Решение № 8972 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 996/2022 г.

Решение № 8972 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 996/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Пловдив и на главния архитект на община Пловдив, както и на "Рентиергруп" ООД гр. Пловдив чрез техните пълномощници срещу решение № 1687/17.08.2021 г. по адм. д. № 1669/2020 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът "Ведадо Пропърти" ЕООД чрез своя процесуален представител намира касационните жалби за неоснователни. Ответниците "Тенсегрити Пропърти" ЕООД, С. С., В. М., Х. Х., Р. В., Г. Б., И. Г., М. И., М. Ш., Р. Н., Г. Р., И. С., С. Д., А. И. и Д. Търкаланова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно твърдените в тях касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. С., "Тенсегрити пропърти" ЕООД и "Ведадо Пропърти" ЕООД срещу заповед № 200А774 от 23.04.2020 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), план за регулация и застрояване (ПРЗ) за част от кв. 552-нов по плана на "Пета градска част" - Пловдив, като от урегулиран поземлен имот (УПИ) III-1837, общ. привеждане на идентификатора по кадастрална карта (КК) се образува нов УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности, с ново едно, четири и пететажно застрояване, свързано със застрояването в УПИ II-1836 и подземно застрояване по имотните граници, с устройствената зона "Ц2", с показатели за зоната: Височина- под 15м., Пзастр. - до 80%, Кинт- до 3, 5, Позел. - мин- 20%, Паркиране- 100%, по означенията на регулацията със син и червен цвят, означеното застрояване с черни плътни, червени задължителни линии, подземно застрояване с тънки прекъснати, червени линии, коти в черен цвят, матрица с устройствени показатели, нанесена на чертежа с черен цвят; Работен устройствен план (РУП) за УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности, с ново едно, четири и пететажно застрояване, с височини съответно 3, 60м., 12, 00м. и 14, 25м. и абсолютни коти 162, 55, 170, 85 и 173, 10; Одобрен инвестиционен проект на 23.04.2020 г. от главния архитект на община Пловдив и Разрешение за строеж № 74 от 23.04.2020 г. на главния архитект на община Пловдив за обект: "Апартаментен хотел и подземен гараж", с местоположение: УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности ПИ (поземлен имот) с идентификатор № 56784.506.1105, кв. 552-нов по плана на "Пета градска част" - Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]; категория на обекта- четвърта, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗУТ; с технически показатели: Пзастр. - 62%, Кинт- 3, 19, По зел. - 20%, ЗП (застроена площ) 201, 51 кв. м., РЗП (разгъната застроена площ) -1037, 30 кв. м., РЗП + подземен гараж 1360, 78 кв. м., Кота ± 0, 00 - 158, 86, Кота корниз +14, 25, Кота било +18, 26 като части на комплексен проект за инвестиционна инициатива на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ при условията на чл. 150 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорените административни актове. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателите се легитимират като собственици на идеални части и на апартамент и офиси в офис-сграда, находяща се в гр. Пловдив, [улица], в дворното място, съставляващо УПИ II-1836, кв. 552 по плана на "Пета градска част"- Пловдив. Според съда жалбите са подадени от заинтересовани лица в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ предвид извършената промяна в предназначението на УПИ III-1837, общ. в УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности, поради което за жалбоподателите е налице правен интерес по отношение на заявените оспорвания, противно на направеното от процесуалния представител на ответниците и заинтересуваното лице община Пловдив възражение в тази насока, обективирано в писмената защита с вх. № 13721 от 28.07.2021 г. Не се спори по делото, че със заповед № ОА-1ЮЗ от 17.10.1997 г. на заместник- кмета и главния архитект на община Пловдив е одобрено изменение на ЗРП на част от кв. 552. Предвидено е ново едно и четириетажно жилищно застрояване и обществено застрояване, свързано между УПИ 1-1835, УПИ II-1836 и УПИ III-1837 и между УПИ II-1836 и УПИ V-1836 и ново двуетажно свободно застрояване за УПИ IV- многофункционална зала. Със заповед № ОА-1726 от 08.10.2002 г. на заместник- кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 552, като от УПИ II-1836 и УПИ V-1836 се образува нов УПИ II-1836, с ново едно и четириетажно застрояване, свързано с УПИ 1-1835 и УПИ III-1837, при запазване линиите и височините съгласно ЗРП, одобрен със заповед № ОА-1103/17.10.1997 г. Според съда предвиденото в УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности 5- етажно застрояване (височина от 14, 25м.) е ситуирано на 3, 00м. от регулационната линия с УПИ II-1836. Последно посоченото, макар и да е израз на изискването за преход в етажността при свързано застрояване на сгради на основното застрояване на разстояние най-малко 3 метра от регулационна линия (чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7), е в противоречие с нормата на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, според която норма разстоянието би следвало да е минимум 4, 75м. (1/3 от височината на сградата 14, 25м.). Разбира се, с нормите на чл. 36, ал. ал. 1 и 2 от ЗУТ е предвидена възможност за намаляване на изискуемите разстояния между сградите на основното застрояване с най-много една трета (в случая, до 3, 17 метра, тъй като 1/3 от 4, 75 метра е -1, 58 метра), но такова намалено разстояние, въпреки наличието на изготвен РУП, не е отразено в проекта, нито пък в заповедта за одобряването му. Вярно е, че в графичната част на проекта има отразена котировка на разстояние от 4, 75m., но чертежът не позволява формирането на несъмнен извод между кои линии е измерено това разстояние. Също така, в графичната част на проекта няма направено посочване на разстоянието между предвиденото в УПИ III-506. 1105, общ. обсл. дейности 1-етажно застроя ване (височина от 3, 6м.) и регулационната линия с УПИ II-1836. Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за недопустимо като постановено по жалба от лица, които не са от кръга на заинтересованите по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ при следните съображения: Оспорващите са собственици на самостоятелни обекти в сграда и идеални части от поземлен имот, съседен на процесния, предмет на плана. В случая не е налице свързано застрояване и промяна на предназначението на процесния УПИ със заповедта за изменението на ПУП-ПРЗ. По делото се установява безспорно, включително и от приетите заключения на двете вещи лица, изготвили съдебно-техническите експертизи, че още със заповедите от 1997 г. и от 2002 г. между УПИ II-1836 и УПИ III-1837 е било предвидено свързано застрояване-ново едно и четириетажно застрояване, свързано между УПИ I-1835, УПИ II-1836 и УПИ III-1837. Със заповедта от 2002 г. е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, като от УПИ II-1836 и УПИ V-1836 се образува нов УПИ II-1836 с ново едно и четириетажно свързано застрояване с УПИ I-1835 и УПИ III-1837 при запазване линиите и височините съгласно ЗРП, одобрен със заповедта от 1997 г. Застрояването е същото по своя вид, обем и характер както по предишните цитирани заповеди, така и по процесната, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица. Предвид изложеното не са налице предпоставката на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ и оспорващите не са заинтересовани лица на посоченото основание. В случая с процесното изменение не е налице и промяна на предназначението на УПИ III-1837 общ. в УПИ III-506. 1105 общ. обслужващи дейности. В случая промяната представлява единствено привеждане номера на имота към идентификатора на кадастралната карта, но предвиждането по плана не се променя. И по предишните заповеди и по протестираната такава за изменение на ПУП-ПРЗ предвиждането остава застрояване с обществени функции. Формулировката в заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ общ. обслужващи дейности не въвежда ново предназначение. В този смисъл е и заключението на вещото лице И.-Н., според която застрояването и преди и по атакуваната заповед за изменение на ПУП-ПРЗ е за застрояване с обществени функции. Поради това не е налице промяна на предназначението и оспорващите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В случая не се въвеждат и ограничения в режима за застрояване нито за процесния имот, предмет на плана, нито за съседните такива, поради което не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Настоящата инстанция намира, че не са налице и намалени отстояния със съседния имот УПИ II-1836 поради следното: Заключението на вещото лице И.-Н. сочи, че с процесната обжалвана заповед не се предвижда изменение в начина и характера на застрояването и че същото е съобразено с предвижданията на действащия ЗРП. В случая едно и четириетажното застрояване се запазва така, както е предвидено по заповедта от 1997 г. Поради това по отношение на това посочено застрояване отстоянията на предвиденото едно и четириетажно застрояване в имотите, обект на комплексния проект за инвестиционна инициатива и имота на жалбоподателите УПИ II-1836 остават непроменени. Спорният момент е по отношение на предвиденото в процесния УПИ пететажно застрояване. От заключението на вещото лице И.-Н. се установява, че разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са неприложими, тъй като се касае за разстояния между нежилищни сгради през странична и дъно на имот, което не е третирано от закона. Новопредвиденото пететажно застрояване представлява преход в етажността, поради което е приложима нормата на чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, неправилно отречена от първоинстанционния съд. Разпоредбата третира свързаното застрояване, а не свободното застрояване, поради което нормата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е неприложима. В случаите на свързано застрояване при преход в етажността-в случая от 4-етажно в 5-етажно застрояване разстоянието е на 3 метра от регулационната линия. От графичната част на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е видно, че след покриване на калкана от новото четириетажно застрояване е предвиден отстъп на 3 м до новото пететажно застрояване, като по този начин се осигурява минималното изискване за отстояния между нежилищни сгради на основно застрояване. Това всъщност е хипотезата на цитираната норма на чл. 82, ал. 10 от посочената Наредба, която тангира с нормата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Поради това законосъобразно е предвидено следващото се отстояние към свързаното застрояване от 3 метра. Що се касае до едноетажното застрояване, то е допълващо такова, но както се посочи, същото е предвидено с предходна заповед от 1997 г, тъй като едноетажното застрояване, според заключението на вещите лица, се запазва по своя вид, характер, линии и конфигурация, поради което не се създават нови застроявания на намалено отстояние. Освен това при предвидена височина от 3, 60 м е спазено отстоянието от 3 м. Но дори да се приеме, че е основно, а не допълващо застрояване, то приложима е нормата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. На последно място по отношение предвиденото в процесния УПИ подземно застрояване, то тангира на вътрешните регулационни линии от север и изток и се явява "свързано" застрояване спрямо вече реализираното подземно застрояване в УПИ II-1836. Поради това така предвиденото подземно застрояване по имотните граници на процесния УПИ не противоречи на закона, а освен това предвижда повече паркоместа от нормативно изискуемите според заключението на вещото лице. Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени разноски както следва: на касатора "Рентиергруп" ООД следва да се присъдят разноски в общ размер от 2770 лв, от които по 1 200 лв. за всяка инстанция и 370 лв. разноски, представляващи възнаграждение да един адвокат и държавни такси и за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт за две инстанции в размер на 200 лв. Всеки от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати по 989 лв., от които 923 лв. в полза на "Рентиергруп" ООД и по 66 лв. в полза на община Пловдив. Воден от горното, Върховният администативен съд, второ отделение,