Решение № 14583 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2013 г.
ВАСII отделение06.11.2013 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1114/30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4381/2012 г. на Административен съд - гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Николай Димов Тотев от г. Варна срещу Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака" в оспорената му част касаеща поземлен имот № 34. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14583 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1114/30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4381/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Николай Димов Тотев от гр. Варна срещу Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г., за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака" в оспорената му част касаеща поземлен имот № 34. Ответникът, Николай Димов Тотев не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Николай Димов Тотев Бонка Симеонова Иванова Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което одобрен ПУП- план за улична регулация /ПУР/ на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака", в частта му за поземлен имот с № 34, от който се предвиждат площи попадащи в уличната регулация. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че е налице и друг, по-икономичен вариант, съгласно който да се намали радиусът на бордюрната крива в кръстовището между двете улици засягащи имота, от 5 м на 3 м, с което се намалява и засегнатата част от имота с 7.4 кв. м. Поради това приел, че одобреният ПУР за процесния имот е в несъответствие на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК. Решението е неправилно. По делото безспорно е установено, че поземлен имот № 34 се засяга от одобрения ПУР, като част от него с площ от 278 кв. м. попадат в две улици, оформящи кръстовище. От приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице, се установява, че е възможен и друг вариант относно кръстовището, с намаляване на радиусът на бордюрната крива между двете улици от 5 м на 3 м, с което се намалява и засегнатата част от имота с 7.4 кв. м. Съпоставено това намаляване по варианта на вещото лице, спрямо на засегнатата част от имота с одобреното с ПУР, същото се явява незначително. С оглед на това от този установен факт с допълнителното заключение на вещото лице, не се обосновава по икономично осъществим ПУР, както и наличие на нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Не всеки друг вариант на прокарване на уличната регулация обосновава по-икономично осъществяване на предвижданията на ПУР, а само този, който е със значителни корекции на същия и дава възможност за минимално засягане на съответния имот, какъвто не е настоящия случай. Като се има предвид изложеното решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на чл. 108, ал. 5 АПК, както и на принципа на съразмерност, основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното решение. Общинският съвет е претендирал с касационната жалба да му се присъдят направените разноски по делото, но такива в касационната инстанция не са направени. В първата инстанция са направени в размер на 150 лв за адвокатско възнаграждение, но не са поискани пред същата инстанция до приключване на устните състезания по делото. С оглед изложеното не се дължат разноски на касационния жалбоподател, поради неоснователност на искането. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК