе и до налагането на ПАМ по чл.199б от Закона за водите. Именно това са санкциите, предвидени в специалния закон за липсата на доброволно изпълнение на дадените предписания. Съгласно чл. 190а, ал. 1 ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 ЗВ имат право на свободен достъп до контролираните от тях язовирни стени и до съоръженията към тях и могат да правят проверки без ограничение във времето, като изискват необходимите данни, сведения и обяснения. Логично и съобразено със закона е да се направят предписания със същото съдържание, като се определи нов срок за изпълнение, ако предходно дадените такива не са били изпълнени. При отсъствието на идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с констативни протоколи, съставени при извършени по различно време проверки на язовира, не може да се приеме, че е съществувало основание по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК за прекратяване на второто административно производство, съответно за нищожност на издадените при втората проверка на язовира предписания . По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение на АССГ като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София срещу дадените предписания в раздел V, т. 2 от Констативен протокол 04-02-100/21.12.2023 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение